Решение № 318 от 22.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. София, 22.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20241000501472 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 21.03.2024г по гр.д. № 456/2023г. по описа на Кюстендилски окръжен съд е признато за установено, че Н. В. К. дължи на „Банка“ ДСК АД, като правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, сумите по издадената Заповед за изпълнение № 1478/21.12.2022г. от Районен съд Дупница по ч.гр.д.

№20221510102346, представляващи: 43 402,73 лв. – главница, произтичаща от задължение по Договор за кредит от 27.11.2015 г., отчитан по кредитна сметка №11/6127324611, ведно законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 21.12.2022 г., до изплащане на вземането; 13627,95 лв. дължима възнаградителна лихва за периода 02.06.2018 г.-21.08.2022г г.; 5104,09 лв. обезщетение за забава за периода 02.06.2018 г. - 21.08.2022 г и 1 314,14 лв. - законна лихва за периода от 22.08.2022г. - 08.12.2022г.

Със същото решение е отхвърлен искът за установяване дължимостта на възнаградителна лихва над сумата от 13627,95 лв., до пълния предявен размер от 16433,34 лв., (в т.ч.за сумата от 235,34 лв. и за периода 05.07.2022 г. - 21.08.2022 г. като неоснователна, както и за сумата 2805,39 лв. за периода от 11.07.2017 г. - 01.06.2018 г. като погасена по давност), както и искът за установяване на вземане за обезщетение за забава като погасен по давност за периода от 11.07.2017 г. до 01.06.2018 г. и за разликата над 5104,09 лв. до пълния предявен в размер от 5035,28 лв.

Против решението в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба от ищеца „Банка“ ДСК АД чрез пълномощник гл. ю.к. Г. К.. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че вземането за договорна лихва по процесния договор се погасява с кратката тригодишна давност. Изтъква се /с позоваване на ТР №3/18.05.2012г по 1 тълк.д.№ 3/2011г на ОСТГК, ВКС/, че уговореното между страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. Изтъква се с оглед мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични плащания, че макар да са породени от един и същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни. Поддържа се, че по същността си заплащането на вноски на заетата сума и възнаградителната лихва (цената на кредита) представлява изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД) и поради това приложимата е общата 5- годишна давност по чл.

110 ЗЗД, а не кратката 3 годишна по чл.111 б.“в“ от ЗЗД. На следващо се твърди неправилност на решението и в отхвърлителната му част по отношение на част от договорната лихва от 235,34лв. за периода 5.7.2022г. - 21.8.2022г. с мотиви, че предсрочната изискуемост до ответника е настъпила на 5.7.2022г. с връчването на уведомлението, като от този момент целият непогасен остатък от кредита става изискуем. В тази връзка се посочва, че предсрочната изискуемост на кредита е достигнало до знанието на главния длъжник в по- късен момент –осчетоводяването на кредита на дата 22.8.2022г., което не поставя ответника в по-неблагоприятно положение. И на края, по отношение на отхвърлената част от претендираното обезщетение за забава - съгласно клаузата на чл.9.1 от договора за кредит - частта от вноската, представляваща главница, се сочи, че се олихвява с договорения лихвен размер, увеличен с надбавка за забава, като същата е дължима при неизпълнение на вноските по кредита и в периода на неизпълнението. Иска се отмяна на решението в отхвърлителните му части и вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважат установителните искове в претендираните размери.

В срок не е постъпил отговор от насрещната страна- въззиваемата ответница Н.

В. К..

При служебна проверка се констатира, че решението в обжалваните му отхвърлителни части е валидно и допустимо. Във връзка с правилността му като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По фактите няма спор, че „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, чиито правоприемник, е ищеца е предоставило на кредитополучателя К. М. сума в общ размер на 50000 лв., платима до 10.12.2024 г. – чл. 5, ведно с уговорена в договора лихва при условията на чл. 7 от същия, по който съдлъжник е настоящият ответник – Н. М.. Няма спор, че поканата за плащане, с която договорът за кредит е бил обявен за предсрочно изискуем е връчен на лично на ответницата М. на 05.07.2022г. От писмените доказателства /извлечения от счетоводни книги/ е прието за установено, че кредитът е бил усвоен на 27.11.2015 г., но поради забава от 999 дни, предсрочната му изискуемост е настъпила на 22.08.2022 г., като дължими са 61 месечни вноски – една от 451,42 лв. и останалите по 644,43 лв., или общо 39117,22 лв. Начислени са и сумите 16 433,34 лв. - договорна лихва от 11/7/2017 г. - 21/8/2022 г., както и 5 935,28 лв. обезщетение за забава за периода от 11/7/2017 г. до 21/8/2022 г. Подадено е било заявление по чл. 417 от ГПК с вх. № 10546/21.12.2022 г. пред ДРС, по което е било образувано ч.гр.д. № 2378/2022 г., и е била издадена Заповед № 1478/21.12.2022 г. за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, както и изпълнителен лист.

