Определение № 778 от 08.06.2021, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 778 гр. Плевен , 07.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветелина М. Янкулова

Стоянова

Членове:

Рени В. Георгиева

Емилия Ат. Кунчева като разгледа докладваното от Цветелина М. Янкулова Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20214400500355 по описа за 2021 година Производство по чл.274,ал.1,т.2 във вр.чл.248,ал.3 от ГПК.

Делото е образувано на основание частна жалба, подадена от адв.П.К. от САК в качеството на пълномощник на СТ. ЕВГ. Т. – ответник по гр.д.№1882/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото от ХІІІ-ти гр.с-в Определение №260599/09.03.2020г., с което е оставена без уважение молба по чл.248 от ГПК, подадена от същата страна.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат присъдени на частния жалбоподател претендираните разноски за исковото и заповедното производство. Изтъква се, че адв. К. е изготвила и подала отговор на исковата молба, молба от 21.10.2020г. и въззивна жалба срещу постановеното решение.

Препис от частната жалба е връчена на ответника - ЗК“***“-АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“***“№***. В предоставения срок е постъпил писмен отговор, подаден чрез процесуалния представител юрк. СВ. Л., в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба и се предлага да бъде потвърдено обжалваното определение. Изтъква се, че претенцията за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователна, тъй като адв. П.К. не е осъществила процесуално представителство по делото.

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав, като провери обжалваното определение с оглед изложените оплаквания от частния 1 жалбоподател, приема следното:

Частната жалба е ДОПУСТИМА, като подадено в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество е и частично ОСНОВАТЕЛНА.

От данните, съдържащи се в първоинстанционно гражданско дело №1882/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, се установява следното:

Исковото производство е образувано на основание предявени по реда на чл.422 от ГПК от ищеца ЗК“***“-АД(понастоящем ответник по частната жалба) против ответника СТ. ЕВГ. Т. от гр.Плевен, ул.“***“№34,вх.“А“,ап.9 ( понастоящем частен жалбоподател), два броя обективно съединени искове за парични вземания с обща цена 7870.42лв. ( от които 6033.43лв.- главница и 1836.99лв.- лихва), за установяване съществуване на вземане, за което по ч.гр.д.№494/2020г. по описа на ПлРС, ГО, е издадена Заповед за изпълнение №268/31.01.2020г. по чл.410 от ГПК.

Препис от исковата молба и приложенията към нея, са изпратени на ответника. По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от ответника, чрез пълномощника адв. П.К. от САК, изпратен по пощата с п.к. от 17.09.2020г., регистриран с Вх. рег. № 262261 / 21. 09. 2020г.(л.32 и сл. от първоинстанцонното дело) Към отговора са приложени писмени доказателства, адвокатско пълномощно и договор за правна помощ.(л.51) С Определение от 23.09.2020г., делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.10. 2020г. от 9.30ч. По делото е постъпила молба, регистрирана с Вх.№264987/21.10.2020г., подадена от адв. П.К. като пълномощник на ответника, в която се изразява съгласие делото да се гледа в отсъствието на страната, дава се становище по доказателствата и по същество на спора, претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. Към молбата е представен списък на разноски по чл.80 от ГПК и удостоверения за регистрация по ЗДДС.(л.62-л.66). Насроченото о.с.з. е проведено на 22.10.2020г. и делото е обявено за решаване. (л.59). С молба, подадена на 26.10.2020г.

(т.е.след проведеното о.с.з.), регистрирана с Вх.№265467/28.10.2020г.), ищецът, чрез пълномощника юрк. СВ. Л. е заявил оттегляне на иска на основание чл.232 от ГПК.(л.72).

С Определение №260800, без поставена дата, първоинстанционният съд е прекратил производството по гр.д.№1882/2020г. по описа на Плевенски районен съд. С последващо Определение №260131/14.01.2021г. е обезсилил на основание чл.415,ал.2 от ГПК, Заповед за изпълнение на парично задължение №268/31.01.2020г. по ч.гр.д.

№494/2020г. по описа на ПлРС. И двете определения не са обжалвани и са влезли в сила.

С Молба, подадена в срока за обжалване, изпратена по пощата с п.к. от 04.02.2021г., регистрирана с Вх.№261961/08.02.2021г, ответникът, чрез пълномощника 2 адв.П.К. е поискал на основание чл.248 от ГПК, изменение на определението в частта за разноските, като й се присъдят разноски за исковото и заповедно производство.(л.88) Препис от молбата е връчена на насрещната страна – ЗК“***“-АД. По делото е постъпил писмен отговор, регистриран с вх.№263048/04.03.2021г., в който се изразява становище за неоснователност на молбата за разноските. Изтъква се, че адв.П.К. не е осъществила процесуално представителство и се предлага да бъде съобразена разпоредбата на чл.9 от Наредба №4/2001г на ВАдС.

Плевенският районен съд, ХІІІ-ти гр.с-в е постановил обжалваното Определение №260599/09.03.2020г., с което е отхвърлил молбата като неоснователна. За да постанови този резултат е приел, че няма данни за извършени процесуални действия от пълномощник в заповедното производство, а в исковото производство адв. К. не е осъществила процесуално представителство.

Въззивният съд приема, че обжалваното определение е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и частично ПРАВИЛНО.

