Решение № 7216 от 20.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7216 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110120861 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба на .......“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. ........., срещу М. Х. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.

............ с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, чe ответникът дължи заплащане на ищеца на следните суми 1./ 2 180,66 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес: гр. ........, абонатен № ............ за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 30.11.2023 г. до изплащане на вземането, 2./ 390,23 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до 30.10.2023 г., 3./ 23,94 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 30.11.2023 г. до изплащане на вземането, 4./ 5,49 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.12.2020 г. до 30.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66085/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.

В исковата молба ищецът излага, че в исковия период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.

М. Х. К., като собственик на апартамент № 74, находящ се в гр. ..............., абонатен № ............ е имала качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е била обвързана от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през исковия период Общи условия.

Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са 1 изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва, че собственикът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане се дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. За непогасените задължения ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата М. Х. К., чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат А. Д., с изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва се съществуването на облигационна връзка между главните страни в процеса. Оспорва се ответницата да е била носител на вещни права върху исковия имот в процесния период, както и фактически да е ползвала същия, в т. ч. доставена до него топлинна енергия. Оспорват се исковете по размер, като се поддържа, че ищецът не е доказал реална доставка на топлинна енергия до имота. Навежда се възражение за изтекла погасителна давност. Моли се за отхвърляне на исковете.

С определение от 03.12.2025 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, като трето лице – помагач на страната на ищеца дружеството „...........“ ЕООД. С молба от 17.03.2026 г. третото лице изразява становище за основателност на предявените искове.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено заповедно дело № 66085/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, от което се установява, че на 30.11.2023 г. .......“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Х. К., ЕГН **********, за следните суми: 1./ 2 180,66 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес: гр. ........, абонатен № .............. за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 30.11.2023 г. до изплащане на вземането, 2./ 390,23 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до 30.10.2023 г., 3./ 23,94 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 30.11.2023 г. до изплащане на вземането, 4./ 5,49 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.12.2020 г. до 30.10.2023 г.

Претендират се и разноски в заповедното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

С разпореждане от 02.01.2024 г. по ч. гр. д. № 66085/2023 г. на СРС, 29 състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски.

Препис от заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

С разпореждане от 06.03.2025 г., получено на 13.03.2025 г., заповедният съд е указал на заявителя възможността за предявяване на установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК спрямо длъжника, своевременно оспорил издадената срещу него заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на 2 вземанията си по исков ред.

Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и вземанията, предмет на установителната претенция, е налице обективен и субективен идентитет.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти (л. 15), от който се установява, че на 07.09.1990 г. М. Х. ........ е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент № 74, находящ се в гр. София, ж. к. „Надежда III част“, бл. 319, вх. Д.

При съвкупна преценка на събрания по делото писмен доказателствен материал – в т. ч. служебно извършена справка в Национална база данни „Население“, от която се установява, че фамилното име на съпруга на ответницата е Кръстанов, а адресната й регистрация е адреса на процесния имот, както и индивидуални справки за отопление и топла вода, съставени от ФДР за процесните отчетни периоди, с посочен в тях клиент М. Хр.

Д. съдът приема за доказана в процеса идентичността между лице с имена М. Х. ........ и лице с имена М. Х. К..

Видно от представения по делото протокол от проведено на 19.09.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. ............. (л. 25), етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „...........“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост.

На 27.09.2002 г. е сключен договор между „...........“ ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. ............. и Е (л. 23), по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от "............ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

По делото е ангажиран Договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между .......“ ЕАД – в качеството на възложител и „...........“ ЕООД – в качеството на изпълнител (л. 27), при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.

139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.

София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото са представени и приети Съобщение към Фактура № ............ г. и Съобщение към Фактура № ......... г. (л. 19 – л. 22), с посочени в тях клиент М. Хр. Д. номер на инсталация ......, адрес на топлоснабден имот: гр. .........

С исковата молба е представено извлечение от счетоводството на ищцовото дружество за абонат ...... (л. 18).

С молба от 17.03.2026 г. третото лице – помагач е представило 2 броя индивидуални справки за отопление и топла вода за отчетни период м.05.2020 г. – м.04.2021 г. и м.05.2021 г. – м.04.2022 г. (л. 103 – л. 104).

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК заключение на вещото лице инж. А. Ж. по допуснатата съдебно– 3 техническа експертиза (СТЕ). Експертното заключение е изготвено въз основа на приложените по делото, а и на допълнително представени от фирмата за топлинно счетоводство документи, с оглед на които вещото лице е дало заключение относно реално потребената в процесния имот топлинна енергия през исковия период в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е констатирало, че в процесното жилище не са налице отоплителни тела – радиатори, на които не са монтирани топлинни разпределители и термостатни вентили, както и 1 брой водомер за отчитане на топла вода.

През процесния период в имота с абонатен № 188 376 не е извършвано дялово разпределение поради наличие на демонтирани/затапени радиатори. През същия период ТЕ, отдадена от сградна инсталация, не е определяна, като е установено, че СЕС по местонахождение на апартамент № 74 потребява само ТЕ за БГВ. Съответно за исковия период за апартамент са начислявани единствено суми за ТЕ за топла вода – на база „служебен отчет“ поради „неосигурен достъп“ – брой потребители – 2 лица, при нормативно определен разход за денонощие в размер на 140 л. на брой потребител. При извършените изчисления експертът е установил, че за процесния период сумите за потребена ТЕ за БГВ възлизат на 2 249,06 лева по прогнозно потребление и 62,46 лева за доплащане от абоната, т. е. общо 2 311,53 лева, в която сума не са включвани лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива. Установява се, че дяловото разпределение за разглеждания период е извършвано от третото лице-помагач, като в заключение експертът по СТЕ е посочил, че разпределението е извършено в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния адрес, е технически изправен и преминавал метрологични проверки.

Настоящият състав кредитира изцяло експертното заключение същото като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: