Решение № 187 от 13.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р. Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Р. Димитров Гражданско дело №

20241100113862 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45 от ЗЗД.

Ищцата Е. В. К. ЕГН ********** е предявила против ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482 иск за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, стрес и притеснение, настъпили в резултат на ПТП от 25.04.2024 г., в размер на сумата от 26 000 лв., както и за имуществени вреди в размер на сумата от 1818,79 лева – представляващи направени разходи за лечение по повод на уврежданията, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 23.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумите.

Ищцата твърди в исковата молба, че вина за катастрофата и съответно за уврежданията, които е получила има водача на лек автомобил „Ситроен" с ДК№ СА ********, управляван от Т. Р., а самия автомобил е бил застрахован при ЗД “БУЛ ИНС” АД за „Гражданска отговорност”.

От катастрофата получила мозъчно сътресение, травма на гръден кош , навяхване и разтягане на апарата на шийния отдел на гръбначния стълб, контузия на долната част на гърба и таза и контузия на ляво коляно.

Ищцата поддържа чрез своя пълномощник адвокат Т. П. предявения иск и моли съдът да го уважи изцяло, претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът ЗД „БУЛ ИНС”АД, оспорва така предявения иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП. Оспорва механизма на ПТП, както и че е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки един от неговите елементи.

1

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, с оглед твърдението, че пострадалата е била без поставен предпазен колан в противоречние c императивните изисквания на Закона за движението по пътищата.

Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното обезщетение с оглед на причинената вреда.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложения по делото двустранен Констативен протокол за ПТП от 25.04.2024 год. и изготвената скица на пътната обстановка се установява, че на 25.04.2024 год. около 07.40 ч. в гр.София, на кръстовището между ул.”Крум Попов" и ул.“Цанко Церковски" е настъпило ПТП, при което движещия се по ул.“Крум Попов“ лек автомобил Дачия, per. № ******** управляван от ищцата Е. К. се е сблъскал с идващ отляво лек автомобил Ситроен Ксара, per. № ******** управляван от Т. Р., движещ се по ул.“Цанко Церковски" при знак Б2 (Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство).Последния е признал вината си за катастрофата.

Прието е за безспорно, че за процесния лек автомобил марка „Ситроен" с ДК№ ******** е била налице застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС”АД, по застрахователна полица №BG ********, валидна към датата на процесното ПТП.

От приетата по делото автотехническа експертиза се установява, че лек автомобил Дачия, peг. № ******** управляван от ищцата се е движел в гр. София по ул. ” Крум Попов" в посока към бул. „Евлоги и Христо Георгиеви, а лек автомобил Ситроен Ксара, per. № ******** се е движил по ул.“Церковски" в посока към бул. „Христо Смирненски". На кръстовището водачът на Строена не спазва знак Б2 (Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство) и не пропуска движещият се по пътя с предимство автомобил Дачия.

Настъпва удар на предната лява част на лек автомобил Дачия в задна дясна част на лек автомобил Ситроен.

От първоначалната СМЕ се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреди: Контузия на долната част на гърба и таза, травма на гръдния кош, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, контузия на лявото коляно с оток и кръвонасядане. Те са установени непосредствено след процесното ПТП при прегледи извършени на 25.04.2024 г. На 30.04.2025 г. пострадалата отново е посетила УМБАЛСМ „Пирогов”, като е поставена диагноза: мозьчно сътресение.

Описаните при проведените изследвания промени в областта на гръбначния стълб са с дегенеративен характер и нямат травматична генеза. Установената при МРТ-изследване на 09.05.2024 г. дискова херния на ниво С4-С5 не може да се свърже еднозначно и категорично с процесното ПТП. Установената находка при МРТ на 16.08.2024 г., а именно начална 2 дегенеративна предимно дискова болест на нива Л4-Л5 и Л5-Ес1 също не може да бъде свързана с процесното ПТП.

Според експерта установените травматични увреждания в областта на главата, гърдите, гърба, тазовата област и лявото коляно са получени в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети от интериора на автомобила и могат да се получат при ПТП. Такива увреждания могат да се полу чат както при използването на предпазен колан, така и без поставен такъв. Това може да се обясни с подвижността на шията и главата, както и възможността за съприкосновение между коленете и детайли от интериора на автомобила (арматурно табло), независимо дали водачът е с поставен предпазен колан или без такъв.

Получените травматични увреждания от процесното ПТП са довели на пострадалата болки и страдания за срок от 1-1.5 месеца, като непосредствено след злополуката болките при ищцата са били с по-интензивен характер.

Изслушана е и е приета и повторна СМЕ. Според вещото лице/неврохирург/ В резултат на процесното ПТП ищцата е получила контузия на долната част на гърба и таза, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, травматичен шийно-раменен и поясно-кръстов радикулит. Травма на гръдния кош без увреждане на вътрегръдни органи , контузия на лявото коляно с оток, кръвонасядане и ограничени и болезнени движения в ставата , както и мозъчно сътресение . Всички тези травми - поотделно и в съвкупност, са причинила на пострадалата сами по себе си болки и страдания за срок до 15- 20 дни .

