Определение № 845 от 21.10.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 845 гр. Враца, 21.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно частно гражданско дело № 20261400500641 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Е. А., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, чрез адв. М. С. от АК – Враца, против Определение № 923/11.08.2026 г. по гр. д. № 1081/2025 г. на Районен съд – Козлодуй, с което по реда на чл. 248 ГПК е изменено Решение № 149/04.05.2026 г. в частта за разноските, като присъденото на адв. С. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл.38,ал.2 от ГПК е намалено от 400 лв. (204,52 евро) на 200 лв. (102,26 евро).

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, поради необоснована преценка на фактическата и правната сложност на делото и на действително положения адвокатски труд. Излагат се съображения, че районният съд не е отчел необходимата подготовка, анализа на договора за потребителски кредит и относимата съдебна практика, както и обстоятелството, че защитата е осъществена по два обективно съединени иска.

Жалбоподателката се позовава на Наредба № 1/2004 г., като счита, че първоначално определеното възнаграждение от 400 лв. е значително под изчисления по нея размер.

Поддържа, че Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 не обосновава автоматично намаляване на адвокатските възнаграждения, а изисква индивидуална преценка на конкретната защита.

Моли обжалваното определение да бъде отменено и да се запази присъденото възнаграждение от 204,52 евро, с левова равностойност 400 лв.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Стик – Кредит“ АД, чрез адв. Х. М. от Адвокатско дружество „Н., У., М.“, с който частната жалба се оспорва, като неоснователна.

Ответното дружество поддържа, че не са налице предпоставките за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., тъй като договорът за правна защита и съдействие не индивидуализира достатъчно производството и не са доказани основанията за безплатна правна помощ. Твърди злоупотреба с процесуални права, поради образуването на две отделни дела между същите страни – гр. д. № 1080/2025 г. и гр. д. № 1081/2025 г. на РС – Козлодуй, както и поради липсата на опит за доброволно уреждане на спора.

При условията на евентуалност счита възнаграждението от 400 лв. за прекомерно 1 предвид ограничената фактическа и правна сложност на делото. Позовава се на практиката на ВКС и СЕС относно определянето на адвокатските възнаграждения и добросъвестното упражняване на процесуални права.

Моли частната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено.

За да се произнесе по жалбата, въззивния съд констатира следното:

Производството пред Районен съд – Козлодуй е образувано по искова молба на В. Е. А. срещу „Стик – Кредит“ АД, с която са предявени обективно съединени искове: установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК за установяване недействителността на договор за потребителски кредит № 1081038/31.05.2024 г. и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 701,60 лв., представляваща твърдяно недължимо платена сума по договора, ведно със законната лихва.

В срока за отговор ответното дружество е предявило насрещни искове, съединени при условията на евентуалност, съответно с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2399,42 лв., претендирана като задължение по договора за кредит, и с правно основание чл.

55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1560 лв., представляваща остатък от чистата стойност на предоставения кредит.

С Решение № 149/04.05.2026 г. по гр. д. № 1081/2025 г. Районен съд – Козлодуй е признал за установено, че договорът за потребителски кредит № 1081038/31.05.2024 г. е недействителен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК.

Със същото решение е отхвърлен осъдителният иск на ищцата за сумата от 701,60 лв., тъй като не е установено тя да е заплатила суми над чистата стойност на предоставения кредит.

Уважен е насрещният иск на кредитора за сумата от 1560 лв., представляваща непогасен остатък от чистата стойност на кредита.

Разноските са разпределени съобразно изхода на спора, като на адв. М. С. е присъдено възнаграждение от 400 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

След постановяване на решението, ответника „Стик – Кредит“ АД е подал молба по чл. 248 ГПК за изменението му в частта за разноските.

В молбата се поддържа, че присъденото в полза на адв. М. С. възнаграждение от 400,00 лв. е недължимо, тъй като представеният договор за правна помощ не индивидуализира конкретното производство, не са установени предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ и е налице злоупотреба с процесуални права, чрез образуването на две отделни дела.

При условията на евентуалност се иска намаляване на присъденото възнаграждение, поради ниската фактическа и правна сложност на делото. Същевременно ответното дружество претендира допълване на решението, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 184,07 евро с ДДС за защитата му по насрещния иск.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ищцовата страна, с който молбата е оспорена, като неоснователна.

С обжалваното Определение № 923 от 11.08.2026 г. първоинстанционния съд е приел, че молбата на „СТИК – КРЕДИТ“ АД по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима и частично основателна.

Изложил е съображения, че са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., доколкото по делото са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в които е отразено предоставянето на безплатна правна помощ, а по делото не са установени данни за недобросъвестно упражняване на правото на иск от страна на ищцата.

