Определение № 274 от 18.02.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 274 гр. Плевен, 18.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ХРИСТО СТ. ТОМОВ като разгледа докладваното от ХРИСТО СТ. ТОМОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254400500098 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано въз основа на постъпила частна жалба от С. С. М. от гр. Искър против разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с № 565 от 16. 10. 2024 год., издадена по ч. гр. дело № 782/ 2024 год. по описа на Кнежанския районен съд. В жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на постановеното разпореждане.

Плевенският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Безспорно по делото е, че въз основа на подадено от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД гр. София против С. С. М. от гр. Искър заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е било образувано ч. гр. дело № 782/ 2024 год. по описа на Кнежанския районен съд.

Видно е, че с издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с № 565 от 16. 10. 2024 год. е уважил подаденото заявление и инкорпорираната в него молба за незабавно изпълнение. Постановеното от първоинстанционния съд разпореждане, с 1 което е уважена молбата на заявителя за незабавно изпълнение, е незаконосъобразно поради следните причини:

1. Видно е, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК е подадено от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД гр. София в качеството му на правоприемник на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД гр.

Хасково по договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12. 01.

2024 год. Видно е, че документът, от който произтича вземането на заявителя, е запис на заповед от 30. 11. 2022 год., с който длъжникът С. С. М. от гр. Искър се е задължил да плати на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД гр. Хасково на предявяване сумата от 1 629 лв. В издадения запис на заповед е отразено, че същият обезпечава изпълнението на сключения между страните договор за паричен заем № 358048/ 30. 11. 2022 год. Съгласно разясненията, дадени в т. 4. г. от тълкувателно решение 4/ 2013 от 18. 06. 2014 год., постановено по тълк. дело № 4/ 2013 год., ОСГТК, в хипотезата на настъпило частно правоприемство на страната на кредитора няма пречка да се издаде заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника на посочения в документа по чл. 417 ГПК от кредитор, тъй като по силата на правоприемството същият е титуляр на вземането. Настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство обаче трябва да бъде установено с документ по чл. 417 от ГПК /например нотариално заверен договор за цесия/, тъй като идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението.

В такъв случай този документ е основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника, като е необходимо представяне и на документа, установяващ вземането на неговия праводател. В конкретния случай представеният по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12. 01. 2024 год. не е нотариално заверен и няма характеристиките на документ по смисъла на чл. 417 от ГПК. Това е достатъчно основание да се отхвърли молбата на заявителя за незабавно изпълнение.

2. При постановяването на процесното разпореждане и издаването на заповед за незабавно изпълнение първоинстанционният съд не е констатирал, че е налице разминаване между сумата, отразена в запис на заповед от 30. 11.

2022 год. и сумите, претендирани със заявлението. Видно е, че задължението по записа на заповед е за сумата от 1 629 лв., включваща главница и неустойка 2 съгласно приложения погасителен план към договор за паричен заем № 358048/ 30. 11. 2022 год. /9 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 181 лв./. В заявлението се претендира сумата от 1 709 лв., в която е включена и договорна лихва, т. е. касае се за вземане, което не произтича от представения документ по чл. 417 от ГПК.

3. В нарушение на задълженията му, вменени със разпоредбите на чл. 7 ал. 3 и чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК, първоинстанционният съд не е извършил служебна проверка налице ли са неравноправни клаузи в обезпечения със запис на заповед договор за паричен заем. Не е отчетено обстоятелството, че уговорената с договора неустойка при непредставяне на обезпечение за кредитора в кратък срок очевидно не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения. Претендираната неустойка противоречи и на чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Поради това константната практика на съдилищата в Република България е в насока, че такъв тип неустоечни клаузи се явяват нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по заемното правоотношение.

В заключение може да се обобщи, че обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Тук е мястото да се отбележи, че доколкото настоящият случай попада в хипотезата на чл. 420 ал. 1 във вр. с чл. 417 ал. 1 т. 10 от ГПК и подаденото възражение от длъжника спира принудителното изпълнение първоинстанционният съд следва да обяви този факт с изричен съдебен акт.

По тези съображения Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я като незаконосъобразно разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с № 565 от 16. 10. 2024 год., издадена по ч. гр. дело № 782/ 2024 год. по описа на Кнежанския районен съд.

3

ВРЪЩ А делото на Кнежанския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4