Решение № 52 от 02.03.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Козлодуй, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Димитрова Алексиева при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско дело № 20251440100631 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на Д. Ц. Н., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, .... чрез пълномощника си адв. М. С., съдебен адрес: гр.Козлодуй, ул.“Васил Коларов“ № 1, ет.2.

/сграда на АПК, ет.2./ против „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, общ.Столична, кв.Мотописта, бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, ет.7, представляван от управителите си Светослав Николов, Наталия Лозанова и Чрослав Чулак, обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск за обявяване на нищожност на сключения между Д. Ц. Н. и ’’Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, гр.София, договор за кредит № 30042301507 от 05.02.2020г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за осъждане „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, гр.София, да заплати на Д. Ц. Н., сумата от 11 547.54 лева /единадесет хиляди петстотин четиридесет и седем лева и петдесет и четири стотинки/ представляваща платена без основание сума по договор за кредит № 30042301507 от 05.02.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.Претендират се разноски.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник пледира за отхвърляне на исковете като неоснователни.

1

Навежда, че допълнителните услуги не са задължително условие за отпускане на кредита и поради това възнаграждението за тях не участва като компонент при изчисляването на годишния процент на разходите, както и че изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е само за неговото посочване, което е и спазено.

Редовно призовани в открито съдебно заседание, ищецът чрез пълномощника си поддържа така предявените искове.Ответникът не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

От приложения по делото договор за кредит е видно, че ищецът е получил заем за сумата от 5000,00 лева при определени в договора условия, включително ГПР от 49%. Съгласно условията на договора, кредитодателят е включил такси за услуги „Фаст” и „Флекси” в значителен размер. С включването на услугите общото задължение по връщане на договора е в размер на 12 000 лева, при месечна вноска 500,00 лева. Сумите за тези услуги са включени в погасителния план, поради което е безспорно, че се дължат заедно с месечната вноска. На това основание твърденията на ответника, че не следва да се включват в ГПР, са неоснователни. Това включване нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК относно размера на законната лихва, тъй като действителният е 169 % и на това основание договорът следва да бъде обявен за нищожен. Безспорно е, че ищецът е изпаднал в забава - заплатил е три месечни вноски на обща сума 1500,00 лева, след което е преустановил плащанията. В резултат на това ответникът се е снабдил със заповед за изпълнение по ЧГД № 484/2023 г. на Районен съд – Козлодуй, както и с изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 881/2024 г. на ЧСИ Иванка Цонкова. От приложеното частно гражданско дело е видно, че съдът е уважил изцяло искането без да се произнася по наличието на неравноправни клаузи в договора поради, което същото не се ползва със сила на присъдено нещо и искът ни е допустим. В тази връзка прилагам решение на ВКС и Окръжен съд– Пловдив по аналогичен казус. От приложеното удостоверение на ЧСИ Цонкова е видно, че ищецът изплатил изцяло задължението по изпълнително дело, като всички суми са преведени на ответното дружество. По този начин общото изплатеното задължение по договора възлиза в размер на 16 547 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът приема за безспорен и ненуждаещ си от доказване фактът, че страните са били обвързани от облигационно правоотношение по силата на Договор за кредит № 30042301507 от 05.02.2020г.По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а Закона за кредитните институции (ЗКИ) се установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. От друга страна отпуснатият заем на ответника като физическо лице представлява 2 предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите и същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, от което следва, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация относно формата и начина на сключване се съдържа в ЗПФУР, а относно съдържанието на договора в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК. Разпоредбата на чл.21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК целият договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 ЗЗП. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване - в този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС., където е казано, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното: Ответникът е финансова институция по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е ФЛ, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9 , договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договор за потребителски 3 кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора е посочен лихвен процент – 49%, но не е посочено дали е фиксиран и липсва разпоредба за условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита, върху остатъчната главница или върху главницата и останалите уговорени плащания и за какъв период се отнася- годишен, месечен или за периода на договора. Т.е. не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето – за какъв период, върху цялата дължима главница и допълнителни плащания или съобразно поетапното й намаляване. Оттук не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер.

Принципно при фиксирана лихва не се прилага изискването за предоставяне информация за последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени суми. Но това изискване е относимо към чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК , а не към чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която разпоредба съдът констатира да е нарушена. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено. В договора е посочен единствено размерът на лихвения процент. Никъде в договора не е отбелязан и какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка при какви условия /начини/ е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер. В този смисъл съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която е императивна.Тази нередовност не може да се отстрани от приложеното извлечение, защото същото е издадено впоследствие от самия кредитор, а общият размер на лихвата, събрана с главницата и застраховката, не отговаря на записаната обща стойност на плащанията. В случая, не са спазени и изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК . Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В договор за кредит № 30042301507 от 05.02.2020г. никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Т.е., в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира 4 същият/. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК , е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му, поради което договорът е недействителен. В настоящия случай, предвид размера на кредита, срока за погасяване и посочения лихвен процент и ГПР /49 %/ е видно, че допълнителните плащания от още 11 547.54 лева не са били взети предвид при определянето на ГПР. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение от 50%. Ето защо, посоченият в договора годишен процент на разходите не отговаря на действителния такъв. Посочената в договора за кредит по-ниска стойност, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.