Решение № 4785 от 06.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4785 гр. Пловдив, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330100054 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД на Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ул. „*********“ № *** чрез адв. М. против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул.

Лозарскаа № 12, представлявно от В. И. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 434,91 лв. получена без основание по недействителен договор за заем, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на 24.08.2024 г. за сума от 1000 лв. за срок от 10 месеца. Връщането се дължи на 9 вноски по 130,42 лв.. ГПР е 47,316%. Съдържа се клауза за неустойка от 824,24 лв. при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Заемната сума е усвоена и е задължението е погасено. Налице са нарушения на ЗПК по отношение на ГПР. Предвидената неустойка излиза извън допустимите функции. Същата представлява допълнително възнаграждение.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава 1 сключването на договора и заплащане на сума от 1434,91 лв. Неустойката не е включена при изчисляване на ГПР. Притендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства- договор за заем от 24.08.2024 г., погасителен план, е видно, че на същата дата, между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответника в заем на ищеца на сума от 1000 лв. при месечен лихвен процент 3,30% и ГПР 48.316 %. В член 6 от договора е предвидено представяне на обезпечение чрез подписване на запис на заповед или представяне на банкова гаранция. В чл. 8 от договора е предвидено заплащане на неустойка от 824,24 лв. при неизпълнение задължението да предоставяне на обезпечение. В погасителния план е начислена такава.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че е възникнало заявеното правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е получил заемната сума.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на договора, съдът намира, че на първо място следва да обсъди съответствието му с чл. 10 и 11 от ЗПК.

Разглеждайки клаузите съдът счита, че съществува неяснота относно прилагането на посочения лихвен процент и разходи включени в ГПР. Това, като се има предвид и признанието на ответното дружество, че неустойката от 824,24 лв. не е включена при изчисляване на ГПР разкрива нарушение на императивни разпоредби на ЗПК и по аргумент та чл. 22 от същия закон води до недействителност на договора. Този извод и разпоредбата на чл. 23 от ЗПК налагат становище, че заемополучателя не дължи връщане на суми различни от усвоената главница. Предвид това и признанието на ответното дружество за заплатена по договора сума от 1434,91 лв. сочи получаване от него на 2

434,91 лв. надвишаващи заемната сума и получени при липса на основание.

Това налага уважаване на предявения иск.

Поради липса на твърдения и данни за заплащане на притендираната сума съдът намира, че е налице основание за присъждане и на обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва за периода от предявяване на иска до окончателното плащане.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, съобразно представеин доказателства и списък в размер от 50 лв. за държавна такса.

Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат М. следва да се определи служебно възнаграждение в минимален размер от 200 лв. поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

На ответника разноски не се дължат.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. Лозарскаа № 12, представлявно от В. И. да заплати на Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ул. „*********“ № ***сумата от 434,91 лв. получена без основание по недействителен договор за заем, ведно със законната лихва от предявяване на иска -02.01.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от 50 (петдесет) леваза разноски за производството.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. Лозарскаа № 12, представлявно от В. И. да заплати на адвокат Г. Г. М. с ИЕК ****** с адрес гр. *******, ул. *********** № ***, сумата от 200 /двеста/ лв. адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4