Решение № 145 от 28.05.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Девня, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. ИЛ. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20233120200395 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „А.Д.ХОЛД“ООД, ЕИК: 813003456, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Войнишка“ №5а, ет. 2, представлявано от Д. А. П., чрез проц. представител – адв. А. Д. от АК – Пловдив против Електронен фиш № 8504309611, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София, с който на въззивника за нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179 ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2 т. 3 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Въззивникът намира атакувания ел. фиш за незаконосъобразен и претендира неговата отмяна. На първо място счита, че обжалвания ел. фиш е издаден след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН преклузивен срок, както и че за вмененото му нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП изобщо не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш.

Сочи на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на обжалвания ел. фиш, касаещи описанието на нарушението и правната му квалификация. Счита се, че същото е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Претендира разноски. В с.з., редовно призован въззивникът не изпраща представител, представя писмено становище, в което чрез проц. си представител поддържа искането си за неговата отмяна и за присъждане на съдебно – деловодните разноски.

Въззиваемата страна – Агенция "Пътна инфраструктура", чрез 1 процесуален представител, който участва и в с.з., оспорват жалбата. Молят обжалваният ел. фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

РП – Варна, редовно уведомени за с.з. не изпращат представител за участие в делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В 17:04 часа на 1 0.10.2020 г., в землището на гр. Девня, обл. Варна, с устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП било установено, че моторно превозно средство, собственост на въззивника - т.а. М* с рег. № В **** НН, с технически допустима максимална маса 18 000, с брой оси 2, категория Евро 2, в състав с ремарке с общ брой оси 4, с обща технически допустима максимална маса на състава 0 се движи по път А - 2, км 399 + 703, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по – малка от измерената. Поради това срещу въззивника бил атакувания ЕФ, с който му е наложена санкция в размер на 2 500 лева за нарушение по чл. 102 ал. 2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към АНП и допълнително представени от АНО, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на атакуване електронен фиш и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

На първо място съдът ще отбележи, че по разбиране на настоящият съдебен състав за вмененото на въззивника нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП към датата на неговото извършване не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш. В разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП /в приложимата към момента на извършване на нарушението редакция/ е предвидено, че електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение може да се издава само при нарушение по чл. 179 ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал.

3 . В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде 2 съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш. Вярно е, че в редица разпоредби на същия закон се съдържа противоречие на това правило. /така например в чл. 167а ал. 4 или чл. 189ж ал. 7 от ЗДвП/. Дали това е пропуск на законодателя съдът не може да гадае, но така или иначе нормата на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП е безкрайно ясна, същата е санкционна и не може да се тълкува разширително. При буквално тълкуване на разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП следва, че не може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП. Санкционните норми на чл. 179 ал. 3 и на чл. 179 ал. 3б от закона са различни – те са с различен субект и с различно съдържание. Нормата на чл. чл. 179 ал. 3 от ЗДвП е със субект водач на ППС, за което е дължима, но не е заплатена таксата по чл. 10 ал. 1 т. 1 от ЗДвП , а санкционната норма на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП е със субект собственик на ППС от категорията по чл. 10б ал. 3 от ЗП , за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП . В нормата на чл. 167а ал. 2 т. 2 от ЗДвП е предвидена възможност за установяване на нарушенията по чл. 179 ал. 3 - 3в използват технически средства или системи. В т. 8 на същата разпоредба е предвидено правомощие на определени от Председателя на УС на А“ПИ“ длъжностни лица да връчват електронни фишове за нарушения по 3 чл. 179 ал. 3 - 3в. Но никъде в закона не е предвидена възможност за издаване на ел. фиш за нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП, каквото е процесното. Процедурата, уредена в чл. 189е обхваща и деянията, които се наказват по реда на чл. 179 ал.3б от ЗДвП , но само когато за нарушението е съставен акт за установяване на административно нарушение, какъвто не е настоящия случай. Същото становище е застъпено вече и в Решение №1448/30.10.2023 г. на Административен съд – Варна, постановено по КНАХД №2071/2023 г., а и в много други решения на различни административни съдилища в страната.

