Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 57 от 11.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Частно гражданско дело 28/2024
Вид
Определение № 57
Подписан
11.01.2024
В сила
11.01.2024
Състав
Еманоел Вардаров

Цитирани разпоредби

  • чл.129 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.22 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.255 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.255 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.257 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2б ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 57 гр. Велико Търново, 11.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Частно гражданско дело № 20244100100028 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.257 oт ГПК.

С молба с вх.№442/05.01.2024г. от страна на К. Г. Т., с която е поискано от въззивния съд да се определи подходящ срок, в който ВТРС да извърши дължимите действия по гр.дело№7/2024г. на ВТРС – насрочване на делото в о.с.з.(открито съдебно заседание).

Постъпило е становище от съдията-докладчик, който разглежда първоинстанционното дело, с което се твърди, че същото не може да бъде насрочено в открито съдебно заседание, тъй като исковата молба е оставена без движение като на ищеца е дадена възможност да отстрани съответната нередовност/нередовности в молбата, а впоследствие подлежи на изпълнение и процедурата по чл.131 от ГПК.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Производството по гр.дело№7/2024г. на ВТРС е образувано по предявени искове по чл.4 ввр. чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ввр. чл.6 §.1 от КЗПЧОС, чл.86 от ЗЗД, от страна на К. Г. Т. против Прокуратурата на Р.България за сумата 900.00лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в следствие на нарушаване на разумната продължителност на административната, дейност на органите на Прокуратурата на Р.България по пр.преписка№***г. на ВТРП, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С Разпореждане№58/03.01.2024г. на съдията-докладчик по делото исковата молба е оставена без движение по реда на чл.129 ал.2 от ГПК, като на ищеца Toдоров са дадени конкретни указания за отстраняване на нередовностите на исковата, молба.

Постъпила е молба с вх.№408/05.01.2024г., с която ищецът е направил искане за отвод на настоящия съдия-докладчик по гр.дело№7/2024г. на ВТРС. С молба с вх.№442/05.01.2024г. за определяне на срок при бавност К. Г. Т. е поискал от въззивния съд да определи подходящ срок, в който ВТРС да извърши дължимите действия по гр.дело№7/2024г. на ВТРС – насрочване на делото в о.с.з.(открито съдебно заседание).

1

С Определение№60/09.01.2024г. определеният съдия-докладчик е оставил без уважение искането на К. Г. Т. за отвод на съдията по чл.22 от ГПК.

Съдът, като обсъди изложените в молбата доводи, във връзка с данните по делото, намира следното:

Съгласно чл.255 ал.1 от ГПК, когато съдът не извърши своевременно определено процесуално действие, страната може във всяко положение на делото да подаде молба за определяне на подходящ срок за извършването му, а съгласно чл.257 ал.2 от ГПК, ако съдът установи необосновано забавяне, определя срок за извършване на действието. От цитираните норми следва, че предмет на производството по чл.255 и сл. от ГПК не е определен етап от развитието на производството, а срочността при извършването на конкретно процесуално действие, с оглед установения в нормата на чл.13 от ГПК принцип за разглеждане на делата в разумен срок. В производството по чл.255 и сл. от ГПК, горестоящият съд не разполага с обща компетентност да контролира администрирането на определена фаза от производството, нито да упражнява косвен инстанционен контрол върху иначе необжалваеми процесуални действия, каквито са тези по чл.129 ал.2 от ГПК за служебна проверка на редовността на исковата молба, като процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск, стига тези действия да са били извършени своевременно. Едва при редовна искова молба ще настъпи приложимостта на чл.131 от ГПК, а след това - и задължението за произнасяне по чл.140 от ГПК по въпросите на редовността и допустимостта на предявените искове, искания, възражения, допустимостта на доказателствата насрочване на делото в открито съдебно заседание. Целта на производството по Глава ХIХ от ГПК е да отстрани забавянето и да бъде осъществено съответното процесуално действие, поради което след неговото извършване това производство се явява без предмет, поради липса на интерес от търсеното с него съдействие. В процесния случай липсва несвоевременно извършено процесуално действие от страна на решаващия районен съд, изразяващо се в непроизнасяне в срок, непредприемане на определено процесуално действие, или ненавременно администриране на книжа на съдията-докладчик по гр.дело№7/2024г. на ВТРС.

При така установеното, настоящият състав намира, че молбата за определяне на срок при бавност е неоснователна. Първоинстанционният съд не е допуснал необосновано забавяне на дължими действия.

Водим от горните съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх.№442/05.01.2024г. от страна на К. Г. Т. , със съдебен адрес: гр.Елена – п.к.5070, ул.“Костовска“№9А; e-mail: [email protected]) за определяне на срок по чл.255 и сл. от ГПК, в който ВТРС да извърши дължимите действия по гр.дело№7/2024г. на ВТРС – насрочване на делото в о.с.з.(открито съдебно заседание).

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 2