Определение № 461 от 07.04.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 461 гр. Стара Загора, 07.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500204 по описа за 2025 година Производството се води по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.2 48, ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна частна жалба на П. Б. П., действащ чрез адв.

Д. М., срещу определение № 272/29.01.2025 г., постановено по гр.д.№ 309/2022 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е уважено частично искането му за изменяне на решение № 646/27.11.2024 г. в частта за разноските.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно в частта, в която е оставено без уважение искането за определяне на адвокатско възнаграждение над присъденото допълнително 27,31 лв., с ДДС, до претендираното с молбата по чл.248, ал.1 от ГПК от 921 лв., с ДДС и се претендира неговата отмяна като се излагат доводи, че в полза на адвоката по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата следва да се присъди справедливо на положения труд възнаграждение, което определя на 921 лв., с ДДС.

В срока за отговор на частната жалба такъв е подаден от насрещната страна – „К.“ ЕАД, с който жалбата се оспорва като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваният съдебен акт.

След запознаване със становищата на страните и материалите по делото съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Гр.д.№ 309/2022 г. по описа на Районен съд – Казанлък е било 1 образувано по искова молба на П. Б. П., действащ чрез адв. Д. М., срещу „К.“ ЕАД, с която са били предявени два кумулативно обективно съединени иска за обявяване нищожността на две договорни клаузи в договор за потребителски кредит.

Предявени са два евентуално обективно съединени установителни иска :

1/ главен иск за обявяване недействителност на договор за потребителски кредит, с цена на иска 4682,64 лв.; 2 / евентуален иск за обявяване на нищожност на клауза от договора за потребителски кредит.

В производството ищецът е бил представляван от адв. Д. М., който й е оказал безплатно правна помощ и съдействие по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът „К.“ ЕАД е предявил насрещни кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва: 1/ 365,31 лв. – неплатена главница по договор за потребителски кредит за периода от 10.01.2022 г. до 10.03.2022 г.; 2/ 220,02 лв. – договорна лихва за периода от 11.12.2021 г. до 10.03.2022 г.; 3/ 3,79 лв. – обезщетение за забава за периода от 11.01.2022 г. до 14.03.2022 г. Предявен е и евентуално обективно съединен осъдителен иск за сумата от 3203,80 лв. – чиста стойност на получената от потребителя сума по договора за кредит.

Извършените от адв. Д. М. действия, касаещи осъществяването на правната защита и съдействие на П. Б. П. се изразяват в изготвяне и подаване на искова молба; изготвяне на отговор на насрещна искова молба; изготвяне на три писмени становища, без участие в открити съдебни заседания.

Делото е решено без извършването на процесуални действия с участието на страните, респ. техните пълномощници, в проведените три открити съдебни заседания, в т.ч. не са събирани доказателства, изключая представените от страните писмени доказателства.

Във връзка с обжалване на определение за спиране на производството адв. Д. М. е изготвил частна жалба.

С постановеното по делото решение предявеният от ищеца главен иск е бил уважен, като в полза на адв. Д. М. е присъдено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., с ДДС.

Предявените насрещни кумулативно обективно съединени искове са отхвърлени като неоснователни, а евентуално съединеният насрещен иск е 2 уважен частично до размера на 3150 лв.

В срока за изменение на решението в частта за разноските ищецът е подал молба, с която е поискал определянето на допълнително възнаграждение в полза на адв. Д. М. до размера на 921 лв., с ДДС.

С обжалваното определение съдът е уважил частично искането за изменение на решението си чрез присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 27,31 лв., с ДДС лв., дължимо за осъществената защита по насрещните искове.

Приел е, че делото не представлява фактическа и правна сложност; извършените от адвоката процесуални действия се свеждат до подаване на писмени становища по главния иск, съдържащи аргументи, които се припокриват с изложените в исковата молба, без участие в проведените открити съдебни заседания.

При така установените правно-релевантни факти съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения, и е допустима, т.к. е подадена от правнолегитимирано лице, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество частната жалба се преценява от съда за частично основателна по следните съображения:

Нормата на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата дава право на адвоката в определени хипотези да окаже безплатна правна помощ и съдействие на страна по гражданско дело.

Съгласно ал.2 на чл.38 ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ и осъжда другата страна да го заплати.

С решение по дело С-438/22, представляващо задължителна за националните юрисдикции на държавите-членки съдебна практика, е прието, че националният съд следва да не прилага Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/.

3

С оглед на това при определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата съдът следва да се ръководи единствено от действителната фактическа и правна сложност на делото.

В настоящият случай делото и с ниска фактическа сложност, т.к. спорът между страните се отнася до правото.

Делото не се отличава и с висока правна сложност, т.к. по отношение на решаваните от съда правни въпроси е налице задължителна съдебна практика, обективирана в множество съдебни актове на СЕС, както е налице и обилна практика по идентични спорове на националните съдилища, в т.ч. съдебни решения на ВКС, по които са дадени казуални тълкувания на закона.

При определяне на действителната правна сложност на делото следва да се има предвид, че са разгледани главен иск и насрещни искове, а извършените от адв. Д. М. в качеството му на пълномощник на ищеца процесуални действия се заключават в изготвяне и подаване на искова молба, изготвяне и подаване на отговор на насрещна искова молба, и изготвяне и подаване на три писмени становища, без негово участие в открито съдебно заседание.

