Решение № 5482 от 14.08.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5482 гр. София, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Ст. Адова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20261100507669 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК

Образувано е по жалба на длъжника Н. Д. И. чрез неговия особен представител адв.

В.К., срещу насочване на изпълнението по изп.д. № 20258490400932 по описа на ЧСИ А.П. чрез опис и оценка на собствената на жалбоподателя 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, с площ от 79,36 кв.м., представляващ апартамент № 49, находящ се в гр. София, ж.к. ****.

Жалбоподателят поддържа, че описаният самостоятелен обект бил несеквестируемо имущество на основание чл. 444, т. 7 ГПК, тъй като представлявало единственото жилище на длъжника по изпълнението и не били налице условията по чл. 39, ал. 2 ЗС то да бъде разделено без преустройства и значителни неудобства, поради което насочването на изпълнението срещу него било незаконосъобразно. Неправилно съдебният изпълнител бил приел, че е налице друг жилищен недвижим имот на длъжника в гр. Своге, поради което изпълнението могло да бъде насочено срещу апартамента. Касаело се за едноетажна жилищна сграда в гр. Своге с площ от 28 кв.м., за която не било установено дали отговаря на понятието за жилище, установено в пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ и чл. 40 ЗУТ – въпросната сграда била паянтова и в изготвената в изпълнителното производство съдебно-техническа експертиза не било посочено нейното разпределение. От друга страна длъжникът притежавал 1/6 ид.ч. от сградата с площ от 28 кв.м., което се равнявало на 4,67 кв.м., а тази площ не отговаряла на изискуемата за задоволяване на неговите нужди площ от 25 кв.м. съгласно Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство.

Моли съда да отмени действията по насочване на изпълнението срещу апартамента в гр.

София, както и да разпореди да бъде вдигната наложената възбрана. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят Т.Р.Ю. не е подал възражение срещу жалбата.

В мотивите си съдебният изпълнител е изложил съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че правилото на чл. 444, т. 7 ГПК било имепративно и не отдавало значение дали притежанието на друго жилище от длъжника или член на семейството му е в изключителна собственост или в съсобственост с трети лица, както било ирелевантно и обстоятелството, дали длъжникът живее в съответното жилище. В случая семейството на длъжника било едночленно, поради което минимлните жилищни нужди на жалбоподателя се равнявали на 25 кв.м. съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата. От събраните по изпълнителното дело документи се установявало, че длъжникът е собственик на 1/6 ид.ч. от процесния апартамент в гр. София, както и 1/6 ид.ч. от паянтова едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 28 кв.м., находяща се в УПИ от 468 кв.м. от парцел IX-545 с кв. 125 по плана на гр. Своге, както и на 1/12 ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата.

Следователно съдебният изпълнител приема, че изпълнението върху собствената на длъжника 1/6 ид.ч. от апартамента не нарушавала забраната, установена в чл. 444, т. 7 ГПК.

Моли съда да отхвърли жалбата.

Съдът, както взе предвид становищата на страните и представените доказателства, намира следното.

Жалбата е депозирана от легитимирана страна – длъжник в изпълнителното производство чрез назначения му особен представител – срещу подлежащо на обжалване действие на частния съдебен изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК/ в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК. Ето защо същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.

От приобщения по изпълнителното дело препис от договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ № 35, том III от 26.05.1984г. се установява, че прародителят на длъжника М. Д. И. е придобил правото на собственост върху апартамент № 49, находящ се в гр. София, ж.к. ****. От приетите справки и декларации по чл. 14 ЗМДТ е видно, че имотът е придобит по време на брака на купувача с С.Й. И.а и същият е идентичен с процесния апартамент.

От преписа от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по покупко-продажба и приращение № 58, том III, рег. № 2572, дело № 4243/2008г. от 15.12.2008г. се установява, че прародителите на длъжника М. Д. И. и С.Й. И.а са признати за собственици на УПИ с площ от 468 кв.м., съставляващ парцел IX-545 по плана на гр. Своге, заедно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 58 кв.м. и паянтова едноетажна жилищна сграда с площ от 28 кв.м.

От преписа от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 59, том III, рег. № 2573, дело № 425/2008г. се установява, че на 15.12.2008г. М. Д. И. и С.Й. И.а са продали на К.М. И. /чичо на длъжника/, двуетажната жилищна сграда с площ от 58 кв.м., ведно с 1/2 2 ид.ч. от дворното място, в което е построена – УПИ IX-545 по плана на гр. Своге.

