Определение № 321 от 02.05.2026, Районен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 321 гр. Добрич, 02.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА МОМЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИАНА МОМЧЕВА Частно наказателно дело № 20263230200313 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 213 ал. 4 и сл. от НПК .

Образувано е по жалба от И. П. Ч. - И. ЕГН **********, в качеството на майка и законен представител на И. М. И. ЕГН **********, чрез адвокат М. Я. срещу Постановление на прокурор при Районна прокуратура - Добрич от 12.01.2026 г., по пр. преписка № 2579/25г., с което е отказано да се образува досъдебно производство.

Актът на Районна прокуратура - Добрич е потвърден с Постановление на прокурор от Окръжна прокуратура от 04.03.2026г.

Жалбата е подадена в срок.

В жалбата се посочва, че постановлението, с което е отказано да се образува досъдебно производство е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Прави се искане да се отмени постановлението.

Съдът, като се запозна с доводите, изложени в жалбата, както и с материалите по прокурорската преписка и след като провери изцяло правилността на атакувания прокурорски акт на прокурора от Районна прокуратура, потвърден с постановление на прокурор от Окръжна прокуратура - Добрич, намира подадената жалба за неоснователна по следните съображения:

Преписката е била образувана по получени материали от Първо РУ Добрич с извършена проверка по жалба на И. П. Ч. - И. от гр. Д., като майка и законен представител на И. М. И..

За същото бил подаден сигнал и от бащата на детето М. М. И..

На 17.06.2025г. след 17.00 часа И. И., заедно с двама приятели отишли на скейт парка в Градски парк „***“ в гр. Д. с велосипедите си. Уговорката 1 била да се срещнат там, а след това да отидат на тренировка по футбол на стадион „***“.

Срещнали се в южната част на градския парк, в края на езерото и тръгнали към стадиона. Приятелите на И. се движели малко по напред от него.

От южната част на градския парк, в края на езерото, децата минали по пътека, която водела на пешеходната алея на парка.

В близост до Градски парк „***“ в района на стадион „***“ имало изграден полигон за екстремно планинско колоездене, след равнината „***“. В момента, в който И. и приятелите му тръгнали за тренировката си, от южната част на парка, непълнолетният Ф. М. се движел също с велосипед, като бил предприел спускане по нерегламентирана пътека за колоездене. М. излязъл на пешеходната алея в градския парк, минал през нея и продължил по една пътека към площадката в края на езерото. Тогава блъснал И., който се движел срещу него в обратна посока. В резултат на удара И. и М. паднали с велосипедите си. И. си ударил главата, въпреки, че бил с каска. На помощ на детето се притекъл минаващ наблизо свещеник В. В. Подаден бил сигнал на 112. Пристигнал екип на Спешна помощ.

Съобразно приложеното по делото Съдебно медицинско удостоверение И. е получил следните травматични увреждания: разкъсно контузни рани на двете устни, травматично избиване на първи горен зъб в дясно и трети горен зъб в ляво, кръвонасядания на гръден кош, дясно ребро, втори пръст на дясната ръка, ожулвания по трети и четвърти пръст на дясната ръка.

Травматичното избиване на първи постоянен централен резец на горната челюст в дясно е довел до трайно затруднение на дъвченето и говоренето.

Останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От обясненията на Ф. М. се установява, че при спускане по импровизираните пътеки за спускане с велосипеди, в края на трасето, в последния момент, видял, че има друго дете с велосипед и каска пред него, движещо се в обратна посока. Бил влязъл в последната част на пътеката, където нямало отклонение, за да отбие. Опитал се да спре и да избегне удара, но не успял и ударил с велосипеда си, велосипеда на детето. Двамата паднали на земята. М., изправяйки се видял детето на земята, като един мъж, който бил в близост му помагал. Жена, която също била наблизо звъннала на 112, за да повика медицинска помощ. Видял, че има кръв в устата. Извинил му се, но детето нищо не казало. Изчакал линейката да вземе пострадалото дете И. и след това си тръгнал.

