Акт от 28.10.2021, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Велико Търново, 28.10.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Административен съдия: Евтим Банев при участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 401 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба, подадена от адв. Р.Г. от САК, като пълномощник на Л.И.Б. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Заповед за прилагане на ПАМ с № 21-0268-000158/ 13.06.2021 г., издадена от началника на Районно управление – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново. С обжалваната заповед на Л.И.Б. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като са отнети СУМПС № ********* и контролен талон № 6133072. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения административен акт, като намира, че същият е засегнат от всички видове пороци, представляващи отменителни основания по чл.

146 от АПК. Конкретно сочи, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка, без да са изследвани обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение, като всъщност е целено да се валидира незаконосъобразното отнемане на СУМПС от контролния орган. Счита, че констатациите за наличието на алкохол в кръвта му с концентрация 0,56 промила при извършената проба с техническа средство не отговарят на действителното фактическо положение, тъй като самото техническо средство е неизправно и резултатите не е следвало да бъдат вземани предвид. По тази причина жалбоподателят е поискал да му бъде взета и съответно е дал кръвна проба за химическо изследване във ФСМП Горна Оряховица. Тъй като заповедта е издадена преди да станат известни резултатите от тази проба, административният орган е издал ЗППАМ, без да съобрази разпоредите на чл. 171, ал. 1, б. „б“ от ЗДвП относно определящия характер на стойностите, установени при медицинското изследване на кръвната проба, т.е. без да е изяснено по категоричен начин извършването на административното нарушение. Твърди и че самата заповед не му е била връчена, с което на практика е бил лишен от възможността да се защити. На последно място жалбоподателят намира, че оспорваната ПАМ противоречи и на целта на закона – наложена е произволно, без оглед на действителното фактическо положение и без проверка истинността на обстоятелствата, посочени в АУАН. С тези доводи от съда се иска оспорената принудителна административна мярка да бъде отменена, претендира се присъждане на направените по делото разноски. В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът – началникът на

Районно управление – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, издал Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0268-000158/ 13.06.2021 г., редовно призован за открито съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по жалбата.

Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. тези от административната преписка и допълнително ангажираните от жалбоподателя, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно отразеното в самата заповед и в приложения към прериската АУАН № 178570/ 13.06.2021 г., издаден от мл. контрольор в РУ – Горна Оряховица, на 13.06.2021 г., около 09:19 часа, в гр. Горна Оряховица, по ул. „Цар Освободител“ до № 37, в посока пл. „Георги Измирлиев“, Л.И.Б. управлявал лек автомобил „БМВ 525 ХД“ с рег. № ***, собственост на „Кар-стар 2008“ ЕООД – гр. София с ЕИК ..., без да използва по време на движението обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван. При извършена от контролните органи проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест 7410+Дрегер“ с фабричен номер 0128, е било отчетено 0,56 промила съдържание на алкохол в кръвта на водача, чрез измерването му в издишания въздух. Пак според отразеното в АУАН и ЗППАМ, при проверката водачът е имал дъх на алкохол и е заявил, че е употребил около два литра бира в периода от 0:00 часа до 02:00 часа на 13.06.2021 година. На същия е бил съставен акт за установяване на административно нарушение с посочените по-горе дата и номер, в който е отбелязано, че от контролните органи са иззети като доказателства СУМПС № ********* и контролен талон № 6133072. На водача е бил издаден и талон за изследване № 085159/ 13.06.2021 г., в който той е вписал, че желае да даде кръвна проба. Последвало е издаването на обжалваната заповед, в мотивите на която е посочено, че с описаните по-горе действия Л.Б. е извършил административни нарушения по чл. 137а, ал. 1 и чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, му е наложена ПАМ „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като е посочено, че са отнети СУМПС № ********* и контролен талон № 6133072. Заповед № 21-0268-000158/ 13.06.2021 г. е връчена на адресата й на дата 18.06.2021 г., жалбата срещу нея пред АСВТ е подадена на дата 05.07.2021 г., съгласно дадения от деловодството на съда входящ номер.

