Решение № 601 от 04.07.2022, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 2649/2021
- Вид
- Решение № 601
- Подписан
- 04.07.2022
- Състав
- Генчо Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 212 · Граждански процесуален кодекс
- чл.341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.13, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.21 ал.1 · Семеен кодекс
- чл.21, ал.3 · Семеен кодекс
- чл.21, ал.4 · Семеен кодекс
- чл.27, ал.1 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 601 гр. Стара Загора, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20215530102649 по описа за 2021 година
Предявен е иск за делба на недвижим имот по реда на чл.341 и сл. от ГПК, с който е съединен инцидентен установителен иск по чл.21, ал.4 СК за липса на принос.
Ищецът Ж. Т. Ж. твърди в исковата си молба, че с ответниците са съсобственици на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***. /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и деветдесет, точка, пет, точка, едно, точка, две/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-73 от 19.11.97г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 25.01.2021г., адрес на имота: град Стара Загора, п.к.6000, ..., самостоятелният обект се намира на първия етаж, в сграда с идентификатор *** /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и деветдесет, точка, пет, точка, едно/ предназначение, жилищна сграда-многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *** /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и деветдесет, точка, пет/, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, посочена в документа площ:
55.98 кв.м. /петдесет и пет цяло деветдесет и осем стотни квадратни метра/, прилежащи части:избено помещение, 15 /петнадесет/, ниво 1 /едно/, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, ***, под обекта: няма, над обекта:
*** , който самостоятелен обект в сграда е идентичен 2в описаното в документ за собственост:ЖИЛИЩЕ №Б ,находящо се в жилищна сграда блок №8/осем/, в квартал 531 а/петстотин тридесет и едно буква А/, квартал Североизток-II/две/, №8/осем/, в град Стара Загора, състоящо се от спалня, дневна, кухня, баня- клозет, антрета и балкон, на 55.98кв.м.
1
/петдесет и пет цяло деветдесет и осем стотни квадратни метра/, застроена площ, заедно с припадащите се избено помещение №15/ петнадесет и 1.009%/едно цяло и девет хилядни процента/ идеални части от общите части на сградата и 1.009%/едно цяло и девет хилядни процента/ идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи за жилището: от север-ап. на Д.В.Д., стълбище и ап. на Д.Б.П., от изток ап. на Д.Б.П., от юг-двор и от западап. На Д.В.Д., за избеното помещение: мазе на Д.В.Д., от -изток коридор, от -юг-мазе на Т.В.Т. и Д.С.Т. и от запад -коридор. Този имот бил придобит по договор за покупко продажба от ищеца на 05.05.1980 г. в режим на СИО, тъй като имал сключен граждански брак на 14.03.1976 г., вследствие на което той съпругата му С.С. Ж.а имали по 1/2 идеална част. Тя починала на 20.10.2019 г. и оставила наследници него, като неин съпруг, и децата им - ответниците П. Ж. К. и Т. Ж. Т.. Твърди, че са съсобственици на описания имот при квоти: за ищеца Ж. Т. Ж.-4/6 идеални части , а за ответниците П. Ж. К. и Т. Ж. Т. по 1/6 идеални части. Не можели да разделят доброволно този имот, поради което моли съда да постанови решение, с което да допусне делбата на съсобствения недвижим имот, описан погоре, при квоти: за Ж. Т. Ж. - 4/6 идеални части, за П. Ж. К. - 1/6 идеална част и за Т. Ж. Т. 1/6 идеална част.
Ответницата П. Ж. К. счита, че искът е основателен по отношение на лицата, които следва да участват в делбата - Ж. Т. Ж., П. Ж. К. и Т. Ж. Т., наследници по закон на починалата С.С. Ж.а, както и по отношение на делбения имот - жилище - апартамент № 2, находящ се на адрес - гр. Стара Загора, .... Искът бил неоснователен по отношение на посочените в исковата молба идеални части, при които следвало да се раздели имотът - 4/6 за Ж. Т. Ж., 1/6 за нея-П. Ж. К. и 1/6 за Т. Ж. Т.. Ищецът нямал принос при придобиване на 60,69 % от собствеността на жилището. Съпрузите били във фактическа раздяла и починалата С.С. Ж.а, въпреки че продължила да бъде съпруга на Ж. Т. Ж., след фактическата е изплащала изцяло и сама цената на жилището, а съпругът не полагал никакви грижи за семейството и не давал месечна издръжка за децата. Плащането на цената по договора за придобиването на имота - 8996 лв. не било извършено наведнъж, а на части.
Първата част от плащането в размер на 2996 лв. била платена със собствени средства на двамата съпрузи, за които не било спорно, че са обща собственост, придобити по време на брака. Видно от договора, за останалата част от продажната цена в размер на 6000 лв. бил разрешен заем от Държавна спестовна каса /ДСК/. В периода от придобиването на имота на 05.05.1980г. до края на 1981 г. имотът бил изплащан също с общи средства на двамата съпрузи, които живеели заедно, като месечната вноска за изплащането на заема била 27 лв.
