Решение № 285 от 25.02.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Стара Загора, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Й. Георгиев

Членове:

Спасена В. Драготинова

Цветислава Ив. Стайкова при участието на секретаря М.Ж.Т. като разгледа докладваното от Красимир Й. Георгиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245500600529 по описа за 2024 година Производството е по глава ХХІ на НПК.

С Присъда №55/13.05.2024г., постановена по НОХД № 20235530203416 по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимият Б. И. И. е признат за виновен в това, че на 30.04.2021г. в гр.Стара Загора причинил по непредпазливост средна телесна повреда на К. С. М., изразяваща се в счупване на лявата подбедрица, причинило трайно затруднение на движенията на левия крак - престъпление по чл.133 от НК, поради което и на основание чл.78А от НК е освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт.

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от защитника на подсъдимия – адв. Т. В.. В жалбата са изложени съображения, че фактическите и правни изводи на РС-Стара Загора са неправилни и че по делото не са установени виновни действия на подсъдимия И., които да обусловят извод за извършване на престъпление по чл.133 НК. С вх.

№12765/02.10.2024г. са постъпили Допълнителни писмени изложения към въззивна жалба, в които се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на атакуваната присъда, касаещи правилното приложения на чл.78а НК при постановяването й, както и оставеното без уважение искане на пострадалия К. М. за конституирането му като частен обвинител в съдебния процес.

В съдебно заседание представителят на ОП-Стара Загора поддържа тезата, че присъдата е законосъобразна и наложената санкция е определена 1 правилно. Адвокат В. изцяло поддържа депозираната жалба.

При цялостната служебна проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, въззивната инстанция констатира, че е налице основание по чл.335, ал.2 във връзка с чл.334, т.1 във връзка с чл.348, ал.3, т.1и т.2 от НПК за отмяна на постановената присъда от първата инстанция и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд.

Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на Глава 28 от НПК. С оглед задължителната съдебна практика /ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС/ въззивният съд следва да провери дали процесуалната дейност на първоинстанционния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на особеното производство – наличните предпоставки за прилагане на диференцираната процедура: действително направеното волеизявление на страните /чл.252 НПК/ и законосъобразност на доказателствената преценка, спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на процедурата по глава 28 НПК, както и постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на закона.

В контекста на изложеното по-горе, въззивната съдебна инстанция намира за основателни изложените доводи на адв. В., че при провеждане на първоинстанционното съдебно производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК като е оставено без уважение “искането на т.нар. пострадал да бъде конституиран като частен обвинител в процеса“

В наказателноправната доктрина е прието, че ефективното упражняване на процесуалните права на участниците в наказателното производство може да бъде реално гарантирано, само ако съдебните органи, упражняващи функцията по ръководство на процеса, ги информират за процесуалните хипотези, свързани с обезпечаване на защитата на техните права и законни интереси и им осигурят ефективна възможност да ги упражнят /по арг. чл.15 НПК/. Разпоредбата на чл.76 от НПК предоставя на пострадалия възможност да участват в наказателния процес, като поддържа обвинението, наред и независимо от прокурора, съдейства за разкриване на обективната истина и осъждане на извършителя на престъплението.

Надлежното конституиране на страна в процеса винаги е едно от условията за неговото законосъобразно провеждане и за правилността на крайния съдебен акт. С особена сила това се отнася за частния обвинител, който подпомага прокурора в доказването на обвинението.

Правото на защита е едно от основните права на гражданите и е гарантирано в чл.122, ал.1 от Конституцията на РБ и е проведено в наказателния процес така, че съдът да осигури осъществяването му в пълен обем във всички стадии на процеса. По силата на това основно конституционно право, закрепено в чл.15, ал.2 и ал.4 от НПК на обвиняемият /респ. подсъдимият/ и другите лица, които участват в наказателното производство, се предоставят всички процесуални средства, необходими за защита на техните права и законни интереси. От тук произтича принципното положение по чл.15, ал.2 и ал.3 НПК, което задължава съдебните органи не 2 само да разяснят на гражданите, които участват в наказателното производство техните процесуални права, но и да им дадат възможност реално да ги упражнят, за да се гарантира по този начин ефективността на тяхната защита.

Именно това задължение не е изпълнил първоинстанционният съд. На пострадалия М. въобще не са предоставени тези права с решението на съда да проведе производство по Глава 28 НПК, респективно да остави без уважение с оглед разпоредбата на чл.376, ал.4 НПК своевременно постъпилото съгласно чл.77, ал.3 НПК искане за конституиране като частен обвинител. Липсва действително направеното волеизявление на страните съгласно чл. 252 НПК /по искане на страните – и по реда на глава двадесет и седма и глава двадесет и осма НПК/. Тъкмо обратното. В разпоредително заседание от 08.01.2024г. адв. А. /защитник на пострадалия/ заявява: „Към настоящия момент не са налице основанията за разглеждане на делото по реда на особените правила“.

Аналогична е позицията и на адв. В. /защитник на подсъдимия/: „Моля да насрочите делото за разглеждане по общия ред“. Въпреки изразените становища от страните решението на съда е да проведе производство по реда на Глава 28 НПК.

Ограничаването на процесуалните права на всяка една страна в наказателния процес е съществено нарушение на процесуалните правила и като такова винаги е основание за отмяна на постановения съдебен акт и връщане делото на първия съд за ново разглеждане.

