Решение № 59 от 21.08.2025, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Луковит, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря НЕВЕНКА П. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Административно наказателно дело № 20234320200331 по описа за 2023 година

Производството е реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на П. И. И., ЕГН **********, с адрес в [заличен адрес по GDPR], против Наказателно постановление № 406 от 13.10.2023 г. на и.д. Директор на РДГ Лoвеч, с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение по чл. 266, ал. 1, предл. 7-мо от Закона за горите /ЗГ/, вр. с чл. 213, предл. 7-мо, т. 1 от същия закон и глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение по чл. 266 ал. 1, предл. 7-мо от ЗГ, вр. чл. 213, ал. предл. 7-мо, т. 2 от същия закон.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление като постановено в нарушение на нормите на ЗГ и ЗАНН, неправилност и необоснованост на същото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител адв. Р. М. от АК - Ловеч, който изцяло поддържа жалбата и подробно развива доводи, че обжалваното наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Наказващият орган – Директорът на РДГ - Ловеч, редовно призован, не се явява и не се представлява. От страна на РДГ - Ловеч е постъпило Писмо с изх. № 0811968/ 24.11.2023г., в което се излагат подробни съображения, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На 10.08.2023г. бил подаден сигнал на телефон 112 за съхраняване на незаконна дървесина на адрес в [заличен адрес по GDPR]. На място отишли горските служители А. О. на длъжност горски инспектор към РДГ - Ловеч и П. В. Ц. - на длъжност младши полицейски инспектор към РУ - Луковит. При извършената проверка в двора на 1 жалбоподателя П. И. били установени 1,5 пр. куб. м сурови дърва от цер и благун с дължина един метър, немаркирани с контролна горска марка, общинска марка или производствена марка и непридружени с превозен билет. Жалбоподателят съдействал на органите при осъществяване на проверката - допуснал ги в двора си и обяснил на проверяващите, че установената дървесина му била докарана предишния ден от негов съселянин, който му дължал пари и това била причината дървесината да се намира в двора му към момента на проверката.

Предвид констатираното, свидетелят А. О. съставил на жалбоподателя АУАН № 406 от 16.08.2023г. квалифицирайки установеното като нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите. При съставянето на акта не били иззети вещите, предмет на нарушението поради технически причини. Актът бил подписан от нарушителя без възражения при съставянето му. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал и писмени възражения.

На 13.20.2023г. директора на РДГ - Ловеч инж. П.Г.П., издал обжалваното Наказателно постановление № 406, приемайки, че жалбоподателят П. И. е извършил нарушение по чл. 213, ал. 1, предл. седмо, т. 1 и т. 2 от ЗГ, за това, че на 10.08.2023г., в двора си в [заличен адрес по GDPR], съхранява 1,5 пр. куб. м. сурови дърва от цер и благун с дължина един метър, немаркирани с контролна горска марка, общинска марка или производствена марка и непридружени с превозен билет.

За извършеното нарушение наказващият орган наложил на жалбоподателя две административни наказания: глоба в размер на 500 лева по чл. 266, ал. 1, предл. седмо, вр. с чл. 213, ал. 1, предл. седмо, т. 1 от ЗГ и глоба в размер на 500 лева по чл. 266, ал. 1, предл. седмо, вр. с чл. 213, ал. 1, предл. седмо, т. 2 от ЗГ.

Така възприетата фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства: Като писмени доказателства по делото бяха приети: Обратна разписка с отбелязана дата на връчване 18.10.2023г.; Писмо за връчване на НП с изх. № РДГ08-10490/13.10.2023г.; НП № 406/ 13.10.2023 на Директора на РДГ-Ловеч; АУАН № 406/ 16.08.2023г. по регистъра на РДГ-Ловеч; Сигнал до РП-Ловеч изх. № РДГ088596/16.08.2023г.; Постановление за отказ да се образува наказателно производство на РПЛовеч, ТО-Тетевен от 08.09.2023г.; Доклад вх. № РДГ08-8534/15.08.2023г.; Заповед № РД-49199/ 16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, удостоверяваща качеството на административно наказващ орган на Директор РДГ - Ловеч; Заповед № ЗАП-4 от 05.01.2022г. на изпълнителния директор на Изпълнителен агенция по горите; Молба изх. № РДГ08-11968 от 24.11.2023г. на изпълнителен директор на РДГ - Ловеч.

По делото бяха събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите А. О.

О., П. В. Ц. и Е.А. И.а.

В с.з. свидетелите А. О. и П. Ц. дадоха сведения за обстоятелствата, при които е извършена проверката в дома /двора/ на жалбоподателя, че той им съдействал при осъществяване на проверката - допуснал ги в двора си и показал дървесината, която те измерили и описали в процесния АУАН. От показанията им се установява, че на място жалбоподателят обяснил на проверяващите, че причината дървесината да се намира в двора му, била, че предишния ден мъж от селото, който му дължал пари, му я бил докарал без неговото знание и в негово отсъствие.

Съдът кредитира с доверие показанията на двамата служители като достоверни, обективни и непротиворечиви помежду си. Същите кореспондират и с останалия събран и проверен по делото доказателствен материал.

