Решение № 95 от 29.01.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Бургас, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. П.

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ваня Ст. Д. като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно гражданско дело № 20232100500709 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба подадена от ПФК „Нефтохимик“ АД гр.Бургас представлявано от Ивайло Атанасовуправител против Решение № 2252 от 18.10.2022г. постановено по гр. дело № 5553/2021г. по описа на БРС с което е прието за установено, по отношение на „Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД, ЕИК 102217249, представлявано от „Хотелски комплекс Черноморец“ ЕАД, ЕИК 102060207, представлявано от Ивайло Дражев Атанасов, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, представлявано от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев, сумата от 1843,35 лева - главница, представляваща неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода до абонатен № 219187 по фактури, издадени в периода 22.03.2019 г. – 25.02.2021г., с отчетен период от 09.02.2019 г. – 03.02.2021 г., 111,34 лева обезщетение за забава за периода от 21.04.2019 г. до 09.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 13.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.04.2021 г. по ч. гр. д. № 2539/2021 г. по описа на БРС. С решението, БРС е осъдил „Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, сумата от 834,64 лева съдебноделоводни разноски в производството пред БРС и в заповедното производство.

Въззивникът изразява недоволство от решението, считайки същото за необосновано, немотивирано и незаконосъобразно постановено в нарушение на процесуалните правила. На първо място сочи, че съдията докладчик не се е отвел, след поискан отвод и в тази връзка делото е разгледано от незаконен състав. На следващо място сочи, че съдът без да изложи аргументи не уважил искането на ответника за спиране на производството при наличие на преюдициален спор този по в. гр.д.1263/2021 на БОС между същите страни и за същият абонатен номер. Моли, съдът да отмените решение № 2251/18.10.22г. по гр. д. 5553/2021 на БРС, като необосновано, немотивирано и съответно 1 незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила по ГПК. В съдебно заседание излага твърдение за неизправност на водомерното устройство, което първоинстнационния съд не е съобразил.

Въззиваемият чрез пълномощника ю.к. Д.Златева в срока по чл. 263 от ГПК представя отговор като оспорва изцяло въззивната жалба. Счита, че не е налице нито едно от оплакванията за неправилност на постановения съдебен акт, като не е налице нито едно от основанията за отвод, визирани във ГПК и не е налице и твърдения преюдициален спор предмет на въззивно гр. д. № 1263/2021 г. по описа на БОС, доколкото същото се отнася за различен отчетен период и липсва идентичност между делата. Счита, че ирелевантни са възражения за неосчетоводяване и оспорване от страна на получателя на доставките на данъчните фактури, тъй като по съществото си самата фактура не представлява източник на претендираното по нея вземане и правилно съдът е кредитирал и заключението по изслушаната СИЕ, доказващо че за целия исков период са фактурирани отделни главници за поетапно консумирана и отчетена вода, канал и пречистване, сумарно образуващи цената на иска, а извършеното частично плащане съгласно трайната съдебна практика, е категорично и лично признание на обема потребление, отчетено по монтирания измервателен уред, индивидуализиран в процесната фактура. Моли да бъдат оставени без уважение като просрочени и неотносими към спора и съдът да оставите в сила първоинстанционното решение № 2251 от 18.10.2022 г,, постановено по гр. д. № 20212120105553 по описа на БРС за 2021 г. като правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща на изискванията на чл.260-261 от ГПК.

С оглед твърденията на страните и представените по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производство пред БРС е образувано по предявен иск от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД против „Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД, ЕИК 102217249, представлявано от „Хотелски комплекс Черноморец“ ЕАД, ЕИК 102060207, представлявано от Ивайло Дражев Атанасов. Моли се съда да постанови решение с което приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество: сумата в размер на 1843,35 лева главница, представляваща неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода до абонатен № 219187 по фактури, издадени в периода 22.03.2019 г. – 25.02.2021 г. с отчетен период от 09.02.2019 г. – 03.02.2021 г. и сумата в размер на 111,34 лева представляваща обезщетение за забава за периода от 21.04.2019 г. до 09.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 13.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.04.2021 г. по ч. гр. д. № 2539/2021 г. по описа на БРС.

Твърди се, че ответникът е собственик на имот в гр. Бургас, ул. Цар Петър № 5 – 7 и като абонат на ищцовото дружество с абонатен номер № 219187 е бил длъжен да плаща ежемесечно задълженията си към дружеството, но не е платил тези си задължения по издадени фактури за периода 22.03.2019 г. – 25.02.2021 г., с отчетен период по фактури 09.02.2019 г. – 03.02.2021 г. Сочи, че водомера е отчитан по електронен път посредством използване на мобилно устройство и след отчитането са издавани съответните фактури в чиито риквизите са включени отчетените водни количества, отчетния период за който се 2 издава фактурата, и единичните цени на всяко от предоставените от опетората услуги – вода, канал и пречистване. Моли се за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

Ответникът чрез процесуален представител е оспорил исковете. Посочил е, че не е установено ответникът да е използвал количеството вода, посочено и фактурирано от ищеца. Оспорено е съдържанието на приложените към исковата молба справки извлечения и фактури. Моли се съда да отхвърли исковете.

Няма спор по делото, че в рамките на проведено заповедно производство по реда н а чл. 410 от ГПК, въззивното дружество "В и К" ЕАД се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение, като е издадена заповед № 520 от 14.04.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея БРС е разпоредил ответника „Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД , за процесния период от 09.02.2019 г. до 03.02.2021 г., да заплати на кредитора – ищецът по делото „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр. Бургас сумата в размер на 1843.35 лв. представляваща главница , както и мораторна лихва в размер на сумата от 111.34лв. дължима за периода от 21.04.2019 г. до 09.04.2021 г. , както и законната лихва върху главницата, считано от датата 13.04.2021 година – датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение до окончателното им изплащане , както и сумата от 75 лв. представляваща направени в заповедното производство съдебни разноски.