Следва да бъде взето предвид и извършеното от адв. Д. М. действие по изготвяне и подаване на частна жалба срещу определението за спиране.

С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че справедливото възнаграждение за осъществената от адв. Д. М. правна защита и съдействие на П. Б. П. следва да бъде определено в размер на 864 лв., с ДДС.

Така посоченият размер на възнаграждението съответства на понятията разумност и пропорционалност на разноските за адвокатско възнаграждение, изведени като критерий в решение на СЕС по дело С – 57/15, т.к. правилно са отчетени факторите предмет на спора и цена на труда, който следва да се положи за защита на съответното право.

Цената на труда се предпоставя в случая от предмета на спора, касаещ защита на потребител, и фактически извършената от адвоката работа по делото.

Както вече бе посочено по-горе в мотивите, по дела с подобен предмет е налице богата съдебна практика, в по-голямата си част задължителна за съдилищата.

4

Доколкото по делото не са извършвани процесуални действия с участието на адв. Д. М. в открито съдебно заседание и не са събирани доказателства, то следва извода, че извършената от адвоката работа се отнася предимно до издирване на релевантната съдебна практика, послужила за изготвянето на исковата молба и отговора на насрещната искова молба, и впоследствие възпроизвеждането й в посочените документи, а изразените в становищата по отговорите на исковата молба, както е посочено в самите тях, преповтарят вече заявените от страната в исковата молба доводи.

В тази връзка следва да се отчете и служебно известното на съда обстоятелство, че в случая адв. Д. М. не е положил усилия, изискващи индивидуална подготовка за конкретното дело, а е осъществил защита по дело, отнасящо се до еднотипни правни спорове, по които той е осъществил и осъществява правна защита на потребители-ищци срещу кредитори по потребителски кредити.

Следва да се приеме, че размерът на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на адв. Д. М., съответства на положения труд, като в тази насока съдът отчита, че то е над средния размер на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредбата за заплащането на правната помощ.

Според съда определените с този подзаконов нормативен акт размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир за възприетите от законодателя за справедливи минимални размери на възнаграждението на адвоката, осъществяващ процесуално представителство по граждански дела, определено на база предмет на спора и цена на иска.

В случая ниската фактическа и правна сложност на делото и фактически извършените от адв. Д. М. действия по осъществяване на процесуалното представителство и защита на П. Б. П. обуславят справедливото възнаграждение за положения от адвоката труд да е съобразено с предвидените в Наредбата за заплащането на правната помощ размери на адвокатско възнаграждение, а именно от по 320 лв. без ДДС за защитата по предявените от ищеца искове и предявените срещу него насрещни искове, и от 80 лв. без ДДС за защитата в производството по частна жалба.

Към така определеното общо възнаграждение в размер на 720 лв., следва да бъде добавена сумата от 144 лв., представляваща ДДС.

Разпоредбата на §2а от ДР на НМРАВ предвижда, че за регистрираните 5 по ЗДДС адвокати ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента възнаграждение.

В случаите на регистриран по ЗДДС адвокат размерите на възнагражденията се явяват данъчна основа, върху която се дължи ДДС при осъществена услуга по наредбата – в случая процесуално представителство пред съд, поради което крайният размер на дължимото на адвоката възнаграждение включва ДДС.

Съдът приема, че предоставената услуга представлява облагаема доставка по чл.2 т.1 от ЗДДС, т.к. макар и в случая възнаграждението се дължи не от представляваната, а от насрещната страна, и основанието за плащането му не произтича от договор за поръчка, а от властнически акт на съдебен орган, то в крайна сметка тази предоставена услуга по смисъла на ЗДДС бива възмездена чрез заплащането й от трето лице, а не от получателя на услугата.

По изложените съображения въззивният съд намира обжалваното определение за частично неправилно, поради което следва да бъде отменено отчасти, а вместо него да бъде постановено друго, с което решение № 646/27.11.2024 г. по описа на Районен съд – Казанлък бъде изменено в частта за разноските чрез присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение в размер на още 476,69 лв., с ДДС, колкото е разликата между определеното от първоинстанционния съд възнаграждение в общ размер от 387,31 лв., с ДДС, и определеното от въззивния съд възнаграждение в размер от 864 лв., с ДДС.

По изложените съображения и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.3-ро от ГПК Окръжен съд – Стара Загора ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 272/29.01.2025 г., постановено по гр.д.№ 309/2022 г. по описа на Районен съд – Казанлък в частта му, в която е оставена без уважение молбата на адв. Д. М.-процесуален представител на П. Б. П., за изменение на решение 272/29.01.2025 г., постановено по гр.д.№ 309/2022 г. по описа на Районен съд – Казанлък в частта за разноските чрез присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение за разликата над присъдените 27,31 лв. /триста осемдесет и седем лева и тридесет и една стотинки/, с ДДС, с които е увеличен присъденият с решението размер на адвокатското възнаграждение 6 от 360 лв. /триста и шестдесет лева/, с ДДС до общо дължимите 864 лв.