Решение № 41 от 23.02.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Ямбол, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил М. Атанасов при участието на секретаря Ж. като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно наказателно дело № 20232330201230 по описа за 2023 година

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №...., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 184, ал. 4, т.7, предл.1 от ЗДвП на И. М. Г. с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Оспорва по същество констатираното нарушение. В съдебно заседание редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата и предоставя на съда да отмени или да потвърди наказателното постановление.

Процесуалния представител на АНО, моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно, като излага доводите си затова.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 05.10.2023 г. свидетелят М. М. и В. П. - служители на РУ гр. Е. осъществявали служебните си задължения в в гр. С.. В 12.23 часа свид. М. забелязал, че покрай служебния автомобил преминава л.а. „..., водачът на който бил без поставен обезопасителен колан. С полицейският автомобил двамата полицаи последвали лекия автомобил с включени светлинен и звуков сигнал и го спрели пред дом № 35 на ул. П. Я.. Свид. М. слязъл от автомобила и се приближил до автомобила, управляван от жалбоподателя. При приближаването си свид. М. видял, че жалбоподателя издърпал с ръка обезопасителния колан и го поставил на мястото.

За констатираното нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП св. М. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA бл. № ., к...ойто отказал да подпише акта, който отказ бил удостоверен с подпис на свидетел.

1

Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в административно наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл. 183, ал. 4, т.7 предл.1 от ЗДвП на И. Г. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление му е било връчено лично на 04.12.2023 г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава изцяло от показанията на разпитаният в съдебно заседание свидетел М., както и приетите и приложени по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се преценя като неоснователна по следните съображения:

В хода на административно - наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени на жалбоподателя.

Безспорно установено е от доказателствата по делото, а и не се спори между страните, че на посочената дата жалбоподателят е управлявал л.а. „... по посоченият пътен участък. Не се оспорва и обстоятелството, че автомобилът бил спрян за проверка от служители на РУ гр. Е.. Съдът намира за безспорно установено също така, че същият е осъществил състава на административното нарушение, за което му е наложено административно наказание. Показанията на свидетеля М. не са оборени по никакъв начин и за съда не съществува причина да не ги кредитира. Показанията му са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на водача. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на този свидетел, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Доказва по безспорен начин извършване на нарушението от жалбоподателя. Категорично заявява, че е имал добра видимост към приближаващият се към тях автомобил и е видял, че жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан още докато автомобилът е бил в движение. Той е бил позициониран в непосредствена близост до автомобила и доколкото жалбоподателят го е управлявал е имал обективна възможност да възприеме дали е имал поставен обезопасителен колан. В хода на съдебното производство не се събраха доказателства, че жалбоподателят е изпълнил задължението си регламентирано в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Не са налице и хипотезите на, ал. 2, освобождаващи водачите и пътниците от това задължение.

Съдът намира, че в съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган.

Съдът намира, че нарушението е извършено от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна. Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание, чийто размер е строго фиксиран от закона.

Правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна, и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на ЗДвП.

2

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ...г. на Началник сектор ПП при ОДМВР -Я., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 184, ал. 4, т.7, предл.1 от ЗДвП на И.

М. Г., ЕГН ********** от гр. С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. Я. в 14дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

3