От удостоверението за наследници на С.Й. И.а се установява, че същата е починала на 17.07.2020г. и е оставила за свои наследници М. Д. И. – преживял съпруг; К.М. И. – син и длъжника Н. Д. И. – внук по заместване на починалия на 23.10.2015г. свой баща Д.М. И.. От преписа от определение № 96 от 13.02.2026г. по ч.гр.д. № 208/2026г. по описа на РС – гр.

Своге се изяснява, че на 03.11.2025г. длъжникът Н. Д. И. е вписал приемане на наследството, оставено от С.Й. И.а.

Предвид гореизложеното от събраните доказателства се установява, че жалбоподателят е собственик на 1/6 ид.ч. от процесния апартамент № 49, находящ се в гр.

София, ж.к. **** с площ от 79,36 кв.м., както и на 1/6 ид.ч. от паянтова едноетажна жилищна сграда с площ от 28 кв.м. в гр. Своге, ведно с 1/12 ид.ч. от дворното място, в което е построена, представляващо УПИ IX-545 с площ от 468 кв.м. по плана на гр. Своге.

С оглед на това изводът на съдебния изпълнител за секвестируемост на процесния апартамент е правилен, тъй като длъжникът притежава друг жилищен имот, който задоволява неговите потребности. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че имотът в гр. Своге не представлявал жилище, поради което не следвало да се отчита при извършване на преценката. Употребеното в чл. 444, т. 7 ГПК понятие „жилище“ има значението, което му придава нормата на пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ, а именно на съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Съдържанието на съвкупността от помещения от своя страна е изяснено с нормата на чл. 40, ал. 1, изр. 1 ЗУТ, съгласно която всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. В конкретния случай от приетото в изпълнителното производство експертно заключение по съдебно-техническа експертиза се установява, че едноетажната жилищна сграда в гр. Своге се използва като обитаемо жилище и е годна за ползване като такова съгласно разпоредбите на ЗУТ и съответните нормативни актове по прилагането му. Същият извод следва и от приобщеното удостоверение за търпимост № 137 от 13.04.2017г. на Главния архитект на община Своге, от което е видно, че описаната паянтова едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 28 кв.м., построена без одобрени строителни книжа преди 1987г. в УПИ IX-545, кв. 125 от ПУП на гр. Своге, е търпим строеж и не подлежи на премахване или забрана за ползване и може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. От това удостоверение се изяснява, че едноетажната жилищна сграда може да бъде предмет на ползване по предназначението й, а именно като жилище в съответствие с изискванията на ЗУТ.

За този извод е без значение обстоятелството, че сградата е паянтова, както и че длъжникът притежава идеални части от правото на собственост върху нея, доколкото законът предвижда единствено изискване длъжникът да не притежава друг жилищен имот, без да поставя условия относно вида на конструкцията на другото жилище или обема на притежаваните от длъжника права. Противното би означавало, че в хипотеза като 3 настоящата, в която длъжникът притежава идеални части от правото на собственост върху няколко жилищни имота, изпълнението не би могло да бъде насочено срещу който и да било от тях, след като длъжникът би могъл да счита всеки имот за несеквестируем, респ. да избира кой от имотите да запази. Не е това смисълът на уредената в чл. 444 ГПК несеквестируемост, която обхваща само имуществото необходимо за задоволяване на жизнените нужди на длъжника.

Неоснователно е и оплакването, че притежаваната от длъжника 1/6 ид.ч. от правото на собственост следвало да се приравни на 4,67 кв.м. площ от сградата, която площ не задоволявала жилищната му нужда. Преди ликвидирането на съсобствеността върху общата вещ, идеалните части от правото на собственост не подлежат на трансформиране в реална част - конкретна площ от сградата. Правото на съсобственика се разпростира върху цялата съсобствена вещ, която той може да ползва изцяло съобразно нормата на чл. 31, ал. 1 ЗС. В случая едноетажната жилищна сграда в гр. Своге е с жилищна площ от 28 кв.м., която удовлетворява жилищната нужда от 25 кв.м. съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, предвид факта, че семейството на длъжника е едночленно.

Поради гореизложеното, процесният индивидуален обект – апартамент в гр. София – не попада в обхвата на забраната, уредена в чл. 444, т. 7 ГПК, и е може да бъде обект на принудително изпълнение. Депозираната от длъжника жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от длъжника Н. Д. И. чрез неговия особен представител адв. В.К. жалба срещу действията на ЧСИ А.П., рег. № 849 в КЧСИ, с район на действие СГС, по изп.д. № 20258490400932, по насочване на изпълнението срещу собствената на длъжника 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, с площ от 79,36 кв.м., представляващ апартамент № 49, находящ се в гр. София, ж.к. ****.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4