Определение № 20257 от 01.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20257 гр. София, 01.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110143273 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на В. И. К. срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, в която са предявени кумулативно съединени установителен иск с правна квалификация чл.

26, ал.1, пр.1 и 3 от ЗЗД във вр. с чл.22 и 23 от ЗПК във вр. с чл. 11, чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.

143, ал.1 от ЗЗП, а в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата, предвидена в чл. 11 от договора, както и иск по чл. 55, ал.1, пр.1-во ЗЗД за връщане на сума в размер на сума в размер на 309,33 евро (605,00 лева), представляваща недължимо платена неустойка въз основа на нищожен договор за потребителски кредит № 796169, сключен между В. И. К. и „Сити кеш“ ООД.

С решение с Рег. № 4215/04.03.2026 г. съдът е прогласил нищожност по предявения от В. И. К. срещу „СИТИ КЕШ” ООД иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

22 ЗПК и чл. 19, ал.4 от ЗПК и чл. 143, ал.1 от ЗЗП, на договор за паричен заем № 796169/13.01.2023 г., сключен между В. И. К. и „СИТИ КЕШ“ ООД, поради противоречието му със закона – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и е осъдил „СИТИ КЕШ” ООД да заплати на В. И. К. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата 309,33 евро (605,00 лева), като платена при начална липса на основание по договор за паричен заем № 796169/13.01.2023 г., прогласен за нищожен, неустойка.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил „СИТИ КЕШ” ООД да заплати на В.

И. К. сумата 51,13 евро (100,00 лева) за заплатена държавна такса, а на процесуалния му представител – адв. М. Д. Д., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата 204,52 евро (400,00 лева) – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

С молба с вх. № 91154/23.03.2026 г. ответникът чрез процесуалния му представител, прави искане да бъде изменено постановеното решение в частта за разноските, като не бъдат присъждани разноски за държавна такса и адвокатски хонорар за повече от едно производство, доколкото счита, че е налице злоупотреба с право поради образуване на 1 множество дела от ищеца срещу ответника. В условията на евентуалност молителя е поискал съдът да намали присъденото възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Молбата е изпратена за становище на другата страна, която оспорва поисканото изменение като неоснователно. Излага становище, че не е налице превратно упражняване право на иск, като счита, че ответникът не е проявил инициатива за доброволно уреждане на отношенията между страните, поради което същият е образувал и водил настоящото производство добросъвестно.

Съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл. 248, ал. 2 от ГПК като препис от молбата за изменение на решението в частта за разноските е връчен на ищеца.

Съдът след като съобрази направените искания намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване на решението съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В конкретния случай, е налице искане за изменение на решението в частта за разноските от ответника.

В мотивите на постановеното решение, съдът подробно е обсъдил правилата на чл.

38, ал. 2 ЗАдв. и приетото от решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С 94/2004 и С202/2004 на СЕС, в което е прието, че съдът има възможност да се отклони от определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения, като прецени правната и фактическа сложност на делото и продължителността на процеса и съобразно тях да определи разумен размер на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА. От друга страна, съдът при определяне на размера на адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ е съобразил и реално извършените процесуални действия по делото, които не са се изразили във формално предоставени услуги от страна на представляващия ищеца адвокат, поради което искането за изменението на решението в частта за разноските за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на ищеца под минимума, определен в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която е използвана единствено като ориентир при определяне на справедливия размер на хонорара на адвоката, е неоснователно.

Предвид на изложеното, искането на ответника с правно основание чл. 248 от ГПК се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното, Софийски районен съд, ГО, 154-ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено от процесуалния представител на 2 ответника с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на Решение Рег.№ 4215 / 04.03.2026 г. по гр.д. № 43273/2025 г. по описа на СРС, 154 състав в частта за разноските, като неоснователно.

Определението може да се обжалва пред Софийски Градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3