Въззивната инстанция намира за основателни и доводите, изложени във възиивната жалба по отношение приложението на чл.78а НК при постановяване на осъдителната присъда. Действително при наличието на законови предпоставки приложението на нормата е задължително. Това е така, не само защото прокуратурата и съдът следят служебно за приложението на нормата, а и защото при тази процедура подсъдимият е поставен в поблагоприятно положение, ако бъде признат за виновен - ще бъде санкциониран по административен ред, но ще бъде със статус "неосъждан".

Чл.78а НК регламентира изчерпателно хипотезите, при които едно пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност и те са подредени по следния начин:

- за престъплението, когато е непредпазливо/както в настоящия случай/, да се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години или друго по-леко наказание;

- деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;

- причинените с деянието имущестевни вреди да са възстановени Тези хипотези трябва да са налице кумулативно. В случая втората предпоставка за приложение на чл. 78а НК не е налице. Видно от приложената справка за съдимост /стр.30 на НОХД 3416/2023/ подсъдимият И. е осъждан три пъти:

- по НОХД 3093//2009г. по описа на РС-Пловдив е реабилитиран на осн чл. 88а НК;

3

- по НОХД 1309//2013г. по описа на РС-Стара Загора е реабилитиран на осн чл. 86, ал.1, т.3НК;

- по НОХД 251/2012г. по описа на ОС-Стара Загора, И. не е реабилитиран. Делото е приключило със споразумение от 16.05.2012г. С оглед разпоредбата на чл.88а, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.82, ал.1, т.4 НК срокът за реабилитиране на И. е пет години, защото наложеното му наказание по НОХД 251/2012г. е в размер на една година и единадесет месеца, отложено на осн. чл.

66 НК за срок от четири години като срокът от пет години започва да тече от 16.05.2016г. – от датата на изтичане на изпитателния срок съгласно чл.88а, ал.3 НК – и изтича на 16.05.2021г., или две седмици след датата на инкриминираното деяние, предмет на настоящото производство /30.04.2021г./.

Следва да се отбелеци, че правнорелевантният момент за възникването на визираните предпоставки е този на извършване на деянието, а не на постановяване на съдебният акт.

Към всичко гореизложено следва да бъде добавено и това, че в мотивите на обжалваната присъда не се съдържа аргументиран отговор на възражението на защитата на подсъдимия, поддържано и пред въззивния съд, как след като подсъдимият е блъснал пострадалия, при което той е паднал и си е счупил крака, видно от направения запис, падането е в обратна посока, т.е. пострадалият и сестра му са паднали в обратна посока на тази в която подсъдимият ги е бутнал. В показанията си на с.з. на 13.05.2024г. пред първа инстанция свидетелката М.а /сестра на пострадалия/ заявява: „Най – вероятно е имало бутане в обратната посока. Главите ни бяха навътре в стаята, а краката към коридора“ напълно в разрез с изложеното в мотивите на първоинстанционния съд /стр.2/: „Подсъдимият блъснал св. М.а, която била с лице към него, а зад гърба й бил св. М.“.

В мотивите на обжалваната присъда не се съдържат и аргументи по отношение “индивидиуализация на наказанието“. Много схематично е отбелязано, че за извършеното престъпление, което е непредпазливо, се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години /наказанието по чл.133 НК е лишаване от свобода до една година, или пробация/ и че подсъдимият не е осъждан. Като смекчаващо вината обстоятелство е прието чистото съдебно минало, а “доказателства за отегчаващи вината обстоятелства не са събрани“. Въззивният състав намира за необходимо да посочи, че първоинстанционният съд при постановяване на атакуваната присъда и прилагане на “по-благоприятната“ норма на чл.78а НК по никакъв начин не е обсъдил като отегчаващи вината обстоятелства предходните три осъждания на подсъдимия, както и факта, че деянието, предмет на настоящото производство, е извършено в пияно състояние. В обвинителния акт /лист трети, абзац четвърти/ е посочено, че до пререканието и нанасянето на средна телесна повреда се е стигнало “след употреба на значително количество алкохол“ и че една от причините за извършване на престъплението е употребата на алкохол /лист четвърти, абзац втори/. Действително в настоящия случай не може да се говори за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 78a, ал. 7, вр. ал. 1 НК. С ТР № 1 от 28.09.2017 г. по ТД № 1/2017 г. ОСНК на ВКС на РБ е разгледан въпроса кога за съответните органи 4 възниква задължението да изследват дали са налице рестриктивните основания, посочени в чл.78а, ал.7 от НК. С това тълкувателно решение е прието, че за да е длъжен компетентният орган да установява дали е налице ограничителното основание, визирано в чл.78а, ал.7 от НК, е необходимо съответното обстоятелство да е елемент от основния, или квалифициран престъпен състав. В случая видно от диспозитива на обвинителния акт не е изрично посочено, че е “причинена средна телесна повреда, като деянието е извършено в пияно състояние“, т.е липсват рестриктивните основания, посочени в чл.78а, ал.7 от НК, но видно от изнесеното по – горе са налице ”доказателства за отегчаващи вината обстоятелства на подсъдимия“ като основание да не бъде приложена “по – благоприятната норма“ на чл.78а НК.

В подкрепа на гореизложеното възззивната инстанция намира за необходимо да добави, че по делото е приложено решение №161/10.06.2021 на РС Стара Загора, с което подсъдимият е осъден по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН с оглед подадена от неговата майка жалба, касаеща точно инцидента, предмет на настоящото производство.

По тези съображения, настоящата инстанция приема, че мотивите на обжалваната присъда не отговарят в пълнота на стандартите на чл.305, ал.3 от НПК, защото е невъзможно да се проследи процесът на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд.Това е така, защото вътрешното убеждение е съзнателна увереност, която следва да се основава на доказателствените материали, събрани и проверени по надлежния ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото.