Определение № 556 от 30.07.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 556 гр. Ловеч, 30.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20264300500178 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по частта жалба от „Ай Ти Еф Груп“ АД против определение № 68/03.02.2026 г., по гр.д. № 245/2025 г. на РС-Троян, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 215/26.11.2025 г., по гр.д. № 245/2025 г. на РС-Троян в частта за разноските.

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на атакуваното определение в следните аспекти: несъгласие с извода на районния съд за недължимост на претендираните от дружеството жалбоподател разноски, като се поддържа, че такива се дължат, с оглед уважаване на иска му в пълния претендиран размер; несъгласие с извода на районния съд за приложимост на разясненията на СЕС, дадени в решение от 16.07.2020 г., по съединени дела С224/19 и С 259/19, като се поддържа, че конкретният случай не попада в приложното поле на случаите по същите две дела, както и че цената на иска по конкретното дело е 2 000 лв., а не 3 150,72 лв., от която сума е изходил районният съд; несъобразяване от районния съд на конкретната фактическа и правна сложност на делото, с оглед на която определеното адвокатско възнаграждене на процесуалния представител на насрещната страна от 738 лв. се явявал прекомерен. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на ново такова, с което да се присъди в полза на частния жалбоподател разноски в размер на 400 лв. както и да се намали присъденото на насрещната страна адвокатско възнаграждение от 738 на 400 лв.

В срока по чл. 276 ГПК от Ш. Ш. Ф., чрез адв. Д. Г. е постъпил писмен отговор, в който се развиват съображения за неоснователност на частната жалба, с поставяне на акцент върху относимост към конкретния случай на изводите в решение от 16.07.2020 г., по съединени дела С-224/19 и С 259/19 на СЕС, както и върху необходимостта от оказване на квалифицирана защита на потребителите, чрез водене на дела против дружествата, предоставящи т.нар.

„бързи кредити“. В становището е направено искане за оставяне на частната жалба без уважение.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против 1 подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване. Обжалваното определение е връчено на 12.02.2026 г., а жалбата е подадена на 26.02.2026 г., т.е. в указания в него срок за обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр. д. № 245/2025 г. на РС-Троян е образувано по искова молба от Ш. Ш. Ф., подадена чрез адв. Д. Г. против „Ай Ти Еф Груп“ АД, с която е поискано да бъде признато за установено, че Ш. Ш. Ф. не дължи на „Ай Ти Еф Груп“ АД сумата от 3150,72 лв., представляваща неустойка при непредоставяне на обезпечение, посочена в колона 6 от Погасителен план към Договор за потребителски кредит № 498580 сключен между страните поради противоречието на неустойката с добрите нрави.

В срока по чл. 131 ГПК от „Ай Ти Еф Груп“ АД е подаден писмен отговор на исковата молба, в който са направени възражения за неоснователност на иска за недължимост на неустойката, както в същия срок от дружеството е подадена насрещна искова молба, с която е поискано да му се присъди сумата от 320 лв., представляваща дължима падежирала и неплатена главница (частична от 2 000 лв.) по договор за потребителски кредит № 498580, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

От ищеца по първоначалния иск е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба, в който се дава становище за неоснователност на предявения насрещен иск.

С молба (вх. № 6691/20.10.2025 г.) от Ш. Ш. Ф., подадена чрез адв. Д. Г. е изложено становище по хода на делото, както и по основателността на предявените искове, като е представен списък по чл. 80 ГПК, в който се претендира и възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ГПК, като наред с това се прави възражение против разноските на насрещната страна.

С молба (вх. № 6709/21.10.2025 г.) от „Ай Ти Еф Груп“ АД е изложено становище по хода на делото, както и по основателността на предявените искове, като е представен списък по чл. 80 ГПК, в който се претендира и възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ГПК, като наред с това се прави възражение против разноските на насрещната страна.

Страните не са взели участие, вкл. чрез явяване на пълномощник, в единственото открито съдебно заседание, проведено на 25.10.2025 г.

С решение № 215/26.11.2025 г., по гр.д. № 245/2025 г. на РС-Троян, състав на същия съд е признал за установено по отношение на „Ай Ти Еф Груп“ АД, че Ш. Ш. Ф. не дължи на същото дружество сумата 3 150,72 лв., представляваща неустойка при непредставяне на обезпечение, уговорена с клауза в договор за потребителски кредит № 498580/25.08.2022 г., поради противоречие на неустойката с добрите нрави. С решението Ш. Ш. Ф. е осъдена на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ да заплати на „Ай Ти Еф Груп“ АД сумата от 320 лв., представляваща дължима падежирала и непогасена част от главница по договор за потребителски кредит № 498580/25.08.2022 г., сключен между страните, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на насрещния иск (21.05.2025 г.) до окончателното й изплащане. Съдът разпределил отговорността за разноските, осъждайки „Ай Ти Еф Груп“ АД да заплати на Ш. Ш. Ф. сумата 126,03 лв., представляваща разноски по делото за ДТ, а на адв. Д. Г., вписан в АК-Ловеч, 2 сумата 738.08 лв., представляваща възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ Ш. Ш. Ф..

По реда на чл. 248 ГПК от „Ай Ти Еф Груп“ АД е подадена молба (вх. № 8086/16.12.2025 г.) за изменение на решението в частта за разноските, със съдържание идентично с това, на подадената въззивна частна жалба. С определение № 68/03.02.2026 г. Районен съд Троян е оставил молбата без уважение.

