Решение № 74 от 09.12.2022, Районен съд - Трявна

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Трявна, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Б. ЕВГЕНИЕВ при участието на секретаря Валентина Г. Николова в присъствието на прокурора Б. Тр. Б. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Б. ЕВГЕНИЕВ Гражданско дело № 20224240100167 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове от В. П. Б., с ЕГН: ********** срещу Прокуратура на Република България с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ: за сумата 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 25.08.2019г., представляваща неимуществени вреди и сумата 1500 лева имуществени вреди /адвокатско възнаграждение в досъдебното и съдебното производство/.

С исковата молба е предявена претенция, с правна квалификация чл.

2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди. Вредите произтичали в резултат на повдигнатото обвинение за извършване на престъпление от ищцата В. П. Б. по досъдебно производство № 90/2018г. на ОСлО при ОП – Габрово, за престъпление по чл. 248а ал.2, вр. с ал.1 от НК, за което е била призната за невинна и оправдана с Решение № 1/10.01.2020г. по АНД № 39/2019 г. на ОС Габрово, потвърдено с Решение № 100136/20.07.2020г. ВАНД № 153/2020г. на ВТАС. Твърди се, че в резултат от повдигнатото обвинение и воденото срещу ищцата наказателно производство, същата е претърпяла имуществени и неимуществени вреди в посочените по-горе размери.

1

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа исковата претенция и пледира за уважаване на същата и присъждане на разноски.

Ответникът по иска – Прокуратура на Република България в отговора на исковата молба и в съдебно заседание, представлявана от прокурор Б. заема становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция за имуществени вреди в заявения размер. Пледира за намаляване размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди, до съответните минимални размери на адвокатско възнаграждение по чл.13 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. на ВАС.

Относно обезщетението за неимуществени вреди счита, че такива не са доказани от събраните по делото доказателства и пледира за отхвърляне изцяло на иска за неимуществени вреди.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, а от изисканото и приложено АНД № 39/2019г. на ОС-Габрово, съдържащо ВАНД № 153/2020г. на ВТАС и ДП № 90/2018г. на ОСлО при ОП - Габрово е видно, че: срещу ищцата е водено наказателно преследване за престъпление по чл.248а ал.2 от НК.

Наказателното производството е образувано първоначално с постановление на ОП – Габрово от 19.02.2018г. по преписка № 2212/2017г. за престъпление по чл.248а ал.2 от НК, като с постановление от същата дата е възложено за разследване на следовател с аргументи за правна и фактическа сложност.

В ОслО при ОП – Габрово разследването е заведено първоначално като ДП № 5/2018г..

С постановление на ОП-Габрово от 11.12.2018г. са разделени материалите по досъдебното производство, като тези, касаещи ищцата В. Б. са заведени като ДП № 90/2018г., преписка № 2498/2018г. на ОП – Габрово, по което е продължило разследването за престъпление по чл.248а ал.2 от НК.

На 28.01.2019г. ищцата Б. се е явила, заедно с адв.М. при следовател в ОСл.О при ОП-Габрово, където й е предявено постановление от 22.01.2019г.

2 за привличането й в качеството на обвиняема за извършено на 19.06.2017г. престъпление по чл.248а ал.2 от НК.

С постановлението й е взета мярка за неотклонение „подписка“.

В следственото дело, след постановлението за привличане на обвиняем е приложено пълномощно с договор за правна помощ на гърба, от които е видно, че ищцата е упълномощила като защитник по досъдебното производство адв.Н. М., за което му е заплатила възнаграждение в размер 500 лева.

След предявяване на постановлението, ищцата е била разпитана в качеството на обвиняема, като същата е отказала да дава обяснения.

На 14.02.2019г. е последвало ново конкретизирано привличане на ищцата като обвиняема за същото престъпление, което й е предявено на същата дата и е проведен разпит. Ищцата отново не е давала обяснения по обвинението.

След разпита, следователят е предявил материалите по разследването на обвиняемата и защитника й. Същите са направили искани за назначаване на нова комплексна експертиза.

Искането им е отхвърлено с постановление на наблюдаващия прокурор от ОП-Габрово от 21.02.2019г.

На 28.02.2019г. досъдебното производство е изпратено от следователя на ОП-Габрово с мнение за предаване на ищцата В. Б. на съд за престъпление по чл.248а ал.2 вр.ал.1 от НК.

На 01.04.2019г. ОП-Габрово е внесла делото в ОС-Габрово с постановление, с което е направено предложение за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност и налагане на административно наказание за извършено от нея на 19.06.2017г. престъпление по чл.248а ал.2, вр.ал.1 от НК.

На 09.04.2019г. на ищцата била връчена призовка за съдебно заседание по делото, чрез съдебния призовкар на РС-Трявна.

На 16.04.2019г. ищцата упълномощила адв.Н. М. да я представлява в съдебното производство, като му платила възнаграждение в размер на 500лв., видно от договора за правна помощ на гърба на пълномощното.

Пред ОС-Габрово са проведени съдебни заседания по делото на 3

30.04.2019г., в което ищцата се е явила лично и със защитника си, на 20.09.2019г., в което ищцата се е явила лично и със защитника си, на 01.11.2019г., в което ищцата се е явила лично и със защитника си и е дала обяснения по повдигнатото й обвинение, на 28.11.2019г., на което се е явил само защитникът на ищцата, на 10.01.2020г., на което се е явил само адв.М.. В това заседание е приключило пъвроинстанционното производство. В хода на съдебните прения прокурорът е заел становище, че на ищцата следва да бъде наложено административно наказание глоба за извършването на доказано според него престъпление по чл.248а, ал.2 от НК.

