Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 664 от 21.11.2022, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 527/2022
Вид
Определение № 664
Подписан
21.11.2022
В сила
21.11.2022
Състав
Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Кодекс на труда

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 664 гр. Варна, 21.11.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20223000500527 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Д. С. И., чрез процесуалния му представител адв.А.Г., против определение №3389/14.09.2022г., постановено по в.гр.д.№422/22г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без разглеждане молба вх.№15879/01.07.2022г., подадена от Д. С. И., чрез адв.А.Г., с която е направено искане по реда на чл.248 от ГПК за изменение в частта за разноските на Решение №669/25.05.2022 г., постановено по в.гр.д. №422/22г. по описа на ВОС.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от страната молба с пр.осн. чл.248 от ГПК.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „Елпак“ЕООД, гр.Варна, представлявано от управителя П.А.К., в депозирания отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния представител адв.Н. поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.Претендира разноски

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Частната жалба е подадена в срок и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция на осн. чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 от ГПК съдебен акт.Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Производството по в.гр.д.№422/22г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по подадената от „Елпак“ЕООД въззивна жалба против решение 1

№1600/08.11.2021г., постановено по гр.д.№11251/20г. по описа на ВРС, 16-ти състав, с което са отхвърлени предявените от „Елпак“ЕООД против Д. С. И. искове с пр.осн. 203, ал.2 от КТ, вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

С решение №669/25.05.2022г., постановено по в.гр.д.№422/22г. по описа на ВОС, обжалваното решение на ВРС е изцяло отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове са уважени, както и на ищеца присъдени сторените пред първоинстанцинонния и пред въззивния съд разноски.Предвид цената на иска/под 5000лв./ решение на ВОС е необжалваемо.

На 01.07.2022г. е депозирана от Д.И. чрез процесуалния му представител адв.А.Г. молба с пр.осн. чл.248 от ГПК за изменение на въззивното решение в частта му относно разноските, оставена без разглеждане с обжалваното определение, т.к. е прието, че е депозирана след изтичане на преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, в случая едномесечен от постановяване на решението, изтекъл на 27.06.2022г./понеделник, първият работен ден след 25.06.2022г., който е неработен ден/събота/.

Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.В настоящия случай решението на въззивния съд е с дата 25.05.2022г.Това обаче не е датата на постановяването му.Датата на неговото постановяване е датата на неговото обявяване чрез вписването му в определените за целта книги на съда.Както в Единната информационна система на съдилищата /ЕИСС/, където се поддържа в електронен вид срочната книга, така и в Централния уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове/ЦУБИПСА/ решението по в.гр.д.

№422/22г. по описа на ВОС е с посочена датата на постановяване 08.06.2022г.Това е датата, на която същото е подписано електронно и от последният трети член на състава и датата на която съответно е обявено.До преди подписването му от всички членове на състава решението не е обявено, поради което не е видно за страните, нито е предадено в канцеларията на съда, за да могат те да се погрижат и узнаят съдържанието му/според разрешенията по т.14 от ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС/.То е получило датата, посочена в титулната му част, с полагане на електронен подпис от първия от членовете на състава, който го е подписал - 25.05.2022г., но това не е датата на обявяването му, което, както се изложи, е станало след подписването му и от последния трети член, от когато е обявено и съответно е можело да бъде видяно от страните.Предвид обявяването, съответно вписване в определените за целта книги на 08.06.2022г., следва да се приеме, че преклузивният едномесечен срок по чл.248, ал.1 от ГПК не е бил изтекъл към датата на подаване на молбата от страната - 01.07.2022г., съответно същата е допустима и подлежи на разглеждане.

Обжалваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено и 2 делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по молбата.Независимо от резултат, неоснователно е искането на жалбоподателя по частната жалба за присъждане на разноски в настоящото производство.Съгласно трайната съдебна практика производството по чл.248 от ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция.Произнасянето на съда е по искане на страна за изменение на вече постановен акт, поради което нови разноски не са дължат, тъй като интересът в това производство не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита.Поради горното и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса.Ето защо и доколкото обжалваното определение, предмет на разглеждане по настоящото дело, е постановено в производство по чл.248 от ГПК, разноски в производството по определяне на разноските по делото не се дължат.Извън горното, дори и да се приеме, че се дължат, то актът на ВОС не е акт по същество за разрешаване на спора, а такъв по повод допустимостта на молбата, т.е. с него дължимостта на разноските не е разрешена като краен резултат.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №3389/14.09.2022г., постановено по в.гр.д.

№422/22г. по описа на ВОС, гр.о., и

ВРЪЩА делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по молба вх.№15879/01.07.2022г., подадена от Д. С. И..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3