Решение № 1150 от 09.11.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1150 гр. Бургас, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20232100501307 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 1553/18.07.2022г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 8331/2021г. С това решение съдът отхвърля исковете на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940 със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. да се приеме за установено по отношение на Н. А. Д., ЕГН: ********** от *****, че последният дължи на дружеството следните суми: 1 119,47 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 117083/16.02.2016г., сключен между „Ай Ти Еф Груп“ АД и Д., вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за цесия, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2021г. до окончателното плащане, 170,29 лева – възнаградителна лихва за периода от 17.06.2016г. до 10.02.2017г. и 154,71 лева – лихва за забава за периода от 18.06.2016г. до 01.04.2021г. с изключение на периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г., за които суми са издадени заповеди за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 403/01.04.2021г. и № 2619/01.10.2022г. от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 4188/2021г. С решението, съдът осъжда „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940 със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. да заплати на Н. А. Д., ЕГН: ********** от гр. Бургас съдебни разноски в размер на 600 лева.

Подадена е въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против решение № 1333/15.06.2023г. В жалбата въззивното дружество въвежда оплакване, че решението е неправилно, постановено при допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с приложимите материално-правните норми и 1 трайната съдебна практика. Дружеството твърди, че е направило искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да установи сключването на договор за потребителски кредит, но съдът е отказал да я допусне. В резултат на това нарушение, съдът е постановил неправилен съдебен акт. Жалбоподателят посочва още, че сключването на договор за потребителски кредит се установява от поведението на ответника, който е платил една част от вноските по кредита. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД иска от съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените от него искове. Не прави искане за събиране на доказателства. Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание. В нарочна молба, депозирана по делото, процесуалният представител на акционерното дружество прави искане за отмяна на решението, за уважаване на исковете и за присъждане на съдебни разноски за исковото и заповедното производство.

Въззиваемата страна – Н. А. Д. представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Ответникът не се явява и не се представлява в съдебно заседание. По делото е депозирана молба от адвокат Н. – пълномощник на ответната страна, в която е направено искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

ФАКТИ:

През 2021г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Н. А. Д. за следните суми: 1 119,47 лева – главница по договор за потребителски кредит № 117083/16.02.2016г., сключен от разстояние между „Ай Ти Еф Груп“ АД и Д., вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за цесия от 19.07.2019г.; 170,29 лева – договорна лихва за периода от 17.06.2016г. до 10.02.2017г.; 154,71 лева - обезщетение за забава за периода от 18.06.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда без периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г.

Районен съд – Бургас издава заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпорежда Д. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявените суми, ведно със съдебни разноски. Д. подава възражение по чл.414 от ГПК, в резултат на което „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД предявява установителен иск за сумите, за които е издадена заповедта, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът оспорва съществуването на договор за потребителски кредит чрез отдалечен достъп и твърди, че такъв не е сключван. Д. заявява още, че не е уведомен за извършената цесия и прави възражение за погасяване по давност на претендираните лихви.

В хода на исковото производство е представен разпечатан текст на договор за кредит № 117083, сключен между „Ай Ти Еф Груп“ АД и Н. А. Д. без дата и подписи, общи условия на дружеството – кредитор, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, договор за цесия от 19.07.2019г., сключен между „Ай Ти Еф Груп“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с потвърждение по чл.99, ал.3 от ЗЗД и уведомление до длъжника, за което няма данни да е връчено.

С определение по чл.140 от ГПК Районен съд – Бургас разпределя доказателствената 2 тежест между страните и указва на ищеца, че трябва да установи съществуването на валиден договор за кредит, сключен чрез средства за комуникация чрез отдалечен достъп, изпълнението на задълженията по този договор и уведомяването на длъжника за извършената цесия. В изпълнение на указанията, ищецът прави искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да установи сключването на договор за заем от разстояние и предварителното предоставяне на информация от кредитора на кредитополучателя. С определение от 09.05.2022г., съдът оставя доказателственото искане без уважение.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което няма данни сумата по кредита да е предоставена на длъжника. Едновременно с това, обаче в счетоводството на кредитора са отразени погасителни вноски от длъжника в общ размер на 1 002,00 лева, които са отнесени, както следва: 200 лева – дължими разноски по събиране на вземането; 796,24 лева – неустойка по чл.3.3 от договора; 170,29 лева – договорна лихва.