От съдържащия се в преписката талон за изследване, заведен с амбулаторен № 3869/ 13.06.2021 г. на ФСМП – Горна Оряховица и Протокол за медицинско изследване ФСМП – Горна Оряховица от същата дата, 9:45 часа се установява, че междувременно жалбоподателят се е явил в лечебното заведение и е извършено вземане на проби за химическо лабораторно изследване. Същите са били изследвани в Базова научно-техническа лаборатория при ОД на МВР – Велико Търново, от служител с магистърска степен, професионална квалификация „инженер-химик“, като резултатите са обективирани в Протокол за химическо изследване за определяне на концентрация на алкохол № III-54/ 07.07.2021 година. Съгласно отразеното в посочения протокол, при извършеното на 07.07.2021 г. двукратно изследване по газхроматографски метод, са отчетени резултати 0,56 промила и 0,59 промила, и е определена крайна концентрация на алкохол в кръвта 0,58 промила. Под изходящ УРИ 366р-13565/ 12.07.2021 г. посоченият протокол е изпратен в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново.

Обсъдените по-горе протоколи, заедно с останалите документи от административната преписка, са представени от ответника след изискване от съда и са приети по делото. Освен тях като доказателства по делото са приети представените от административния орган Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 366з-659/ 26.02.2021 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново и справка за нарушител водач. От жалбоподателя не са ангажирани писмени доказателства извън тези от преписката.

С жалбата си същият е направил искане за допускане до разпит при условията на довеждане на двама свидетели, като същото не е отговаряло на изискването на чл.

156, ал. 2 от ГПК. Това обстоятелство е указано от съда с разпореждането за насрочване на делото, но доказателственото искане не е било приведено в съответствие с посочената норма, поради което е оставено без уважение.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Във връзка с наведените от оспорващия оплаквания и при извършената по реда на чл. 168 от АПК проверка се установява, че обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е валиден административен акт, издаден от компетентен за това орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На съда е служебно известно, че със Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016 г., министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“ - в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. Видно от приложената Заповед № 366з-659/ 26.02.2021 г., директорът на ОД на МВР – гр. В. Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и т. 3 от цитираната по-горе заповед, е оправомощил различни служители при ОД на МВР – гр. В. Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, б. „а“ и „б“, т. 4, т. 5, б. „а“, и т. 6 от ЗДвП. Конкретно в т.

1.4 от заповедта като компетентни да налагат ПАМ от вида на изброените са посочени началниците на районни управления при ОД на МВР – Велико Търново – за територията, обслужвана от съответното РУ при областната дирекция. В случая установеното от контролните органи нарушение безспорно е извършено на територията, обслужвана от РУ – Горна Оряховица, при което и съобразно изложеното по-горе, обратно на твърдяното от жалбоподателя, оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, в кръга на вменените му правомощия. Не може да бъде споделено и предлаганото от оспорващия тълкуване, че при несъгласие с резултатите от техническото средство не следва да се прилага ПАМ до получаване на резултатите от медицинското/химическото изследване, тъй като то не държи сметка за целите на прилагане на принудителните мерки от вида на процесната, установени в чл. 22 от ЗАНН и в специалната разпоредба на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й, което я прави надлежно мотивирана. В текста на акта фигурира позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. В диспозитивната част на същата като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, с което е конкретизирана правната норма, която административния орган отнася към описаната фактическа обстановка. Верността на фактическите констатации, вкл. тези, базирани на данни от техническо средство и/или лабораторни анализи, и направените въз основа на тях правни изводи касае материалноправната, а не формалната законосъобразност на акта.

По отношение процесуалната законосъобразност на проведеното производство.

Съгласно действащата към момента на налагане на принудителната мярка разпоредба на чл. 172, т. 1, б. „б“, предл. първо от ЗДвП, ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ се прилага спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.

4 установените стойности са определящи. В конкретния случай при извършената проверка на място е приложена разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1/ 19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредба № 1 от 2017 г./, и употребата на алкохол е установена от контролните органи с техническо средство. Предвид несъгласието на водача с показанията, в хипотезата на чл. 3а, т. 2 от същата наредба, от същия е взета описаната по-горе кръвна проба.