Според представителя на държавното обвинение, извършеното от непълнолетния М. е резултат от проявено лекомислие. Същият не е преценил, че с действията си осъществява противообществена проява, която законът 2 възвежда в престъпление по смисъла на чл. 133 във вр. с чл. 129 ал. 2 пр. 9 от НК. Предвид субективното становище и наличните обективни признаци на деянието М., не е съзнавал общественоопасния характер на действията си и не е предвиждал, че от тях могат да настъпят телесни увреждания за някого, и конкретно за детето. Не е формирал в съзнанието си точна представа за конкретните измерения на възможните последици, не е искал настъпването на която и да е от тях. Установените по преписката обстоятелства, свързани с личността на дееца показват по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Обществената опасност на деянието и на дееца, следва да се преценява с оглед интелектуалното ниво и способността правилно да преценява характера, значението и запретеността на престъпното деяние, последиците от извършването му.

Законосъобразен е изводът на прокурора, че посоченото деяние е било извършено от М. поради лекомислие и не представлява голяма обществена опасност предвид личността на извършителя и невисоката степен на застрашаване на установения в страната правов ред.

От данните по делото се установява, че М. не е ***; срещу него няма образувани досъдебни производства; не се води на отчет в Детска педагогическа стая към Първо РУ „Полиция“; няма налагани мерки по ЗБППМН; същият е с добри характеристични данни.

Поради това, обосновано представителят на държавното обвинение е преценил, че предприемането на наказателна репресия спрямо М. би се оказало обществено неоправдано, като същевременно е приел, че по отношение на същия могат да се приложат възпитателни мерки по ЗБППМН.

При упражняването на съдебен контрол по чл. 213 ал. 4 и сл. от НПК върху отказите да се образува наказателно производство от прокурора, обхватът на проверката е лимитиран до обоснованост и законосъобразност на постановлението на прокурора, когато то е потвърдено от прокурор от по горна прокуратура, аналогично на процедурата по чл. 243 ал. 5 от НПК . В конкретния случай, съдът счита, че решаващият извод на прокурора, за наличието на законови предпоставки за отказ да се образува досъдебно производство е правилен и обоснован, като същият е направен при достатъчно изяснена фактическа обстановка при обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на случая. Доказателствата са обсъдени поотделно и в съвкупност и изводите не противоречат на взаимната връзка между отделните данни. За да са налице достатъчно данни /а не доказателства/ прокурорът следва да е събрал предварителния фактически материал, който да има прогностична доказателствена стойност. Ако се образува ДП, тези данни ще преминат през 3 механизма на процесуалното доказване. Предположението за извършено престъпление има само определена степен на вероятност и затова основанието за образуване на ДП няма да е доказано заключение, при все още липсваща съвкупност от доказателства и доказателствени средства. Това именно е и задачата на прокурора - да направи тази предварителна преценка за наличието на достатъчно данни. Като е обсъдил събраното до момента, е счел че не е необходимо да се събират повече данни за твърдяното престъпление. Затова и оплакването в жалбата, че не е извършена цялостна и задълбочена проверка, е неоснователно.

По изложените съображения съдът счита, че прокурорът е извършил правилна преценка на данните по преписката. Изяснени са обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното решаване на преписката и крайния извод дали да се образува ДП или да се постанови отказ. Поради това и обжалваното Постановление на Районна прокуратура - Добрич, потвърдено от прокурор от Окръжна прокуратура - Добрич е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да се потвърди и на основание чл. 213 ал. 5 от НПК , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Постановление на прокурор при Районна прокуратура - Добрич от 12.01.2026г., потвърдено с постановление на прокурор от Окръжна прокуратура - Добрич от 04.03.2026г., с което е отказано образуване на досъдебно производство по пр. преписка № 2579/25г. по описа на РП - Добрич.

Определението е окончателно.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 4