Според записванията в счетоводството на „Ай Ти Еф Груп“ АД, дължимата главница е в размер на 1 119,47 лева.

Въз основа на събраните доказателства и след анализ на приложимите правни норми, Районен съд – Бургас приема, че сумата, предмет на договора, не е предоставена на кредитополучателя, поради което не може да се установи, че между страните е постигнато съгласие за договаряне така, както се твърди в исковата молба. В допълнение към това, съдът посочва, че по делото не е установен и размерът на задължението. В резултат на това, съдът отхвърля исковете.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Решение № 1553/18.07.2022г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. В чл.8 от ЗПФУР е разписано задължението 3 на доставчика да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин преддоговорна информация за себе си, за финансовата услуга и за основните характеристики на договора от разстояние. Обстоятелствата, които доставчикът на финансовата услуга от разстояние е длъжен да докаже при спор между страните, са посочени в чл.18, ал.1 от ЗПФУР. Това са: изпълнение на задължението по чл.8 от закона за предоставяне на преддоговорна информация; спазването на сроковете по чл.12, ал.1 и ал.2 от закона и съгласието на потребителя за сключване на договора и за изпълнение на договора през периода, в който потребителят има право да се откаже. За доказването на преддоговорната информация и на изявленията между страните, се прилага чл.293 от ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕП (чл.18, ал.2 от ЗПФУР).

Механизмът за сключване на договора от разстояние, чрез който се предоставя финансова услуга, е регламентиран в раздел II от общите условия на „Ай Ти Еф Груп“ АД.

Според чл.3.15 от тези условия, договорът за кредит се счита за сключен след като потребителят изпрати своето съгласие на кредитодателя. Според чл.6.1 от общите условия, ако в договора за кредит не е уговорено друго, той влиза в сила от датата на превеждане на заема по банковата сметка на кредитополучателя или по негова микросметка в системата на ePay.bg.

В конкретния случай, ответникът е оспорил съществуването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, поради което съдът е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи фактите, от които черпи правата си. В изпълнение на това указание, ищецът е поискал извършване на съдебно-техническа експертиза, която съдът е отказал да допусне. С този отказ, съдът действително е допуснал нарушение на процесуалните правила, както твърди въззивникът. За преодоляването на това нарушение, обаче въззивникът не е поискал събиране на доказателства пред въззивната инстанция и по-конкретно на отказаната експертиза. Поради това, преценката за съществуването на договора за финансова услуга от разстояние се ограничава до събраните по делото доказателства, а от тях не може да се установи изпълнението на условията по чл.18, ал.1 от ЗПФУР. В делото не се съдържат доказателства, от които да се заключи, че доставчикът е предоставил на потребителя по ясен и разбираем начин преддоговорната информация, разписана в чл.8 от закона и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. Не е установен и факта на превеждане на сумата по сметката на потребителя. При това положение, изводът на районния съд, че договарянето остава недоказано, е правилен и обоснован.

Възражението на въззивната страна, че съществуването на договора се доказва от вноските, които потребителят е направил, също е неоснователно. Действително, плащането на вноски по кредита от длъжника представлява форма на извънсъдебно признание на неблагоприятен за него факт. Този факт, обаче сам по себе си, не е достатъчен, за да се преодолее липсата на данни за съществените елементи на договора за финансова услуга от разстояние - дата, размера на кредита, лихва, ГПР и да се определи задължението на длъжника към датата на заявлението по чл.410 от ГПК.

По изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.