Решение № 289 от 28.07.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Гоце Делчев, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря Карамфилка Р. Стоилова като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело № 20261220100557 по описа за 2026 година

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Р. К. М., ЕГН **********, адрес: обл. Б., общ. Х., с. К. ****, ул. „П. Б.“, № ** чрез упълномощения процесуален представител адвокат И. Р. Р. от САК, против „К." ***, ЕИК ****със седалище и адрес на управление: гр. С. 1463, р-н Т., бул. "В." ***(сграда **), ет.

**, Б. ц. "Б." и "А. Т." ****, ЕИК ****със седалище и адрес на управление: гр. С. ****, р-н Т., бул. "В." ****(сграда **), ет. **, Б. ц. "Б.".

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което се иска да бъде признато за установено, на основание чл. 26 от ЗЗД в отношенията между страните Р. К. М. и "К." ****, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ****/**.**.**** г. е нищожен поради противоречие със закона и заобикаляне на закона, а именно наличие на неравноправни клаузи и неправилно посочен, и неправилно формиран ГПР по кредита, ведно с произтичащи от това законни последици.

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено в отношенията между страните Р. К. М. и "А. Т." ****, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство от 05.04.2025 г. към потребителски кредит № *****/**.**.**** г. е нищожен, поради нищожност на последния, ведно с всички закона последици, които произтичат от това.

Претендират се сторените разноски.

Твърди се, че между ищеца Р. К. М. и ответника „К.“ ***е сключен Договор за потребителски кредит № *****/**.**.**** г., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сума в размер на 2 812,10 € (5500,00 лв.). главница, за срок до 28.02.2027 г. - 24 месечни вноски в размер на 335,84€ (656,85 лв.). Твърди се, че общата сума на главница и лихва, която кредитополучателят следва да върне е в размер на 8060,16 € (15 764,40 лв.). Сочи се, че във връзка с договора за кредит и задължението на кредитополучателя да предостави поръчител, между Р. М. /Потребител/ и втория ответник "А. Т." ****е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 05.04.2025 г. към потребителски кредит № 1

****/**.**.**** г., като страните са уговорили възнаграждението по договора за гаранция да се събира от кредитора "К." *** заедно с месечната вноска по кредита. Твърди се също така в исковата молба, че реалната сума усвоена от кредитополучателя е в размер на 542.79 € (1,061.60 лв.), като остатъка от договорената сума е погасила стари задължения на ищеца.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът е изисквал копие от подписаните договори, но в отговор на изисканата информация кредитора, отказвал да предостави копие от процесиите договори и предоставя извлечения от обработваните лични данни за ищеца - които представляват извадки от договора за кредит и СЕФ към него. В отговора си посочва също така, че по Договор, сключен на 05.03.2025г., е активен с просрочие от 103 дни, размерът на задължението към 11.11.2025г. е в общ размер на 1 442,00 лева /737,28 евро/, от които 642,95 лв. /328,74 евро главница, 782,66 лв./400,17 евро възнаградителна лихва и 16,39 лв. /5,67 евро лихва за забава. Твърди се в исковата молба, че дължимата месечна сума по кредита включва допълнителни услуги - възнаграждение за поръчителство, което е дължимо ежемесечно с вноската по кредита, поради което дължимата месечна вноска не е в размер 335,84€ (656,85 лв.), а е повече. Твърди, че договора за кредит е сключен в противоречие със закона и включва неравноправни клаузи.

Твърди, че възнаграждението по сключен договор за предоставяне на поръчителство от 05.04.2025 г. към потребителски кредит ****/**.**.**** г., не е включено в размера на ГПР по договора за кредит, като по този начин се заобикаля закона. Сочи, че възнаграждението представлява разход по кредита, който е известен на кредитора едноличен собственик на дружеството поръчител, ГПР по кредита надхвърля определения пет кратен размер на законната лихва, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство от 05.04.2025 г. към потребителски кредит ****/**.**.**** г. по съществото си се явява допълнително оскъпяване по кредита, както и лишен от смисъл за неговото сключване, тъй като не изключва задълженията на потребителя да заплаща дължимото по кредита, а само добавя допълнителни такси и разноски. Твърди, че не е налице допълнителна услуга, а скрито възнаграждение в полза на кредитора оскъпяващо кредита в ущърб на потребителя, че изначално кредитора поставя като условие поръчителя да е одобрено от него дружество, а в случая то е и негова собственост. Излага се, че от справка в Търговския регистър при Агенция по вписванията е видно, че дружеството поръчител по договора за поръчителство - „А. Т.“ ****, е собственост на кредитора - „К.” **** и съответно кредитора договаря допълнително възнаграждение под формата на формално поръчителство, в негова полза, тъй като при разпределяне на печалба от дружеството гарант, негова собственост, печалбата ще бъде разпределена при кредитора, като излага, че в случая дори възнаграждението за поръчителство се изплаща директно на кредитора. Сочи, че това оскъпяване следва да бъде вкл. при изчисляване на ГПР. Излага, че предвид посоченото договорът за кредит се явява нищожен, тъй като включва клаузи, които са уговорено в противоречие със закона и е посочен формално ГПР, който отговаря на закона, но не включва всички компоненти по оскъпяване на кредита — не включва разходите за поръчителство и чрез формалното посочване на ГПР, което отговаря на закона, но без да са включени всички реални разноски за потребителя - възнаграждението за поръчителство, кредитора заобикаля закона, като договаря допълнителни такси и разноски в негова полза, като собственик на поръчителя. Твърди, че сключеният акцесорен договор за поръчителство се явява нищожен поради липса на правен интерес от сключването му - при обявяване на договор за кредит за нищожен.

