Разпореждане № 91334 от 29.09.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 91334 гр. София, 29.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.И.И като разгледа докладваното от А.И.И Частно гражданско дело № 20221110146665 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „....“ ЕАД срещу П. Й. Н., К. В. Н. и А. В. П. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

От служебно изисканата справка от Национална база данни „Население” е видно, че длъжникът А. В. П. има настоящ адрес в САЩ от 27.04.2000 г. При липсата на представени други доказателства в рамките на едностранното производство съдът приема, че лицето няма обичайно местопребиваване на територията на Република България, доколкото настоящият адрес отразява фактическото и регистрирано местопребиваване на лицето към даден момент.

Следователно е налице пречка по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, доколкото липсата на обичайно местопребиваване е самостоятелна пречка за издаване на заповед за изпълнение, алтернативна на останалите пречки, посочени в чл. 411, ал. 2 ГПК, т.е. наличието на постоянен адрес на длъжника на територията на Република България е ирелевантно за неговото обичайно местопребиваване (още повече, че всяко лице, което е български гражданин, е длъжно да има постоянен адрес в България, независимо от обичайното си местопребиваване).

Следва да се посочи, че доколкото законът е въвел липсата на обичайно местопребиваване на територията на Република България като пречка за издаване на заповед за изпълнение и предвид едностранният характер на производството, единственият начин да се установи наличието на това обстоятелство е посредством проверка в НБДН на настоящия адрес на лицето. Обратното тълкуване означава, че разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК е абсолютно неприложима /в този смисъл и установената съдебна практика на СГС в определение от 07.02.2017 г. по ч. гр. д. № 1144/2017 г., определение от 31.05.2017 г. по ч. гр. д. № 5816/2017 г. и др./

С оглед изложеното съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено по отношение на длъжника А. В. П..

1

Така мотивиран, Софийски районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 179611 от 29.08.2022 г. на „....“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу А. В. П. за следните суми, представляващи 1/6 част от претендираното вземане: 158.90 лева – главница за топлинна енергия, 27.30 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 09.08.2022 г., 9.96 лева – сума за дялово разпределение и 2.03 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. – 09.08.2022 г.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2