Решение № 410 от 21.05.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Ш, **.**.**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жанет МАРЧЕВА при участието на секретаря А.СТ.Т като разгледа докладваното от Жанет МАРЧЕВА Гражданско дело № 202536301***** по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от адв. Х. Н. от АК-Разград, със съдебен адрес гр.Ш, ул.“СС“ № 109, ет.2, офис 9, в качеството му на пълномощник на Б. Б.

Х. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.“П“ № 64 срещу „*********“ ООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.С, район „**********“, бул.“*********“ № 115Е, представлявано от Н П П.

В исковата молба се сочи, че на **/**/****г. между страните по делото бил сключен Договор за потребителски кредит № *******. С него бил предоставен кредит на ищеца в размер на 400 лв. със задължение за погасяване на 10 месечни вноски при годишен процент на разходите 62.73% и лихва 50 %. Сумата, която следвало да се върне била в размер на 527 лв. В чл.6 от договора било предвидено да бъде обезпечен с един или двама поръчители, отговарящи на условията посочени в ОУ на кредитодателя. В случай на неизпълнение се дължала неустойка в размер на 423 лв. и общата сума, която следвало да се върне по договора ставала 950 лв. Ищецът счита, че процесния договор е нищожен на основание чл.10, ал.1 във вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предписаната от закона форма и не е посочен коректно ГПР в него (в него не е включена неустойката по договора). Неясно е разписана и методиката на формирането му, което било в противоречие на чл.19, чл.10 и чл.10а от ЗПК. Не е посочено и какво съотношение е лихвата към ГПР. Цитира се практика на СЕС. Отделно се посочва и че клаузата за неустойка накърнява добрите нрави, поради нарушаване на обезпечителната й нужда. Твърди се, че неустойката надхвърля и максимално определения в ЗПК размер.

В заключение се иска прогласяване недействителността на Договора за потребителски 1 кредит, като в условията на евентуалност се иска прогласяване недействителността на чл.6 от Договора, предвиждащ заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение, както и присъждането на разноски.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок е депозиран писмен отговор. В него се оспорват твърденията за нищожност на клаузата за неустойка, като се счита, че са спазени всички изисквания на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, като уговорената неустойка не е включвана и следва да бъде включвана в ГПР. Цитира се Директива 2008/48/ЕО и поспециално чл.19, т.2 от Директивата. Твърди се, че при сключването на договорът потребителят е могъл да прецени стойността на неустойката при неизпълнението си.

Клаузата е уговорена индивидуално и на разбираем за потребителя език. Лихвеният процент не е в противоречие с добрите нрави. Счита се, че цитираната от ищеца практика на СЕС не е относима в случая. В заключение се моли за отхвърляне на предявения иск, както и този в условията на евентуалност.

В съдебно заседание ищеца не се явява лично, като в съдебно заседание за него се явява адв. Х. Н. от РАК, като поддържа исковата молба и в хода по същество моли за уважаване на иска и прогласяване нищожността на целия договор, а в условията на евентуалност на клаузата за неустойка. Претендират се разноски.

В съдебно заседание за ответника не се явява представител, като депозират становище по хода на делото и молят да бъде гледано в тяхно отсъствие. По същество се взема становище за неоснователността на исковете и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представен по делото Договор за обезпечен потребителски кредит № ******* от **/**/****г., сключен между страните по делото, ответникът предоставил на ищеца паричен заем в размер на 400 лв., който следвало да се върне на 10 месечни погасителни вноски, като първите четири били в размер на 16.67 лв., а останалите шест в размер на 76.72 лв. В договора бил посочен ГПР 62.73%, фиксиран лихвен процент – 50%, като общата сума за връщане била в размер на 527 лв., като в договора се съдържал и погасителния план.

Съгласно чл.6.1 от договора заемателят се задължавал да представи обезпечение чрез поръчителството на едно или две физически лица, които кумулативно да отговарят на изискванията посочени в точка 1-5 в същата разпоредба, а именно: осигурителния доход на поръчителя при обезпечение с един поръчител при размер на кредита до 2000 лв.(както в настоящия случай) е в размер най-малко два пъти МРЗ за страната, а при двама поръчители – осигурителния им доход да е не по-малко от една МРЗ; поръчителите да не са поръчители 2 по други кредити с кредитора или свързани с него лица; да не са кредитополучатели по договори с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити в други банкови или небанкови институции с квалификация различна от „редовен“ по активни задължения или такива погасени за последните 12 месеца. В настоящия случай обезпечението следвало да се представи в срок до 13 дни от сключването на договора. При неизпълнение на това задължение, съгласно чл.7, ал.5 от договора кредитополучателят дължал на кредитодателя неустойка в размер на 423 лева, дължима в пълен размер от деня след изтичане на срока за представяне на обезпечение. В чл.7, ал.7 от договора изрично се посочва, че неустойката се дължала отделно от главницата и лихвата по договора и не се включвала в ГПР.