Според експерта общата контузия на гръбначния стълб с навяхване на врата е настъпила и протича на фона на начална дегенеративна ставна и дискова болест от спондилозен и остеохондрозен тип за шийния и поясния отдел на гръбначния стълб.

Съчетанието на травмата на гръбначния стълб с наличните дегенеративни промени е обусловило по-висока интензивност и по-дълга продължителност на търпените болки и страдания от обикновеното-до два месеца, продължили в рамките на 6 - 8 месеца. Няма данни за травматичен характер на шийната дисковата херния на ниво С4-С5 и пряка връзка с процесното ПТП.

Предвид механизма на катастрофата и получените травми не може да се заяви убедително дали е била с поставен колан или не.

От показанията на св.Д.Д. /съпруг на ищцата/ се установява, че на 25.04.2024 г. съпругата му е участвала в ПТП в кв. Лозенец,около 07.30 ч. Видял как в кръстовището автомобил без предимство и с висока скорост изобщо не спрял и ударил управлявания от съпругата му такъв марка „Дачия“,в предната лява част.

Свидетелят Х.М.-П. установява,че на деня след инцидента ищцата не се чувствала добре,имала хематом на главана,трудно се движила,а преди това била физически много активна.

Свидетелят Т. Р. /делинквент/ установява,че в момента на инцидента имал здравословен проблем,не е реагирал адекватно и е отнел предимството на автомобила 3 управляван от ищцата,което довело до катастрофата,която признава,че е по негова вина.

По делото е представена медицинска документация-амбулаторни листове, епикризи, болнични листове и изследвания, както и съдебномедицинско удостоверение, както и фактури, касови бонове и ПКО.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно 432, ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД а,съгласно тази норма всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

В настоящия случай се установи, че е налице непозволено увреждане. За да се приеме, че е налице такова, необходимо е да са налице предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причИ. връзка между тях.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи по категоричен начин, че катастрофата е причинена по вина на водача на лек автомобил Ситроен Ксара, peг.

№ ******** Т. Р., който в нарушение на чл.50,ал.1 от ЗДвП не е пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил Дачия с peг. № ******** управляван от ищцата Е. К. и е предизвикал процесното ПТП.

Съдът намира, че по делото са установени и останалите елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане - вреди за ищцата по делото, изразяващи се в претърпени болки и страдания от телесните увреждания, които са пряка и непосредствена последица от противоправното деяние. Посредством събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че уврежданията при ищцата, лечението и възстановителният период, както и остатъчните последици от тях са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и са установени по категоричен начин.

Във връзка с изложените правни изводи, съдът намира, че от правна страна са доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя и съответно на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност".

Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за автомобила участвал в ПТП-то. С оглед на това и на самата полица приложена по делото, съдът приема този факт за безспорно установен.

Поради изложените съображения, съдът намира, че предявения иск за претърпени неимуществени вреди е основателен.

Неговия размер следва да определи съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

4

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид характера и тежката степен на уврежданията, интензитетът и продължителността на понесените болки и страдания, проявлението им във времето, възрастта на пострадалата, прогнозите за възстановяване и др.

Съдът намира, че по делото се установи категорично, че в следствие на конкретното ПТП ищцата е получила обща контузия на гръбначния стълб /Контузия на долната част на гърба и таза/ придружено с навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб и контузия на лявото коляно с оток , кръвонасядане и ограничени и болезнени движения в ставата.От тези увреждания е търпяла болки,страдания и неудобства в рамкита на около 6 месеца,но за този период са допринесли и вече наличните дегенеративни процеси при ищцата,а не нямат връзка с процесното увреждане. За останалите травми описани в медицинската документация не може еднозначно да се направи извода, че са само и единствено в следствие травми при катастрофата. Напротив и двамата експерти, особено неврохирургът установяват, че част от констатираните увреди са дегенеративни в следствие възрастта на пострадалата, нямат пряка връзка с произшествието, но имат отношение към продължителността на оздравителния и най-вече възстановителния период, който е бил повече от 6 месеца. Не се събраха доказателства за твърдяното мозъчно сътресение.

Съдът не възприема възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат, поради непоставен предпазен колан, тъй като то не бе доказано,а тежестта за това е в ответника.

Като взе всички тези факти предвид, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е основателен за сумата от 10 000 лв., неимуществени вреди, като намира този размер за справедлив и обоснован с оглед вида и тежестта на уврежданията, възрастта на пострадалата към датата на процесното ПТП, търпените от нея болки и страдания продължили поне до 6 месеца и отговаря на принципа на справедливостта и социалноикономическите условия на живот в страната.