От приетата пред първата инстанция счетоводна експертиза е изяснено, че 2 последното постъпило плащане по процесния кредит е с дата 22.02.2018 г., като дължимите суми са в общ размер на 67085,69 лв., в т.ч. главница 43402,73 лв., договорна лихва – 16433,34 лв., санкционна лихва 5935,28 лв., както и законна лихва за забава в размер на 1314,34 лв.

Въз основа на тези доказателства първоинстанционният съд наличието на правопораждащите факти за частично уважаване на исковете по чл.422 вр. чл.415 ГПК наличие на вземания в посочените размери и настъпване предпоставките за предсрочна изискуемост на договора, които не подлежат на обсъждане тъй като в тази си положителна установителна част решението е влязло в сила.

Спорът пред настоящата въззивна инстанция е от правна страна и се свежда на първо място до приложението на кратката 3-год. давност по чл.111 б.“в“ ЗЗД по отношение на вземанията за договорна лихва по процесния договор. Договорната или възнаградителната лихва /цената на кредита/ се дължи от момента на предоставянето му на кредитополучателя за целия период на действие на договора /или до обявяване на предсрочната му изискуемост, както е в случая/. Въпреки, че възнаградителната лихва по време на действието на договора е включена и е част от анюитетните вноски, тя не променя характера си по чл.111 б.“в“ ЗЗД, затова по отношение на нея се прилага кратката 3-годишна давност. Развитите подробно в жалбата съображения всъщност се отнасят до вземанията за главница по договора за кредит, за които в множество решения по чл.290 ГПК на ВКС е прието, че уговореното между страните връщане на предоставената в заем сума на погасителни вноски не превръща договорът в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части, затова и приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност. Правилно поради това първоинстанционният съд е приложил кратката 3-год. давност по отношение на вземанията за договорни лихви и приел, че същите като част от анюитетните вноски за периода 11.07.2017г-01.06.2018г в размер на 2805,39лв са погасени по давност. По идентични съображения се споделят и изводите на първоинстанционния съд, с които е приложил кратката 3-годишна погасителна давност по отношение на обезщетението за забавено плащане върху главницата по чл.9 от договора, имащо характер на неустойка, и приел, че е погасено за периода преди 01.06.2018г.

Неоснователни са и оплакванията във въззивната жалба против решението в отхвърлителната му част за договорна лихва от 235,34лв за периода 5.07.2022г21.08.2022г. с мотива, че предсрочната изискуемост е настъпила с връчване на уведомлението на 5.07.2022г., въпреки че този факт е достигнал до знанието на главния длъжник в по-късен момент на 22.08.2022г. Началният момент, от който е уведомен главния длъжник е ирелевантен за настъпване предсрочната изискуемост по отношение на ответницата като солидарен длъжник по задължението. При пасивната солидарност, когато няколко длъжници дължат една и съща престация на един кредитор, последният може да иска изпълнението й от всеки един длъжник, с когото се намира в отделно правоотношение и извършените спрямо един от тях действия и по -конкретно по уведомяване за настъпване на определен правно значим факт, не обвързват останалите.

Поради пълно съвпадане в изводите на двете инстанции решението в обжалваните му отхвърлителни части ще подлежи на потвърждаване.

При този изход на спора право на разноски ще има само въззиваемия – ответник, който не е претендирал такива.

3

С оглед на изложеното, САС в настоящия си състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.03.2024г по гр.д. № 456/2023г. по описа на Кюстендилски окръжен съд в обжалваните му отхвърлителни части.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от ТПК в едномесечен срок от връчване препис на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4