Решение № 203 от 21.02.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 2507/2025
- Вид
- Решение № 203
- Подписан
- 21.02.2026
- В сила
- 11.03.2026
- Състав
- Ани Харизанова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.401 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.33 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.34 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.34, ал.1 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.128, т.2 · Кодекс на труда
- чл.270, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.138 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 203 гр. П., 21.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220102507 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба от С. А. Т. с ЕГН ********** от село М., община Б., ул.“О.“№1 срещу Община Б. с ЕИК **** с адрес град Б., ул.“О.“№4А, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищцата е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника. Образувано е ч.гр.д.№990/2025г по описа на РС-П.. Заповедният съд е издал заповед №674/01.04.2025г по чл.410 от ГПК ,с която е разпоредено ответната община като длъжник да заплати на ищеца / заявител/ сумата от 9866.29лв., от която 7.188.66лв. неизплатени месечни възнаграждения на ищеца като общински съветник за периода от 10.03.2022г до 01.10.2023г и сумата от 2 677.63лв. мораторна лихва за забава за периода от 10.03.2022г. до 10.03.2025г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Твърди се, че срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.Твърди се, че ищецът бил избран за общински съветник в Общински съвет Б., който избор е обявен с Решение №137-МИ от 28.10.2019г на ОИК-Б..
На ищеца в качеството му на общински съветник се дължи месечно възнаграждение както следва: за месец март 2022г -209.40лв., за месец април 2022г-415.69лв., за месец май 2022г.441.36лв., за месец юни 2022г.-442.30лв., за месец юли 2022г.-220.43лв., за месец август 2022г-н есе дължи възнаграждение, за месец септември 2022г.-494.17лв., за месец октомври 2022г.-491.02лв., за месец ноември 2022г.-493.29лв., за месец декември 2022г.-493.40лв., за 1 месец януари 2023г.-435.87лв., за месец февруари 2023г.-435.87лв., за месец март 2023г.435.87лв., за месец април 2023г.-435.87лв., за месец май 2023г.-435.87лв., за месец юни 2023г.-435.87лв., за месец юли 2023г.-435.87лв., за месец септември 2023г.-435.87лв. Твърди се, че до настоящия момент посочените месечни възнаграждения не са заплатени на ищеца.
Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за горните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Претендират се разноски в исковото и в заповедното производство. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответната община е подаден писмен отговор, с който се изразява становище, че искът е допустим и частично основателен. Не е спорно обстоятелството, че ищецът е избран за общински съветник в Община Б. в изборите за общински съветници и кметове, проведени на 27.10.2019г. за мандат 2019г.-2023г. Твърди се, че с решение №12 от 29.11.2019г. на Общински съвет Б. е определено възнаграждение за общинските съветници в размер на 50% от средната брутна работна заплата на Общинска администрация Б., което съставлява 50% от възнаграждение за участие на заседания на Общинския съвет и 50% от възнаграждението за участие в заседание на комисиите. Твърди се, че на 28.02.2025г. с РКО№56/28.02.2025г на ищеца е изплатено възнаграждение за месец март 2022 в размер на 404.79лв. Сочи се, че за периода месец април 2022г до 31.12.2022г / вкл/ на ищеца са начислявани исковите суми, като се признава факта, че не са му платени.
Признава се факта, че исковите суми за периода април 2022г декември 2022г. са определени въз основа на подадени от Общински съвет Б. до Община Б. данни за участието на ищеца на провежданите сесии на Общински съвет-Б., така и за участие на ищеца в постоянни комисия към ОбС Б..