Съгласно чл.78,ал.4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. При положение, че исковото производство по гр.д.№1882/2020г. е прекратено поради оттегляне на иска от страна на ищеца, а заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№494/2020г. е обезсилена, ответникът С.Т. има право да му бъдат присъдени направените от него разноски исковото и за заповедното производство. Чрез адв. П.К., същият е направил искане за присъждане на разноски с отговора на исковата молба и с молбата от 21.10.2020г., предшестваща откритото съдебно заседание, проведено на 22.10.2020г.

Въззивният съд намира, че частният жалбоподател, като длъжник в заповедното производство, не е представил доказателства за направени от него разноски по приложеното ч.гр.д.№494/2020г. по описа на ПлРС., по което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В това производство същият лично е подал възражение по чл.414,ал.1 от ГПК. Няма данни за процесуални действия, които да са извършени чрез пълномощник – адвокат. Няма данни и за извършени други разходи по производството като заплащане на такси, депозити и др. Поради това няма основание същият да претендира разноски за заповедното производство, тъй като такива не са направени и доказани. В частта, в която е отказано допълване на прекратителното определение относно разноските за заповедното производство, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Не така стои въпросът с разноските за исковото производство. – Както беше посочено по-горе, с отговора на исковата молба е представен договор за правна помощ и съдействие, сключен между ответника СТ. ЕВГ. Т. и адв. П.К. от САК, в който е 3 инкорпопирана и разписка за заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 1200.00лв. ( хиляда и двеста лв.). Изплатеното адвокатско възнаграждение представлява разноски за страната, което съгласно чл.78 от ГПК подлежи на присъждане с оглед изхода на делото.

При положение, че искът е оттеглен и исковото производство е прекратено, ответникът на основание чл.78,ал.4 от ГПК следва да получи всички направени от него разноски до прекратяване на производството. В случая се претендират разноски в размер 1200.00лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение, за заплащането на което е представена разписка, инкорпорирана в представения договор за правна помощ и съдействие.(л.51) Въззивният съд намира за неоснователно възражението на ищеца( понастоящем ответник по частната жалба) за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, поради следното:

Както беше посочено, производството по делото е образувано на основание, предявени по реда на чл.422 от ГПК, два броя обективно съединени установителни искове за парични вземания с цени съответно 6033.43лв. и 1836.99лв.

Съгласно чл.7,ал.2,т.3 от Наредба №1/2004г. на ВАдС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за първия иск е 1033.43лв., а съгласно чл.7,ал.2,т.2 от същата –минималното адв. възнаграждение за втория иск е 631.67лв. Общо минималното възнаграждение за двата иска е 990.26лв. Тъй като упълномощеният адвокат П.К. е представила доказателства за регистрация по ЗДДС, съгласно §2а от Допълнителните разпоредби на Наредбата, минималното възнаграждение се увеличава с 20%, т.е. със 198.05лв., в резултат на което минималното адвокатско възнаграждение се изчислява на 1188.31лв. При положение, че се претендират 1200.00лв., т.е. с 11.69лв., повече от минимално допустимия размер на адвокатското възнаграждение, не може да се счита, че адвокатското възнаграждение , заплатено от ответника е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК.

Пред първата инстанция, пълномощникът на ищеца се е позовал на разпоредбата на чл.9 от Наредба №182004г. на ВАдС, която предвижда, че з а изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лв.

Въззивният съд намира, че претендираното от ответника като разноски адвокатско възнаграждение, не следва да се намалява до ¾, поради следното:От съдържанието на адвокатското пълномощно, намиращо се на л.51 от първоинстанционното дело, се установява, че адв. П.К. е упълномошена от ответника С.Т. за процесуално представителство по гр.д.№1882/2020г. по описа на ПлРС. Действително, същата не се е явила в проведеното открито съдебно заседание на 22.10.2020г. В материалите по делото 4 обаче са обективирани множество процесуални действия, извършени от нея, чрез които е осъществила процесуална защита на доверителя си – ответника по делото, а именно:

Отговор на исковата молба – л.32 и сл.; Молба от 21.10.2020г.(л.57 и л.62); Въззивна жалба – (л.79) и сл.; Молба по чл.248(л.88)

Пред вид горните обстоятелства, въззивният съд приема, че не следва да се намалява размера на адвокатското възнаграждение от 1200.00лв, претендирано от ответника, поради следното: Преди всичко адвокатските възнаграждения се определят при свободно договаряне между адвокат и клиент. Не съществува императивно задължение възнагражденията да са в минимален размер. В случая възнаграждение от 1200.00лв., при минимално съгласно чл.9 от Наредбата в размер около 900.00лв.( конкретно 891.24лв), не следва да се счита прекомерно завишено, като се има предвид, че пълномощникът е изготвил отговор на исковата молба, въззивна жалба и няколко молби. Твърдението на ищеца, че е оттеглил иска преди първото съдебно заседание е в противоречие с данните по делото, тъй като заседанието по делото е проведено на 22.10.2020г., а върху молбата за оттегляне на иска, ищецът е поставил дата 26.10.2020г. и същата е регистрирана във входящия регистър на ПлРС на 28.10.2020г..

Мотивиран от горното, въззивният съд приема, че обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, която е отхвърлена молбата на ответника по чл.248 от ГПК за допълване на прекратителното определение в частта относно разноските за исковото производство и вместо него да бъде постановено друго, с което на основание чл.248,ал.1 от ГПК се допълни Определение №260800( без дата), като ищецън ЗК“***“-АДСофия бъде осъден да заплати на ответника СТ. ЕВГ. Т. от гр. Плевен, ЕГН-**********, разноски на основание чл.78,ал.4 от ГПК в размер на 1200.00лв.( адвокатско възнаграждение)