Същото е прието и в Решение № 190 от 08.01.2024 г. по адм. дело № 9916/2023 г. на Административен съд – София – град, ХХІІ касационен състав и в Решение № 168 от 08.01.2024 г. по адм. дело № 10495/2023 г. на Административен съд – София град, XXVIII касационен състав, съгласно които за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

Доколкото в разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 изр. първо от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение и липсва друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, то в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се издава електронен фиш. Пак там се разсъждава, че за да се приеме, че такава възможност е предвидена с чл. 189ж ал. 7 от ЗДвП следва по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно - наказателната отговорност на дадено лице, както вече бе споменато по - горе. Изложеното се отнася и за разпоредбите на чл. 167а, ал. 4 3 от ЗДвП, чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, тъй като с тези норми изрично не е предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Заключава се, че след като цели административно - наказателна репресия законодателят следва да бъде ясен, конкретен и точен при създаването на правните норми.

В същия смисъл са и Решение №287/28.02.2024 г., постановено по КАНД №18/2024 г. на Административен съд – Шумен, в което е отразено, че едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г. законодателят е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП, но до изменението на закона липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП.

Все в същия смисъл са и Решение №1698/28.02.2024 г., по КАНД №2233/2023 г. и Решение № 1697/28.02.2024 г., по КАНД №2471/2023 г. – и двете по описа на Административен съд – Бургас.

Изложеното до тук сочи, че в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП.

С оглед на изложеното е налице допуснато процесуално нарушение при ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което издадения електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Извън гореизложеното - в цитираното вече Решение

№1448/30.10.2023 г. на Административен съд – Варна, постановено по КНАХД №2071/2023 г., което настоящия съд изцяло споделя е прието, че санкционната разпоредба на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури /Директива

1999/62/ЕО/ заради нарушение на изискването за пропорционалност, поради което същата следва да се остави без приложение.

В решението са изложени изключително подробни и последователни мотиви относно приложението на Директивата, като са посочени приложими Решения на Съдът на ЕС, които мотиви настоящия съдебен състав напълно споделя и не счита за необходимо да пресъздава части от цитираното съдебно решение в съдебния си акт. Достатъчно е само да се отбележи, че цитирания текст от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В цитираната от АС – Варна практика на съда на Европейския съюз е възприето, че предвиденото в чл. 9а от Директива 4

1999/62/ЕО изискване за пропорционалност не допуска такава система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. В случая санкцията по чл. 179 ал. Зб ЗДвП е абсолютно определена, т. е. фиксирана от законодателя и не предвижда възможност за преценка от страна на съда на конкретните факти и тежестта на нарушението.

Определяне на имуществената санкция в абсолютен размер, независимо от характера и тежестта на нарушението е в противоречие на наложената санкция с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Следователно, българските юрисдикции са длъжни при определяне на наказание за този вид административни нарушения да спазват заложените в Директивата критерии за прилагане принципа на пропорционалност при определяне на наказанията, което, от своя страна, се осъществява чрез неприлагането на санкционната разпоредба на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП. Единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба - да бъде оставена без приложение, т.к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат. В подобни случаи следва да се извърши проверка дали съществува обща административно - наказателна разпоредба, която предвижда налагането на санкции за нарушения на ЗДвП, за които не е предвидена друга санкция. В случая такава обща санкционна разпоредба липсва. Единствената такава е тази на чл. 185 от ЗДвП, но същата предвижда само налагане на глоба и по арг. от разпоредбата на чл. 83 ал. 1 от ЗАНН - която изисква случаите, в които на ЮЛ и ЕТ се налагат санкции да са изрично уредени в закон, не може да се отнесе към нарушения, извършени от юридически лица и еднолични търговци.