Твърди се, че за периода месец януари 2023 г. до месец септември 2023г.вкл са провеждани изборите за кмет и общински съветници и общинският съвет е бил разпуснат , не е функционирал, като в счетоводната справка е отразено“ няма сесии“ и поради това не са начисляване възнаграждения на ищеца. Реално комисиите са заседавали, обявяван е дневния ред на сесиите , общинските съветници са се събирали за провеждане на сесии , но поради една или друга причина не са изготвяни протоколи за всички проведени сесии и взети решения. Сочи се, че в ОбС Б. са налице присъствени протоколи от заседанията му, от които може да се установи присъствието / респ. отсъствие на ищеца от заседанията за периода месец януари 2023г до месец септември 2023г.Оспорва се по размер претенцията за мораторна лихва. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си поддържа предявените искове.
Подробни съображения по същество на спора са развити в хода на устните състезания.
2
В съдебно заседание ответната Община Б. не изплаща представител. От същата чрез пълномощника и , е подадено становище по съществото на спора.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази становищата на страните и след анализ на доказателствата поотделно и в съвкупност, след спазване разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна.
Видно от приложеното ч.гр.д.№990/2025г по описа на Районен съд П. същото е образувано по подадено на 10.03.2025г от С. А. Т. с ЕГН **********/ ищец в настоящото производство/ срещу Община Б./ ответник по настоящото дело/ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.Издадена е заповед рег.№674/01.04.2025г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ,с която е разпоредено Община Б. да заплати на С. А. Т. сумата от 7188.66лв. , представляваща неплатени месечни възнаграждения в качеството на общински съветник за периода от 10. 03.2022г до 01.10.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.03.2025г до изплащане на вземането, сумата от 2 677.63лв. –мораторна лихва за периода 10.03.2022г до 10.03.2025г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 30.04.2025г и на 14.05.2025г . длъжникът е подал възражение срещу заповедта. С разпореждане рег.
№4444/15.05.2025г заповедният съд е указал на заявителя да предяви установителен иск за вземанията си. Това разпореждане е връчено на заявителя на 20.05.2025г и на 20.06.2025г заявителят е предявил настоящия иск.
Между страните не е спорно, а и от приетите писмени доказателства/ решение №137МИ от 28.10.2019г на ОИК-Б., клетвен лист/ се установява, че ищецът е изпълнявал изпълнява изборната длъжност- общински съветник в Общински съвет Б. за мандат 20192023г. С решение №12/29.11.2019г., прието на заседание на ОбС-Б. са определени възнагражденията на общинските съветници в ОбС-Б. както следва: в размер на 50% от средната брутна работна заплата на Общинска администрация , което съставлява 50% от възнаграждението за участие в заседание на Общински съвет и 50% от възнаграждението за участие в заседание на комисиите.
По делото са представени копия от протоколи от проведени редовни и извънредни заседания на Общински съвет Б. , както и взетите решения за периода 01.01.2023г до 01.11.2023г. За същия този период са представени и протоколи от заседания на постоянна комисия „Здравеопазване, социални дейности, образование и култура“ и постоянна комисия „Опазване на околната среда, земеделие, горско и водно стопанство“ към ОбС-Б.. От посочените документи е видно, че ищецът е присъствал и активно участвал както на заседанията на Общинския съвет, така и на заседанията на съответните комисия. През месец 3 април и месец септември 2023г не са провеждани заседания на Общинския съвет и не са провеждани заседания на постоянните комисии.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебносчетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице след проверка на присъствените книги на заседанията на постоянните комисии и сесии на Общински съвет Б. и решенията на
Общински съвет Б. за периода месец януари 2022г до месец септември 2023г.,след съобразяване с решение №12/29.11.2019г на ОбС-Б., след извършените справки в счетоводството на Община Б. е установило, че на ищеца е начислено възнаграждение за месец януари 2022г в нетен размер 432.02лв., за месец февруари 2022г – в нетен размер на 372.25лв. и за месец март
2022г в нетен размер
314.40лв.С разходен касов ордер№56/28.02.2025г, приложен по делото, на ищеца е изплатена сума в размер на 1118.37лв. с вписано основание „РЗ от м.01.2022г до м.03.2022г“ като сумата от 1118.37 лв. се равнява на нетния сбор на възнагражденията за месеците януари, февруари и март. на ищеца е изплатено дължимото му се възнаграждение за месец март 2022г. в размер на 404.79лв. Следва да се отбележи, че въпросния разходен касов ордер, представен от ответника с отговора на исковата молба, не е оспорен от ищеца. Вещото лице дава заключение, че начислените от Община Б. възнаграждения/ като нетна сума/ на ищеца за периода 01.03.2022г до 31.12.2023г са както следва: месец април 2022г-415.68лв., месец май 2022г-441.36лв., месец юни 2022г.-442.30лв., месец юли 2022г-220.43лв., месец септември 2022г.-494.18лв., месец октомври 2022г.-491.03лв., месец ноември 2022г.-493.27лв., месец декември 2022г-493.38лв. , за месец януари 2023г.-496.44лв., месец февруари 2023г.477.56лв., месец март 2023г.-239.20лв., месец май 2023г.-510.67лв., месец юни 2023г.254.68лв., месец юли 2023г. -255.97лв., месец август 2023г.-510.24лв. или общо 6236.41лв.