Съдът е постановил решение №1/10.01.2020г., с което е признал ищцата за невинна и я е оправдал изцяло по повдигнатото й обвинение.

На 20.01.2020г. ОП-Габрово е подала протест срещу оправдателното решение, въз основа на който е образувано ВАНД № 153/2020г. на ВТАС.

На 04.06.2020г. ищцата е получила призовка за насроченото от апелативния съд съдебно заседание по делото на 06.07.2020г.

На 23.06.2020г. ищцата е упълномощил адв.Н. М. да я защитава по делото пред ВТАС и му е заплатила хонорар в размер на 500 лева, за което са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 23.06.2020г.

Пред апелативния съд е проведено съдебно заседание на 06.07.2020г., на което ищцата не се е явила. Представлявана е от адв.М.. Прокурорът е заел становище за уважаване на протеста и налагане на ищцата на административно наказание глоба.

С окончателно Решение № 100136/20.07.2020г. апелативният съд е потвърдил решението на ОС – Габрово.

Въз основа на документите, приложени по горепосочените дела, се установява, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск за имуществени вреди в пълен размер. По несъмнен начин е доказано, че ищцата е била обвинена в престъпление, за извършването на което е призната за невинна и оправдана с влязъл в сила съдебен акт. Доказва се от приложените договори за правна помощ, че същата е направила разходи за защитата си по повдигнатото й обвинение в общ размер на 1500лв., платени на три пъти по 500лв. за досъдебното производство и двете съдебни фази.

4

Съдът не споделя становището на прокурора, че обезщетението следва да са редуцира до минималния размер, посочен в чл.13 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. на ВАС. Съгласно, действалата към датата на сключване на договорите за правна помощ редакция на наредбата, минималното адвокатско възнаграждение за защита по конкретното обвинение в досъдебната фаза е било 500лв., съгласно чл.12 ал.1 вр. чл.13 ал.1 т.1, поради което възнаграждението е определено в минимален размер в конкретния случай.

В съдебна фаза по адмнистративно-наказателни дела минималното възнаграждение е било 300лв. за една инстанция. Следва да се има предвид, обаче че процесът в конкретния случай е проведен в пет съдебни заседания в първата инстанция, на които е присъствал адв.М., с разпит на немалък брой свидетели и вещи лица. Защитникът е участвал активно във всички съдебни заседания, които са с немалка продължителност и определено се касае за оказана правна помощ в обем значително надвишаващ типичния, за производство от административно-наказателен характер.

Поради това договорените и платени възнаграждения за двете съдебни инстанции, които не надвишават значително минималните такива, съдът намира за съответстващи на сложността на делото и на оказаната правна помощ. Следва да се има предвид, че още при образуване на далото, прокуратурата е приела, че същото е с фактическа и правна сложност, което е наложило възлагане на разследването на следовател.

С цел изясняване естеството и характера на причинените с повдигнатото обвинението неимуществени вреди, в съдебно заседание са изслушани личните обяснения на ищцата и е проведен разпит на две свидетелки – сестра и дъщеря на ищцата. И двете свидетелки твърдят, че ищцата е приела много тежко повдигнатото й обвинение. Преживяното е било голям шок за нея и много неприятно. Оказало й е значителен стрес, особено при първото посещение в следствието.

В личните си обяснения ищцата заявява, че не може да опише преживяното в съда и следствието. Когато е излязла от следствието, била толкова стресирана, че не знаела и не виждала къде стъпва. Когато е трябвало да се яви в съда е изпитвала страх.

От съвкупния анализ на гласните доказателства, заедно с материалите от воденото наказателно производство се установява, че повдигнатото 5 обвинение и воденото разследване са причинили на ищцата сериозен стрес и безпокойство. Същата не е осъждана, към датата на първоначалното й привличане в качеството на обвиняем е била на 69 години и обвиняването й в престъпление на една преклонна възраст се е отразило негативно на психиката й и на емоционалното й състояние. Наказателният процес е продължил немалък период от време – около една година и половина, през който ищцата е търпяла негативни последици от обвинението.

Съдът счита, че въпреки, че се касае за обвинение, което не е тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК, същото е причинило сериозно негативно въздействие върху психиката на ищцата. Касае се за възрастна жена в недобро здравословно състояние, която не е осъждана и е изпитвала значителни притеснения от воденото срещу нея наказателно производство.

Изхождайки от понятието "неимуществени вреди", в което според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време, съдът съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД приема за справедлив размер на обезщетение за претърпените от ищцата вреди в конкретния случай сумата от 5 500 лева. За да определи такъв размер на обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобрази и периода на негативно въздействие върху психиката на ищцата, съответстващ на времето от първоначалното повдигане на обвинението до постановяване на окончателното оправдателно решение, който е около една година и шест месеца.

Съдът счита исковата претенция за неимуществени вреди в пълния й размер за завишена, тъй като в конкретния случай спрямо ищцата не е упражнявана процесуална репресия. Същата е била с най-леката мярка за неотклонение. Внесено е предложение за наказването й по административен ред, като прокурорът е направил искане за налагане на административно наказание глоба, поради което същата не се чувствала под угрозата от евентуално тежко наказание. Съдът счита за пресилени изявленията за изпитван някакъв съществена страх в съдебната фаза на процеса, доколкото най-тежката възможна последица за ищцата е била да бъде глобена по 6 административен ред. Същевременно в конкретния случай, според показанията на разпитаните свидетелки, делото не е отразявано медийно и не е добило известност сред обществеността в населеното място, като информацията за същото е останала ограничена в семейния кръг на ищцата.