В с.з. свидетелката Е. И.а – съпруга на жалбоподателя заяви, че няколко месеца преди проверката съпругът й бил дал пари на заем на техен съселянин, който нямал средства да издържа семейството си и бил безработен. Съпругът й в продължение на 2-3 месеца, няколко пъти си търсил парите, но заемателят така и не му ги връщал - криел се и все се оправдавал, че сега няма пари и не може да му върне заема. В тази връзка свидетелката поясни, че един 2 ден, когато тя била сама вкъщи, човекът докарал с пикап въпросната дървесина и я стоварил в двора на къщата, без да уведоми за това съпруга й. И.а се опитала да спре мъжа, като му казала, че не искат и нямат нужда от дърва, понеже се отопляват на климатици, но той отговорил, че се е разбрал със съпруга й, и, че така се отплаща за парите, който им дължал.

Свидетелката заяви, че веднага се опитала да се свърже по телефона със съпруга си, който бил на работа по това време, но така и не успяла. Разказала му за случилото се едва вечерта, когато той се прибрал. Твърди, че когато той разбрал направил опит да се свърже по телефона с мъжа и дори отишъл до дома му, но така и не успял да го намери, за да му каже, че не иска дървата и да дойде да си ги вземе понеже на тях не са им нужни. Според свидетелката, когато на следващия ден дошли проверяващите, двамата със съпруга й ги допуснали в дома си и дори им съдействали при осъществяване на проверката. Заяви, че дървата не били пипани, а така стояли в двора, както били стоварени предишния ден. При разпита си свид. И.а сподели опасенията си, че тъй като към онзи момент съпругът и бил кандидат за кмет, случилото се вероятно било някаква умишлена клопка, която целяла да го злепостави.

Съдът се довери на показанията на свидетелката в частта, в която посочва, че установената в двора дървесина им е била докарана от техен съселянин като отплата на дълга, който мъжът е имал към съпруга й. В тази връзка не беше установено друго, поради което съдът намира тази версия на свидетелката за достоверна. Съдът се довери и на казаното от нея, че към момента на проверката дървесината се е намирала в същото състояние, в което е била стоварена в двора предишния ден.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление и в законоустановения 14- дневен срок.

При издаване на обжалваното НП наказващият орган е притежавал материална компетентност, видно от приложените по делото заверени копия на Заповед № РД-49-199/ 16.05.2011г. на МЗХ и Заповед № ЗАП-4 от 05.01.2022г. на изпълнителния директор на ИАГ.

Актосъставителят А. О. О. работещ на длъжност горски инспектор при РДГ - Ловеч има правомощия „ex lege“ да съставя АУАН, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

Съдът намира, че жалбата е основателна, като съображенията затова са следните:

С обжалваното НП жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение на разпоредбите на чл. 266, ал. 1, предл. седмо от ЗГ, вр. с чл. 213, предл. седмо, т. 1 от ЗГ и с чл. 213, предл. седмо, т. 2 от същия закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от Закона за горите се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка; дървесина, непридружена с превозен билет (съответно чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗГ).

Констатациите в АУАН напълно се потвърждават от показанията на разпитаните по делото свидетели А. О. и П. Ц.. В с.з. свидетелите поясниха, че жалбоподателят им съдействал при осъществяване на проверката - допуснал ги в двора си и им е показал дървесината, която те измерили и описали в процесния АУАН. На място жалбоподателят обяснил на проверяващите, че причината дървесината се намира в двора, била, че предишният ден мъж от селото, който му дължал пари и я бил докарал без неговото знание и в негово отсъствие.

3

От доказателствата по делото безспорно се установява, че на посочената в НП дата и място, жалбоподателят е съхранявал дървесина - 1,5 пр. куб. м. сурови дърва от цер и благун с дължина един метър, които не са били маркирани с КГМ или друга изискуема от закона марка и без да притежава превозен билет за тях. Съдът счита, че в случая се касае за две нарушения, доколкото разпоредбите на т. 1 и т. 2 на чл. 213 предвиждат две отделни хипотези.

Вменените нарушения се установяват по категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В настоящото производство жалбоподателят не отрича факта, че установената в двора му дървесина не е била маркирана със съответната марка и че за нея не е притежавал, съответно не е могъл да представи на контролните органи превозен билет. Твърди обаче, че дървесината е бил докарана и стоварена в двора му без неговото знание и при негово отсъствие.

Съдът намира за достоверно твърдението на жалбоподателя, изказано и пред контролните органи, че негов съселянин му е докарал дървесината в негово отсъствие, но въпреки това намира, че от страна на жалбоподателя са били осъществени съставите на нарушенията, визирани в т. 1 и т. 2 на чл. 213, предл. седмо от ЗГ, доколкото от логическото тълкуването на цитираните законовите разпоредби следва, че още към момента на установяване на държането за субекта, който ще го осъществява възниква задължението това да стане по отношение на легално придобита вещ.

В случая върху дървесината не е имало никаква контролна горска марка или друга предвидена в закона марка, нито пък е имало превозен билет, който да докажат законния произход на материала. Това от своя страна прави държането /разбирано като упражняване на фактическа власт върху вещта без намерение за „своене”/, като незаконосъобразно, тъй като не е осъществено по предвидения в закона ред.

Следва да се отбележи, че административното нарушение „съхранение“ се осъществява чрез особена форма на държане, при което се предпазва вещта, така че да може да се ползва по предназначение. Общата и за двете нарушения формата на изпълнителното деяние е именно съхранение, а немаркирането с контролна горска марка или друга предвидена в закона марка /по т. 1/, както и липсата на превозен билет /по т. 2/ обуславят незаконния характер на дейността по съхранение на дървесината. Затова и хипотезите на забраните по т. 1 и т. 2 на чл. 213 ЗГ касаят съхранение на нелегално придобита дървесина без КГМ удостоверяваща сечта и/или транспортирането и непридружена от превозен билет, който съхраняващият има задължение да пази именно като документ относно произхода на дървесината.