Решение № 83 от 28.02.2022, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 51/2022
- Вид
- Решение № 83
- Подписан
- 28.02.2022
- Състав
- ВЕНЕЛИН ДИМИТРОВ НИКОЛАЕВ, ДАНИЕЛА ВАСИЛЕВА ДИЛОВА, ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КЪНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 212 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 1, предл. първо · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- §1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
Р Е Ш Е Н И Е
№ 83 гр.
Плевен, 28.02.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, втори касационен състав, на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
Дилова
ЧЛЕНОВЕ: Цветелина Кънева
Венелин Николаев при секретаря Цветанка
Дачева и с участието на прокурора Иван
Шарков като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ касационно административно-наказателно дело № 51 по описа за 2022 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е въз основа на касационна жалба от С. М. Ц., ЕГН **********,*** депозирана срещу Решение № 641/29.12.2021 г., постановено по а.н.д..№ 20214430202127 по описа за 2021 година на Районен съд – Плевен. С оспорения съдебен акт е потвърден Електронен фиш серия Серия К № 5050083/28.06.2021 г. на ОД МВР – гр. Плевен, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Ц. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на закона. Излагат се оплаквания, че при постановяване на съдебния акт, съдът не е съобразил изискването на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, наказващият орган да наложи на нарушителя съответното административно наказание едва след като установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение. Сочи се, че за твърдяното в обжалвания електронен фиш серия К № 5050083 нарушение на жалбоподателката е издаден и друг фиш серия
К № 5050401 като двата фиша се различават единствено по посочените в тях стойности на установената скорост на движение и превишената скорост. Във фиш серия К № 5050083 е посочена установена стойност на скоростта 64 км/ч. при разрешена 40 км/ч.
– превишение с 24 км/ч., за което е наложена глоба по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП в размер на 100 лв. Във фиш серия К № 5050401 е посочена установена скорост 52 км/ч. при разрешена 40 км/ч. – превишение с 12 км/ч., за което е наложена глоба по чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП в размер на 50 лв. Излагат се твърдения, че не е възможно едно и също техническо средство в един и същ момент да отчита различна скорост на движение на МПС. Сочи се, че в съдебното производството не са ангажирани доказателства, които да обосноват коя от двете отчетени скорости на движение съответства на действителността, поради което не може да бъде установено по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателката Ц. е превишила разрешената скорост с 24 км/ч.
По изложените аргументи отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърдения с него електронен фиш. Претендира разноски.
В съдебно заседание, редовно и своевременно призована касаторката не се явява и не се представлява.
Ответната страна – ОД на МВР – Плевен, не представя становище. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се представлява.
Представителят на Плевенска окръжна прокуратура счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:
С обжалвания електронен фиш на С.Ц. е вменено нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с чл.21, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 28.06.2021 г. в 12:10 ч. в извън населено място, второкласен път II-35, км 9+963 км с посока на движение към гр. Плевен, при въведено ограничение с пътен знак В26 от 40 км/ч, МПС „МИЦУБИШИ КОЛТ“, с рег. № ***се е движил със скорост различна от допустимата от 40 км/ч., а именно 64 км/ч., който бил заснет с автоматизирано техническо средство №11743cd. Отчетено превишаване на скоростта с 24 км/ч.
За описаното в електронния фиш нарушение на С.
М.Ц. е наложено на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лева.
При така установената фактическа обстановка районният съд е достигнал до извод, че С. М.Ц. е осъществила виновно с деянието си признаците на състава на административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.2 , вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Приел е, че при издаването на електронния фиш са спазени императивните правила на ЗДвП, поради което не са налице допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.
Възражението поддържано и в касационната жалба, че не може да бъде установено по безспорен и категоричен начин, че касаторката е превишила разрешената скорост с 24 км/ч, тъй като за нарушението били издадени два електронни фиша е обсъдено от РС-Плевен и правилно е отхвърлено като неоснователно. РС-Плевен е изложил мотиви, че електронен фиш серия К №5050401 е бил анулиран, поради допусната техническа грешка като се е позовал на писмо рег.№316000-29296/11.11.2021г. на Директора на ОД на МВР Плевен. Предходният съдебен състав е формирал и извод относно безспорната установеност на вмененото на водача нарушение, поради което е потвърдил наложеното административно наказание.
При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и териториално компетентен съд и в законоустановената писмена форма.
Обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе по спора районен съд и по редовно подадена жалба, срещу подлежащо на съдебно оспорване наказателно постановление, поради което е допустимо.
В хода на въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, които са анализирани подробно и мотивирано от въззивния съд.
Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи относно доказаността на приписаното на водача нарушение и липсата на допуснати процесуални нарушения, налагащи отмяната на електронния фиш. Видно от събраните писмени доказателства, на С.Ц., в качеството й на собственик на МПС „МИЦУБИШИ КОЛТ“, с рег. № ***е вменено извършването на нарушение, изразяващо се в превишаване на разрешената максимално допустима скорост с 24 км/ч., установено и заснето с техническо средство АТСС СПУНКС ARN CAM S1. Санкционираният субект не се е възползвал от предоставената му възможност да посочи действителния водач на превозното средство, поради което закономерно електронният фиш е бил издаден спрямо него.
Легална дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в §1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Обжалваният електронен фиш е по образец и със съдържание, съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в него е посочена ОД на МВР – гр. Плевен, като териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия с установено нарушението и която се явява негов издател. Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, въвеждаща изискването за всяко използване на мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в процесния случай/ да се попълва протокол съгласно приложението.
В ал. 2 на цитираната разпоредба е регламентирано, че: „протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък“. Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.
Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС рег. № 316р-2234/07.07.2021 г. е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът и въведените ограничения на скоростта.
В обобщение на изложеното, следва да се отбележи, че оспореният електронен фиш съдържа необходимите реквизити, като изрично са отразени датата, мястото и обстоятелствата при извършване на нарушението, в съответствие с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Цитираният текст изрично предвижда, че електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното ѝ заплащане. Всички тези реквизити са категорично и точно описани в обжалвания електронен фиш – конкретно и ясно е описано нарушението, включващо данни за място, дата, час на извършване, както и в какво се състои деянието, и кои разпоредби са нарушени – превишение на максимално допустимата скорост с 24 км/ч. при ограничение от 40 км/ч., което представлява нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с чл.21, ал.1, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, както и има вписан издател на фиша – ОД на МВР - град Плевен.
На следващо място, задълбоченият прочит на приобщения доказателствен материал води до извод за безспорна установеност на описаното в електронния фиш нарушение. Приобщените по делото материали сочат с категоричност, че на посочената в електронния фиш дата процесният автомобил е засечен от АТСС СПУНКС ARN CAM S1 да се движи на 28.06.2021 г. в 12:10 ч. в извън населено място, второкласен път II-35, км 9+963 км с посока на движение към гр. Плевен, при въведено ограничение с пътен знак В26 от 40 км/ч. Превишението е установено от техническо средство, преминало необходимата проверка в Българския институт по метрология и снабдено с Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Установен е и извършителят на нарушението, поради което закономерно е била ангажирана отговорността на С.Ц. в настоящото производство.
С оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице твърдените от оспорващия основания за отмяната му.
Решението на РС - град Плевен, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо от АПК,
Административен съд Плевен, втори касационен състав:
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 641/28.12.2021 г. постановено по АНД № 20214430202127 по описа за 2021 на Районен съд – Плевен.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:. ЧЛЕНОВЕ:
1……………….
2……………….