Вещото лице е констатирало, че за исковия период не е изплащано възнаграждение на ищеца както за участията му в проведените заседания на Общинския съвет , както и за участията му в постоянни комисии.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени са по реда на чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК положителни установителни искове : главен иск с правно основание чл.34 от ЗМСМА за дължимост на сумата от 7 188.66лв. неизплатени месечни нетни възнаграждения за общински съветник в ОбС Б. за периода 10.03.2022г до 01.10.2023г. и акцесорен с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от
2 677.63лв.,мораторна лихва за периода 10.03.2022г до 10.03.2025г.
Исковете са допустими, тъй като са предявени от легитимирана страна- заявител в заповедното производство, след подадено от длъжника възражение по чл.414 от ГПК срещу 4 заповедта за изпълнение. Налице е развило се заповедно производство с предмет, идентичен с предмета на настоящото исково производство и сезиращата искова молба е подадена в законовоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК.
По същество съдът намира следното:
Длъжността на общинския съветник е изборна съгласно чл.138 от КРБ и за изпълнението и общинският съветник получава доходи съгласно чл.34 от Закона за местното самоуправление и местната администрация/ЗМСМА/. Според чл.34, ал.1 от ЗМСМА възнаграждението, което получават общинските съветници е за участието им в заседания на общинския съвет и неговите комисии, а размерът на възнаграждението се определя с решение на общинския съвет. Осъществяваната от общинския съветник дейност на заседания на общинския съвет и на неговите комисии представлява по своето естество трудова дейност, тъй като се изразява в престирането на работна сила от страна на лицето срещу определено възнаграждение без осъществяваната дейност да е свързана с постигането на краен резултат / в т.см. решение №60233/04.04.2022г. по гр.д.№724/2021г на ВКС четвърто г.о./
Безспорно се установи по делото, а и този релевантен факт не бе спорен, че за мандат 2019г.-2023г. / в който попада и исковия период/ ищецът е изпълнявал изборната длъжност общински съветник в Община Б. . Безспорно се установи, че по време на исковия период и конкретно през месеците , през които са провеждани заседания на общинския съвет и на съответните постоянните комисии, в които е членувал ищеца, ищецът е участвал в тези заседания. Съдът прави извод, че ищецът добросъвестно е престирал работната си сила.Не се наведоха по делото възражения, нито доказателства от ответната страна при престацията на своя труд ищецът да се е отклонявал от параметрите на своите функции като общински съветник, регламентирани в чл.33 от ЗМСМА. Поради това за ответната община е възникнала насрещното задължение по чл.34 от ЗМСМА във вр.с чл.128, т.2 от КТ да заплаща дължимото му се възнаграждение в установените срокове. Тук е мястото да се посочи, че ответникът не оспори основанието на иска. Единственото му възражение бе досежно неговия размер.