2

Съобразявайки Решението на СЕС по дело C-438/22 и практиката на ВКС, първостепенния съд е счел, че възнаграждението на адв.С. от 400 лв. равностойни на 204,52 евро е несъразмерно с фактическата и правната сложност на делото и обема на извършената работа, поради което го е намалил на 200 лв., равностойни на 102,26 евро В останалата част молбата по чл.248 от ГПК е оставена без уважение.

Окръжният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на обжалваното определение в пределите на въззивните си правомощия, намира следното от правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна с правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 248, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Предмет на въззивната проверка е единствено правилността на определението в частта, с която възнаграждението на адв. М. С. е намалено от 400 лв. на 200 лв.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК страната, в чиято полза е постановено решението, има право на разноски съразмерно с уважената част от претенциите. Когато правната защита е предоставена безплатно при условията на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., правото на адвоката да получи възнаграждение от насрещната страна произтича от специалната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при наличие на предвидените в нея предпоставки.

В конкретния случай с първоинстанционното решение е уважен предявеният от В. А. установителен иск за недействителност на договора за потребителски кредит, като същевременно е отхвърлен осъдителният й иск за връщане на сумата от 701,60 лв. и е уважен насрещният иск на кредитора за остатъка от чистата стойност на кредита.

Следователно отговорността за разноските следва да бъде преценена съобразно действителния изход на отделните претенции и характера на предоставената защита.

Договорът за правна защита и съдействие и пълномощното са подписани на 11.08.2025 г., преди измененията на Закона за адвокатурата, обнародвани в ДВ, бр. 17/2026 г.

Действителността и съдържанието на възникналото договорно правоотношение следва да се преценяват съобразно действащата към сключването му уредба, докато при произнасянето относно размера на разноските съдът съобразява приложимите процесуални правила и критериите по чл. 36, ал. 3 ЗАдв.

При определяне на размера на адвокатското възнаграждение, съдът следва да съобрази фактическата и правната сложност на делото, характера и обема на засегнатия материален интерес, условията, при които е осъществена правната защита, необходимото време за нейното предоставяне, както и професионалната квалификация, опита и специализацията на адвоката. Посочените критерии са приложими и при определяне на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., по силата на изричното законово препращане, като размерът му следва да бъде съразмерен на действителната фактическа и правна сложност на спора и на обема на осъществената процесуална защита.

Неоснователни са възраженията на ответното дружество за липса на основание за присъждане на възнаграждение. От представените договор за правна защита и съдействие и пълномощно районният съд е установил възлагането на безплатна правна защита. Приел е, че тя е предоставена на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. – на материално затруднено лице.

Поради това възраженията на ответника относно липсата на доказани близки отношения между адвоката и доверителката, които се отнасят до различната хипотеза на чл. 38, ал. 1, т.

3 ЗАдв., са неотносими.

В практиката на ВКС е възприето, че при уговорена безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице преценката на адвоката да предостави такава защита е проявление на договорната свобода и материалната затрудненост не подлежи на доказване 3 по общия ред единствено поради оспорване от насрещната страна. В този смисъл са Определение № 262/05.12.2018 г. по т. д. № 867/2018 г. на ВКС, I т. о., Определение № 442/28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г. на ВКС, II т. о., и Определение № 643/07.12.2022 г. по ч. т. д. № 2370/2022 г. на ВКС, I т. о.

Неоснователно е и възражението на ответното дружество за злоупотреба с процесуални права.

Образуването на две отделни производства по гр.д. № 1080/2025 г. и гр.д. № 1081/2025 г. на Районен съд – Козлодуй между едни и същи страни не установява само по себе си недобросъвестност по смисъла на чл. 3 ГПК. За подобен извод са необходими конкретни данни, че процесуалните права са упражнени с цел, различна от защитата на твърдяното материално право, включително чрез изкуствено разделяне на един и същ спор с цел генериране на разноски. Такива обстоятелства не са установени по настоящото производство. Напротив, с първоинстанционното решение е уважен установителният иск на ищцата за недействителност на договора за потребителски кредит, което изключва извода, че търсената съдебна защита е била лишена от действителен правен интерес.

Липсата на предварителен опит за доброволно уреждане на спора, също не представлява самостоятелно основание за отказ от разноски, доколкото законът не поставя предявяването на процесните искове в зависимост от такава предпоставка.

По отношение на размера на възнаграждението въззивният съд съобразява т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която преценката за прекомерност се извършва с оглед фактическата и правната сложност на делото.

С Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., постановено след Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, е прието, че размерите на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. не обвързват съда като задължителен минимум. Определянето на възнаграждението изисква самостоятелна преценка на конкретната правна защита, а не механично прилагане на нормативно определени размери.

Същевременно действащата уредба на чл. 36, ал. 3 и чл. 38, ал. 2 ЗАдв. изисква възнаграждението да бъде определено въз основа на конкретните характеристики на случая, като се отчете както действително положеният труд, така и разумността на разноските, възлагани върху насрещната страна.

Разпечатката съдържа 54 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f2c10d84-9483-47b9-ae27-5ba7b8ab2f9a