В едномесечният срок по чл. 131 от ГПК, ответниците са депозирали отговори на исковата молба, с които не оспорват факта на сключване на договора за кредит и договора за поръчителство. Не оспорват твърденията на ищеца, че при изчисляване на ГПР не е включен размера на договореното възнаграждение за поръчителство.

В депозирания отговор на исковата молба ответникът „К.“ ****, оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като не е посочен 2 коректна стойност на ГПР. Излага, че възнаграждението за поръчител не отговаря на изискванията за „разход" по смисъл на легалната дефиниция в § 1. т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Възразява, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не е задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „К.“ **** и „А. Т.“ ****. Излага, че размерът на възнаграждението за поръчител не е известен на „К.“ ****към момента на сключване на договора за кредит. Излага фактически твърдия досежно начина на изчисляване и формиране на ГПР. Сочи съдебна практика. Оспорва ищеца да е бил длъжен да сключи договор за поръчителство, като излага, че той имал правото, но не е задължението да го стори, както и е разполагал с различни хипотези дали да избере обезпечен или необезпечен кредит. Сочи се, че предвид липсата на задължение за предоставяне на обезпечение, респ. договор за поръчителство, той не попда в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респ. разходът за него не се вкл. в ГПЛ и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК.

Твърди се, че "К." ***** е едноличен собственик на капитала на "А. Т." ****, но въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност; служители, информационни системи и правила на дейност. В този смисъл се посочва, че "К." **** няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно няма данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия. Сочи се, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и "А. Т." ****е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Излага се, че по силата на договора за предоставяне на поръчителство "А. Т." ****се задължава да извърши за сметка на доверителя (ищцата) възложените от нея действия, а именно да отговаря пред кредитора "К." ****солидарно с нея за изпълнението на всички нейни задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита. Счита се, че вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възникват в полза на, "А. Т." ****, а не в полза на кредитодателя "К." ****, като "К." **** не е страна по договора между ищеца и "А. Т." ****. На следващо място се счита, че дори и да бъдат споделени доводите на насрещната страна за свързаност на двете дружества - ответници по производството и наличие на скрито обогатяване, на ответника, то това не влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на другия ответник "А. Т." ****. Сочи се, че това е така, тъй като сам по себе си договорът за поръчителство, по силата на който другият ответник "А. Т." ****се е задължил по отношение на ответника да отговаря за задължението на ищеца по договор за потребителски кредит поражда за ищеца единствено права и поставя същия в поблагоприятно положение, отколкото би бил, ако същият не беше сключен. Сочи се, че чрез договора за поръчителство е повишена кредитоспособността на ищеца и същият е получил кредит, който иначе не би му бил отпуснат. При изпълнение от страна на поръчителя по отношение на ответника, ищецът ще дължи на поръчителя връщане на суми в еднакъв размер със сумите, които е следвало да плати на кредитодателя (главница и лихва), като задължението му няма да бъде увеличено с вземания, възникнали на основание, различно от договора за потребителски кредит. В този смисъл се прима, че единствено уговорката за заплащане на възнаграждение за услугите на, А. Т." *****противоречи на закона и добрите нрави, съответно само тя следва да бъде обявена за недействителна, без да е това да доведе до нищожност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. С оглед на изложеното се твърди, че договора за кредит е действителен и предявените искове следва 3 да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

В отговора на исковата молба ответникът „А. т.“ **** сочи, че възнаграждението за поръчител има характеристика на възнаграждение, дължимо от лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения. Описва се цялата процедура по сключване на договора за поръчителство. Навежда се, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т. е. при предсрочно погасяване на задължението за кредитополучателя, същият няма да дължи възнаграждение на ответника за периода след пълното изплащане на кредита. Твърди се, че "К." **** предоставя потребителски кредити при условия, които индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от тези условия е обезпечаването на договора. В раздел II "Одобряване и усвояване на кредита", чл. 4, ал. 1 от договора за кредит изрично е вписано, че кредитополучателят имаправо да заяви кредит без обезпечение, т. е, обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на "А. Т." ***** е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Сочи се, че Кредитополучателят има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя "К." ****. Обезпечените и необезпечените кредити на "К."**** не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на "К." ****, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване.

Разпечатката съдържа 18 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f2c80a1b-ec58-48b2-8ca3-6758319ac460