Решение № 1203 от 13.10.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1131/2022
- Вид
- Решение № 1203
- Подписан
- 13.10.2022
- В сила
- 31.05.2023
- Състав
- Юлия Русева Бажлекова, Александър Валентинов Цветков, Невин Реджебова Шакирова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.294 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 294, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41б · Закон за енергетиката
- чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1203 гр. Варна, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Юлия Р. Бажлекова
Членове:
Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20223100501131 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.294 ГПК, във вр. чл.258-чл.273 ГПК.
Образувано e след постановяването на решение № 24/17.05.2022г., постановено по гр.д. № 2123/2021г. на ВКС е отменено решение №460/02.03.2021г., постановено по в.гр.д. №2573/2020г. на ВОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания относно провеждането на техническа експертиза, която да се извърши от софтуерен специалист.
Производството по горецитираното въззивно гражданско дело е образувано въз основа на въззивна жалба от „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н ”Вл.Варненчик”, Варна тауърс Г, бул.”Вл.Варненчик” №258 срещу решение № 3548/29.07.2020г., постановено по гр.д. № 19499/19г. на ВРС, с което е прието за установено по отношение на въззивника, че Л. М. В., не му дължи сумата от 11348,74лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и незаплатена стойност на електроенергия,начислена по фактура № 0287391177/18.11.2019г., за периода 30.01.2018г. – 29.01.2019г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В жалбата се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Сочи се, че са налице предпоставките за извършената корекция в сметката на абоната.
Същата била законосъобразна, при законно установено неточно отчитане на електрическата енергия. Правилно била начислена потребената от ищеца енергия, съответна на доставената от дружеството, поради което и на основание сключения между страните договор, абонатът дължи нейното заплащане. Основателно, поради това било вземането на дружеството за потребена енергия. Отправеното искане е атакуваният съдебен акт да бъде отменен, а искът – отхвърлен.
Моли се и за присъждане на сторените разноски.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба, с който последната е оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното решение.Евентуално е заявено възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
В последното открито съдебно заседание по настоящото дело процесуалният представител на въззивника моли да се уважи жалбата, като обжалваното съдебно решение да бъде отменено.
1
Претендира и присъждане на разноск, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемата страна, представлявана от своя пълномощник, поддържа искането си за потвърждаване на първоинстанционното решение. В условията на евентуалност, моли да се отхвърли иска до размера на приетата стойност на потребена енергия в допълнителната съдебнотехническа експертиза. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски по списък, както и прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред Варненския районен съд е образувано въз основа на искова молба Л. М.
В., с която е предявен отрицателен установителен иск срещу „Енерго - Про Продажби” за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 11348.74 лева, по фактура № 0287391157/18.11.2019 г.,претендирана поради корекция на сметка на клиентски № 1300073559 и абонатен № 0702804114 начислена за периода 30.01.2018 г. до 29.01.2019 г., за обект на потребление: ****.
В исковата молба ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия в посочения обект на потребление. Твърди, че по информация, която получил от ответното дружество, била извършена проверка на СТИ от „ЕРП Север“ АД, на адреса. Оспорва констативния протокол от проверката.
Твърди, че неоснователно и незаконосъобразно му е начислена процесната сума, че същата не е потребена от него и съответно не я дължи. Отрича да е манипулирал средството за техническо измерване. Допълва, че корекцията е извършена въз основа на нищожни правни норми, като към момента няма действащи такива, които да предвиждат такава отговорност на абоната. Твърди, че ако е налице неизправност в СТИ, задължение е на „ЕРП Север“ АД и на „Енерго -Про Продажби“ АД да го поддържа в изправност. Отправя искане да бъде установено по отношение на него, че не дължи процесната сума, както и да му се присъдят сторените разноски.В евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение по искане на другата страна. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Ответникът - „Енерго - Про Продажби” АД, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който релевира подробни доводи за допустимост и неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е абонат на ответното дружество, по силата на договор за продажба на ел. енергия. Потвърждава твърдението в исковата молба, че е извършена техническа проверка на СТИ на потребителя, на 29.01.2019 г., в следствие на която е направена корекция и издадена фактура за исковата сума. Твърди, че на проверката е присъствал лично абоната, а констативния протокол от проверката е бил подписан от него. Излага, че след съмнения за софтуерна манипулация, СТИ е свалено и изпратено в Български институт по метрология, където е констатирана намеса в тарифната схема на електромера, която трябвало да се състои от тарифи Т1, Т2 и Т3. В четвъртата, невизуализирана тарифа, била разпределена част от потребената енергия.
Всичко било видно в КП № 2596 от 04.11.2019 г. Основанието на корекцията се намира в чл. 183 от ЗЗД, доколкото се касае за точно установено количество потребена енергия, за която се дължи плащане на основание сключения договор. Посочва, че липсата на данни за техническа неизправност на електромера, с изключение на извършената манипулация, води до извода, че прочетеното в регистъра на Т4 количество от електрическа енергия е реално доставено, съответно консумирано. Доколкото ПИКЕЕ е отменен към датата на извършване на проверката, енергията е остойностена по цени за технологични разходи, по – ниски от цената за електроенергия поотделно на всяка тарифа. Отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените разноски.
Предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Доказателствена тежест по него, както и с оглед поддържаното основание за дължимост по чл. 183 от ГПК, налага ответникът да установи в условията на пълно и главно доказване, че с ищецът са обвързани от валидна облигационна връзка с характеристиките на договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който е доставил в процесния едногодишен период на насрещната страна претендираното количество електрическа енергия, отчетено в невизуализирания регистър на средството за търговско измерване.
Не е спорно между страните, че са обвързани от валиден договор с предмет продажба и доставка на ел. енергия, както и че ищецът има качество „потребител на енергийни услуги“ по 2 смисъла на чл. 41б от ЗЕ.
От представения по делото констативен протокол № 1301543/29.01.2019 г. се установява, че служители на дружество са извършили техническа проверка на измервателното средство, в резултат на която то е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, поради констатирана софтуерна манипулация. Протоколът е подписан от служителите на оператора, извършили проверката, лично от абоната и съпругата му.
Съгласно констативен протокол на БИМ, ГД „МИУ“, РО - Варна от метрологична експертиза на средството за измерване, след софтуерно прочитане на паметта на електромера е констатирала намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои от три тарифи Т1, Т2 и Т3. Действително потребената електрическа енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т4 – 58854kWh. Според метрологичната експертиза не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, а същият съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия.
Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено становище от 14.11.2019 г. за начисляване на допълнително количество ел. енергия за обект с клиентски № 1300073559 и абонатен № 0702804114 начислена, в размер на 58854 kWh., за периода 30.01.2018 г. до 29.01.2019 г., въз основа на осъществен прочит на паметта на СТИ, при който е установено неотчетено количество ел. енергия.
За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура от 18.11.2019 г. на стойност 11348.74 лева с вкл. ДДС, представляващи служебно начислено количество ел. енергия за обект с клиентски № 1300073559 и абонатен № 0702804114, в размер на 58854 kWh., за периода 30.01.2018 г. до 29.01.2019 г.
При първоинстанционното разглеждане на делото е проведена съдебно - техническа експертиза, видно от заключението на която е, че СТИ е от одобрен тип, преминал е метрологична проверка преди да бъде монтиран, срокът на метрологична годност е 4 години /като е произведен през 2014 г./ и е изтекла в края на 2018 г.На 29.01.2019 г., когато е извършена проверката СТИ не е бил годно техническо средство от метрологична гледана точка. Електромера е трифазен и по фабрични настройки следва да отчита по трите видими тарифи – 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3. Вещото лице е констатирало неправомерна софтуерна намеса, която се изразява в пренасочване на цялото натрупаното количество ел. енергия в скрит регистър 1.8.4, който не се отразява на дисплея. Така СТИ е отчел процесното количество енергия в обекта.Заключава се, че изчисленията по фактурата са коректни.
В изпълнение на дадените с Решение № 24/17.05.2022 г. по гр. дело № 2123/2021 г. на ВКС, III ГО задължителни указания по реда на чл. 294, ал. 1 от ГПК, при повторното разглеждане на делото настоящата съдебна инстанция е допуснала провеждането на софтуерна експертиза. Съобразно релевираните от процесуалния представител на въззиваемата страна възражения за непълнота на заключението, досежно стойността на доставимата съобразно пропусквателната способност на СТИ електроенергия за посочения от ответника период на допълнителното начисление, обективиран в периода на фактурата, в производството е проведена и допълнителна съдебнотехническа експертиза.
Настоящият въззивен състав изцяло кредитира заключенията на двете експертизи, изготвени при повторното разглеждане на делото, като обективно и компетентно дадени, и базиращи се на фактическата установеност по делото. Същите пълно и обосновано дават заключение по релевантните за спора обстоятелства относно моментът и начинът на натрупване на показанията в тарифа 1.8.4 на процесното СТИ, както и касателно възможното количество, което може да бъде потребено от абоната за период от една година.
От заключението на съдебно-техническа експертиза, извършена от вещо лице – софтуерен специалист, се установява, че електромерът тип МТ174, с фабричен № 1114 0215 6435 2727 е монтиран на абоната на 14.11.2014 г., нов и с нулеви показания по трите тарифи – Т1, Т2 и Т3, без отбелязване за показания по тарифа Т4. Малко след монтажа (предвид отчетеното количество в скрития регистър) СТИ е препрограмирано посредством софтуерно вмешателство да отчита потреблението, през определени часове на денонощието, в скрита на дисплея тарифа-Т4.
Промяната на настройките е извършена от неустановено лице, като е била целенасочена. По време на монтажа „скрития регистър“ е бил с нулев отчет. Дружеството не разполага със софтуер, който да манипулира показанията в регистрите. СТИ, съгласно записания отчет в тарифа Т4, за 3 процесния период е регистрилало 13 498 kWh. Енергията в размер на 58 854 kWh е измерена, доставена и потребена за период повече от една година.
При изслушването на експертa в съдебно заседание поддържа заключението си в смисъл, че натрупванията, които не са отразени в паметта на СТИ са започнали да се тарифират малко след монтирането на електромера, който извод е в резултат на изчисляване коефициента на натрупване на енергията в Т4 спрямо енергията в останалите три тарифи /изчислена при същия коефициент/.