След връчванe на заповедта е постъпило възражение и въззиваемата страна - "В и К" ЕАД е предявила иск за установяване на вземането – чл.422 ГПК. Последното обуславя допустимостта на настоящото исково производство, поради което съдът дължи произнасяне по основателността на исковете. фактури издавани в периода от 22.03.2019 г. до

25.02.2021г. на името на ответника с посочено потребление и дължима сума. Представена е и справката-извлечение за показанията на водомера, отчетени с мобилно устройство, видно от която отчитането е редовно с посочени стари и нови показания, количеството потребена вода и в графата отчитане е посочено „ видян“ т.е. отчетен от от инкасатор. Представено е искане от 27.07.2006г. партидата за вода № 211465 водеща са на от ПФК Черноморец 919 за сградата на Цар Петър № 5-7 да се прехвърли на „Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД.

По делото са представени

Представено е Свидетелство за проверка № 658/30.05.2019г. изд. от „Автоконтрол груп“ ООД на водомер с идентификационен номер 111180, тип ВКЕСВ5МСВ с посочено заключение от проверката „ несъответства на метрологичните и технически изисквания към него“. Посочено, е че проверката е направена по желание на клиента.

Представен е протокол от 30.05.2019 г. за подмяна на водомер стар с № 111180, с показания 1350 куб.м. с нов водомер № 1711017274 и показания 000 куб.м.- внос. В протокола е отразено, че водомера е без фабрична пломба. Представена е и отчетна форма за изпълнение на СМР по инвестиционна програма от 30.05.2019г. изд. от ВиК Бургас за монтаж на нов приходен водомер на обект с адрес Цар Петър № 7, с посочен номер на водомера 1711017274 , тип водомер 5 куб.м.

Пред първоинстанционния съд са назначени СИЕ и СТЕ.

Вещото лице извършило СТЕ, е посочило, че водоснабдения обект представлява административна 3 сграда на четири етажа, с пет самостоятелни обекта, като водоснабдяването на обекта се осъществява от уличен водопровод по ул. Цар Петър, чрез едно самостоятелно водопроводно отклонение с водомерен възел с монтиран един водомер, като след водомера на водопроводното отклонение в самостоятелните обекти на сградата няма монтирани подотчетни водомери и разкрити индивидуални партиди за вода и изразходваното количество вода се отчита от водомера на водопроводното отклонение с точност до 1 куб.м.

Вещото лице е посочило, че водомерния възел е разположен във водомерна шахта находяща се на 2 м. от уличната регулационна линия и за периода от 09.02.2019 г. до 30.05.2019 г. отчитането се е извършвало с водомер с № 111180, като по искане на „ПФК Нефтохимик“ АД водомерът е демонтиран. Същият е даден за проверка в независима лаборатория и е дадено заключение, че не съответства на метрологичните и технически изисквания към него.

Поради това е прието, че водомерът не отчита правилно и следва да се смени и на 30.05.2019 г. е монтиран нов водомер, като изразходваното количество вода в периода 16.05.20019г.– 30.05.2019г. от 6 м3 не е начислено и фактурирано на потребителя. Вещото лице е посочило, че в периода 09.02.2019г. - 15.05.2019 г. е фактурирано количество вода в размер на 62 м3. За периода след поставяне на новия водомер до 03.02.2021 г. отчитането на изразходваното количество вода се извършвало от новомонтирания водомер с № 1711017274 от показание 0 куб.м до показание 540 м3. В с.заседание вещото лице е заявило, че водомера който е видяла при огледа е със същия фабричен номер на водомера посочен в протокола от 30.05.2019г. В допълнително заключение вещото лице след втори оглед на водомера е конкретизирало, че посочения в Протокола от 30.05.2019г. монтиран нов водомер е с фабричен номер 1711017274 „без пломба фабрична “ и този водомер е наличен и към момента на оглед, като същия е „SENSUS“, производство на немска фирма, модулен тип с вградена радио функция и възможност за дистанционно отчитане с допълнително инсталиране на радио модул и на водомера няма фабрична пломба от производителя. Посочило е характеристики на водомерите „SENSUS“ – едноструйни, сух ролков брояч; защита срещу външни магнитни полета; с лесен за четене механичен брояч; пластмасова капсулирана измервателна камера; отчитане в кубични метри с до три знака след десетичната запетая; с маркировка „ СЕ“; с първоначална метрологична проверка.

От заключението на назначената на съдебно–счетоводната експертиза се установява, че представените по делото фактури, чиято стойност се претендира в настоящото производство, са осчетоводени в счетоводството на ищеца като приходи от продажби и върху тях е начислен ДДС като задължение към бюджета. По две от процесните фактури – от 22.03.2019 г. и 24.04.2019 г. са осчетоводени плащания, постъпили на 27.05.2019 г. с наредител управителя на дружеството Ивайло Дражев. Обстоятелството, че са извършени плащания по банков път на сума в общ размер 122,10 лева се установява и от приложените по делото платежни нареждания от 27.05.2019 г. с наредител Ивайло Дражев и основания за плащане „плащане по оспорена и неприета фактура 38225459 от 24.04.2019 г.“ и „плащане по оспорена и неприета фактура 38091319 от 22.03.2019“.