По делото е представен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

За изясняване на фактите по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която се кредитира от съда, като обосновано, пълно и компетентно дадено.

Вещото лице заключава, че действителни размер на ГПР по договора, сключен между страните при включване на начислената неустойка по него е в размер на 766.39 %.

По отношение на възражението на ответника, че експертизата отговаря на правни въпроси, съдът намира същото за неоснователно. Поставеният към експертизата въпрос относно действителния процент на ГПР касае специални знания, с които съдът не разполага и е изцяло в компетентността на вещото лице.

По допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими, налице са абсолютните положителни предпоставки за предявяването им, като липсват отрицателни такива.

По отношение на основателността на иска за недействителност на целия договор:

Страните не спорят, че между ищцата и ответното дружество са възникнали облигационни отношения основани на сключения помежду им договор. В случая ищеца има качеството “потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от Закона за потребителски кредит (ЗПК), тъй като сключения между страните договор за кредит не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от кредитополучателят – физическо лице и същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. При спор относно вземания, произтичащи от договор за кредит, съдът е длъжен служебно да изследва дали същият отговаря на изискванията ЗПК. В случая ищецът въвежда възражения за недействителност на договора за кредит, които съдът намира за основателни с оглед на неговото съдържание, като е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, който изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, като е налице и заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК. В конкретния случай ГПР по Договора за потребителски кредит и общата дължима сума по кредита не са коректно посочени, тъй като неустойката неправилно не е взета предвид при изчисляване на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, 3 които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от чл.6, ал.1 от договора за кредит е предвидено предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя. Следователно неустойката се явява обезпечение по кредита и съответно разход, който е следвало да бъде включен, тъй като е бил задължително условие за сключването на договора. С това неустойката е пряко свързана с договора за кредит, като води реално до оскъпяването му в пъти – от 527 лв. на 950 лв. Превишаването на ГПР (което в случая е драстично) води до нищожност на клаузата за ГПР на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделните части на договора не води до нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните норми на закона или когато може да се предположи, че сделката би могла да бъде сключена и без недействителните й части. В случая, не е налице нито една от тези две хипотези нищожната клауза от процесния договор относно определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил сключен, ако в него не е включена тази клауза, като се изхожда от възмездния характер на договора и от изрично изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за включването на клауза за ГПР. Ето защо, в случая не е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза от процесния договор обуславя недействителност на целия договор. В този смисъл е т.31 от Решение от 25.11.2020г. по дело С 269/19г. на СЕС и т.68 от Решение на СЕС по дело С 19/20, както и Решение № 76 от 22.07.2020г. на ВКС по т.д. № 1011/2019г., I т.о. За пълнота следва да се посочи, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния размер, както е в случая, се явява и невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно цената, посочена в чл.6, § 1 от Директива 2005/29. В този смисъл е Решение от 15.03.2012г. по дело С-453/10 на СЕС. В цитираното решение невярната информация е окачествена като „заблуждаваща“ търговска практика. Поради това съдът прави извод за нищожност на договора, съобразно чл.22 във вр. с чл.10, ал.1, т. 10 от ЗПК – поради липса на посочване на реалния ГПР по кредита, като искът за прогласяване нищожността му на това основание се явява основателен и следва да бъде уважен, без произнасяне на съда по отношение на другите релевирани твърдения.

По разноските в производството: Съобразно изхода на делото, то се дължат разноски на ищеца. По делото ищецът е направил съдебни разноски за заплатената държавна такса в размер на 25.56 евро и възнаграждение за вещото лице в размер на 154 евро, които следва да се присъдят. Ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна помощ и съдействие в размер на общо 409.03 евро по двата иска или по 204.52 евро за всеки от предявените искове. Доколкото съдът е уважил главния иск, то се дължи възнаграждение само по него, а именно в размер на 204.52 евро. Така общия размер на разноските, които следва да заплати ответника на ищеца е 384.08 евро.

Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца е неоснователно. Действително в настоящия случай, по делото не е 4 налице фактическа и правна сложност, като касае искове по които е формирана трайна съдебна практика. Същевременно обаче размерът на адвокатското възнаграждение е съобразено с обстоятелството, че по делото са проведени две съдебни заседания, изслушано е заключение по съдебно-счетоводна експертиза, като процесуалното представителство на ищеца се е осъществило с личното явяване на адвоката във всяко едно от заседанията, като са депозирани и писмени становища във хода на производството.