Решение № 2014 от 21.08.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2014 гр. Бургас, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20252120104959 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управле-ние: гр.Б**, ул.***, против Н. Г. Р., с ЕГН: **********, гр.Б**, ж.к.***.

Ищецът твърди, че за периода от 31.10.2017г. до 26.04.2023г. е предоставил на ответника услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода – за обект, находящ се на горния адрес, с абонатен № ***, на стойност 491.42 лв. Твърди и че е подал заявле-ние за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против него, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 8331/2024г. на РС Бургас. По същото e била из-дадена такава за главницата, ведно със законната лихва от 04.12.2024г. до окончателно-то плащане; за сумата 118.40 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 24.07. 2022г. – 28.11.2024г., както и за деловодните разноски – 75 лв. Сочи, че заповедта за из-пълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради кое-то на заявителя е било указано да предяви иск за вземането си. Моли Съда да постанови решение, с което да с е признае за установено по отношение на Р., че дължи горни-те суми. Претендира разноски.

Ответникът, чрез особения си представител, оспорва претенциите. Излага съобра-жения, че не е налице сочената в исковата молба облигационна връзка между страните, тъй като липсват доказателства Р. да е собственик на водоснабдения имот, както и да са му предоставени твърдяните от ищеца ВиК услуги. Възразява, че не му е отправя-на покана за заплащане на процесните суми и не е бил поставен в забава. Моли Съда да отхвърли исковете.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ-ство доказателства, намира за установено следното:

По заявление на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД е издадена заповед за из1 пълнение по чл.410 от ГПК срещу Р. за исковите суми по ч. гр. дело № 8331/2024г. на РС Бургас, приложено към настоящото.

Същата е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявения установителен иск.

Ищцовото дружество е ВиК оператор по смисъла на чл.2 от ЗРВКУ, и като такъв – предоставя ВиК услуги на потребителите, съгласно чл.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.

От приетите по делото Декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ № 38105/06.07.20007г. и справки, издадени от Община Б** се установява, че Р. е бил собственик на во-доснабдения недвижим имот на адрес: гр.Б**, ж.к.*** през исковия период – от 31.10.2017г. до 26.04.2023г. Ето защо, следва да се приеме, че той е имал качеството на потребител на ВиК услуги, доставяни от ищцовото дружество, по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4/14.09.2004г., и като такъв е следвало да ги заплаща.

По делото е представена справка-извлечение от отчета с мобилно устройство, пра-вен от служители на ищеца, за обекта – с абонатен № ****, и издадените в периода от 24.06.2022г. до 25.05.2023г. въз основа на него 9 броя данъчни фактури, на обща стой-ност 491.42 лв. Същите, няма спор между страните, са надлежно осчетоводени в счето-водството на дружеството, което е редовно водено /по тази причина не беше допуснато извършването на ССЕ/, и съобразно разпоредбата на чл.182 от ГПК следва да се ценят като доказателство досежно отразените в тях обстоятелства по предоставянето на ВиК услугите.

При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е изпълнил задължението си да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД дължи-мите суми за предоставените му услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода в процесния период.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че претенцията за главница-та е доказана по основание и по размер, поради което следва да се уважи изцяло.

Върху нея се дължи и законната лихва, считано от 04.12.2024г. – датата на подава-не на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончател-ното й изплащане, както и обезщетение за забавено плащане за периода 24.07.2022г. – 28.11.2024г. в размер на 118.40 лв. Възраженията на особения представител на ответни-ка, че Р. не е изпаднал в забава, тъй като не е бил поканен изрично да заплати дъл-жимата главница са неоснователни. Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия на ищеца, ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служеб-но начисляване на количества, а потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране – ал.2. В чл.44 пък е предвидено, че при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползва-ните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на дружеството.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното и настоящото производства разноски – общо 51.13 евро за ДТ, 102.26 евро – депозит за особен представител, 2.56 евро – такса за СУ, и 4.09 евро – так-са за адм. удостоверение от Община Б***, както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 127.82 евро.

По изложените съображения, Съдът

2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Г. Р., с ЕГН: **********, гр.Б***, ж.к.****, че същият дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: ****, седалище и адрес на управ-ление: гр.Б**, ул.***, сумата 251.26 евро /491.42 лв./, представляваща стойност на доставена, отведена и пречистена вода за периода 31.10.2017г. – 26.04.2023г., в обект, находящ се на горния адрес, с абонатен № ***, ведно със за-конната лихва считано от 04.12.2024г. до окончателното плащане, и сумата 60.54 евро /118.40 лв./ обезщетение за забавено плащане за периода 24.07.2022г. – 28.11.2024г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 8331/2024г. на РС Бургас.

ОСЪЖДА Н. Г. Р. да заплати на “Водоснабдяване и канализа-ция” ЕАД, гр.Б***, направените в заповедното и настоящото производства разноски – общо 160.04 евро, както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер: 127.82 евро.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчва-нето му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3