От правна страна съдът приема, че определението е неправилно.

В производството пред районния съд е приключило с уважаване на предявените от двете страни искове в пълния им претендиран размер – признал е за установено (по първоначално предявения иск), че Ш. Ш. Ф. не дължи на „Ай Ти Еф Груп“ АД сумата 3 150,72 лв., представляваща неустойка при непредставяне на обезпечение, уговорена с клауза в договор за потребителски кредит № 498580/25.08.2022 г., респ. осъдил е (по насрещния иск) Ш. Ш. Ф. да заплати на „Ай Ти Еф Груп“ АД сумата от 320 лв., представляваща дължима падежирала и непогасена част от главница по договор за потребителски кредит № 498580/25.08.2022 г. Съдът счита, че отговорността за разноските следва да се разпредели оглед този изход по всяка от двете претенции и според правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК.

Въззивният състав счита, че районният съд неправилно се е позовал на решението по дело № С-714/22 на СЕС, като е отказал да присъди разноски в полза на „Ай Ти Еф Груп“ АД по уважения насрещен иск на кредитора против потребителя за заплащане чистата стойност на кредита. Връщането от потребителя на получената от кредитора (търговеца) сума по кредита е дължимо било като изпълнение на задължението му по договора, в рамките на законосъобразното развитие на възникналото от сделката правоотношение (изцяло или на части, според установения погасителен план), било като изпълнение на задължение по закон, установено като последица от обявяване за недействителен на договора за потребителски кредит. В двата случая получената и реално усвоена от потребителя главница се явява благото, което той трябва да върне на кредитора - в същия размер или редуциран такъв, в зависимост дали липсата на изпълнение е пълна или изпълнението е частично.

Когато потребителят не е предложил изпълнение на вземането за главница по договора, той е станал повод за завеждане на иска за заплащането и ще трябва да понесе отговорността за разноските. По същите съображения и доколкото вземането за заплащане на чистата сума е дължимо от него по закон (чл. 23 ЗПК), потребителят ще дължи разноските по иска за присъждането й – както при предявяването му като първоначален, така и като последващ насрещен (както е в случая). Потребителят би се освободил от отговорност за разноски по иска за заплащане на чистата сума или на главницата, когато вземане за тях продължава да съществува и след приспадане (от чистата сума/главницата) на досегашни негови плащания на вземанията, произтичащи от неравноправните клаузи, респ. след прихващане с вземането на потребителя за недължимо платените суми по същите клаузи. Когато кредиторът се е възползвал от последиците на неравноправните клаузи, чрез събиране на суми, отнасяне на предложени плащания за погасяване на вземания, произтичащи от същите клаузи или претендиране на вземания, основани на такива клаузи, той е станал повод за завеждане на делото, затова ще следва да понесе отговорността и за разноските чрез заплащане такива на потребителя по предявените от и против последния искове. В конкретния случай не се отнася до никоя от посочените 3 хипотези и след като не е предложил изпълнение на вземането за главница по договора, потребителят е станал повод за завеждане на иска за заплащането й и ще дължи разноските на кредитора ищец (чл. 78, ал. 1 ГПК).

Както претендираното от „Ай Ти Еф Груп“ АД заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за насрещния осъдителен иск, така и присъденото такова по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 738,08 лева, се явяват завишени, предвид фактическата и правна сложност на делото и действията, извършени от пълномощниците на страните по всеки от исковете. По отношение на присъденото на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение Определянето на адвокатското възражение под съответно установения по Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа нормативен минимум се допуска според съдебната практика, вкл. тази на СЕС, намерила израз в решението на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, дадено по преюдициално запитване, свързано с тълкуването на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС. В духа на дадените разяснения, че приема, че препращането към размерите по Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа следва да бъде възприемано само като ориентир при определяне на възнаграждението за предоставената безплатно адвокатска помощ и съдействие, без същите да са обвързващи съда. Бидейки ориентир, същите размери подлежат на преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги, като при извършването й следва да се отчитат: вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай адвокат Д. Г. е подал подробна искова молба, както и отговор на искова молба по предявения насрещен иск, което действие обаче не следва да бъде вземано предвид, доколкото насрещният иск е основателен и за него не се следва адвокатско възнаграждение (чл. 38, ал. 2 ГПК). От пълномощника на търговското дружество е подаден писмен отговор и насрещна искова молба.

По делото е проведено едно открито съдебно заседание, на което процесуалните представители на страните не са се явили, като пълномощниците им са подали писмени молба, в която са заявили, че дава съгласие делото да се гледа в тяхно отсъствие. По тези съображения съдът счита, че справедливото адвокатско възнаграждение на процесуалните представители по пълномощие на всяка от страните е от по 120 евро с вкл.

ДДС, поради което в този размер следва да се присъди на „Ай Ти Еф Груп“ АД като направен разход (заплатено адвокатско възнаграждение) в съдебното производство, респ. до този размер да се намали присъденото такова от 738,08 лв. в полза на адв. Д. Г..

Отхвърляйки молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като вместо него се постанови изменение на решението по делото в частта за разноските, чрез присъждане на такива в полза на „Ай Ти Еф Груп“ АД, респ. намаляване присъденото в полза на адв. Д. Д. Г. от АКЛовеч адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв до посочените по-горе размери.