Срокът на договора за заем бил 25 години по 12 месеца - 300 месеца, т.е. за изплащане на жилището на равните (анюитетни) вноски по 27 лв. купувачите трябвало да заплатят 8100 лева с предвидените лихви. В края на 1981 г. първият съделител Ж. Т. Ж. напуснал семейството си и семейното жилище и повече не се връщал да живее с тях, както и не изпращал никакви парични средства за погасяване на заема, нито месечна издръжка за отглеждане на двете деца, родени от брака - П. и Т.. До 01.01.1982 г. от общата продажна цена в размер на 8996 лв. били изплатени 3536 лв., от които 2996 лв. първоначално и допълнително 540 лв. /20 месеца х 27 лв./ по отпуснат заем от ДСК, като останала за 2 плащане сумата 5460 лв. Към 01.01.1982 г. С.С. Ж.а работила в комбинат „Мебел“ - Стара Загора и за периода от януари 1982 г. до м. януари 1988 г. имала налична удръжка в графа наеми/заеми сума от 27 лв. От извлечение от разчетно- платежната ведомост за м. януари 1983 г. на същото предприятие ставало ясно, че С.С. Ж.а изплащала един заем в размер на 28 лв. и още един заем в размер на 27 лв. /отбелязани в графа заеми ДСК и наеми/. Първият заем бил за обзавеждане на жилището, а вторият за заплащане на цената му. За периода 01.01.1982 г. - 28.02.1988 г., С.С. Ж.а сама с лични средства от трудовото си възнаграждение изплатила сумата 1998 лв. / 74 месеца х 27 лв./ като част от продажната цена жилището.
Средствата били лични, защото към този момент настъпила фактическата раздяла между съпрузите и те не поддържали съпружески отношения помежду си. От 01.03.1988 г. до ноември 1999г. С.С. Ж.а работила в Химически комбинат / АТЗ, „Агробиохим“/ - Стара Загора. В периода 01.03.1988г. - 31.08.1995 г. на нея й били удържани суми в различен размер за „жилстрой“, видно от писмо изх. № 1023-23-180/11.08.2021 г. на НОИ, ТП - Стара Загора и извлечения от платежни ведомости за м. март 1988 г. и за м. август 1995г. Със сумите, посочени в графа „жилстрой“, били погасявани задълженията по отпуснатия заем в ДСК за придобиване на имота. По този начин. С.С. Ж.а отново сама с лични средства изплатила и останалата част от цената на имота. Поради изложеното презумпцията за съвместния принос на двамата съпрузи била оборена, тъй като първият съделител Ж. Т. Ж. платил само 1768 лв. /3336 лв. платени съвместно до 01.01.1982г. разделено на две / от общо 8996 лв., а починалата му съпруга С.С. Ж.а изплатила остатъка от 7228 лв. от общо 8996 лв.
Към момента на смъртта на С.С. Ж.а - 20.10.2019 г. и откриване на наследството, приносът за придобиване на делбения имот на Ж. Т. Ж. бил 1768/8996 идеални части, а на С.С. Ж.а 7228/8996 идеални части, съобразно цената на имота към момента на сключване на договора за продажба. Нейните наследници - Ж. Т. Ж., П. Ж. К. и Т. Ж. Т. придобили по закон по 1/3 идеална част от тези 7228/8996 идеални части. По този начин частите на наследниците за участие в делбата били следните: Ж. Т. Ж. - 4177,33(3)/8996 идеални части, като сбор от 1768/8996 - част от имота с принос и 2409,33(3)/8996 - по наследство, но при липса на принос; П. Ж. К. - 2409,33(3)/8996 ид. части - по наследство; Т. Ж. Т. - 2409,33(31/8996 ид. части - по наследство /8996/8996/. Във връзка с горното, оспорва посочените от първия съделител Ж. Т. Ж. квоти за извършване на делбата и счита, че тя следва да се извърши при горепосочените стойности.
Ответницата Т. Ж. Т. счита, че искът е основателен по отношение на лицата, които следва да участват в делбата, а именно тя, Ж. Т. Ж. и П. Ж. К., както и по отношение на имота: жилище, находящо се в гр.Стара Загора, кв. „Самара” 8, ет. 1, ап. 2. Оспорва така посочените от ищеца квоти в съсобствеността. Счита, че ищецът Ж. Т. Ж. няма принос при придобиване на 60,69% от собствеността на жилището. Сочи, че имотът е придобит срещу цена в размер на 8996лв, която била изплатена както следва: сумата от 2996лв. със собствени средства на съпрузите и сумата от 6000лв. с разрешен заем от Държавна спестовна каса. Срокът на договора за заем бил 25 години по 12 месеца – 300 месеца. За изплащане на жилището за този период при месечна вноска от 27 лева, купувачите трябвало 3 да изплатят общо сумата от 8100лв. с предвидените лихви. В периода от придобиването на имота /05.05.1980г./ до края на 1981 година съпрузите живели заедно и имота бил изплащан с общи средства на двамата съпрузи. При месечна вноска в размер на 27 лева до края на 1981г. /20 месеца по 27лева/ били изплатени общо 540лв. В края на 1981 г. ищецът Ж. Т. Ж. напуснал семейното жилище - предмет на настоящото дело и повече никога не се върнал.
Съпрузите били в трайна фактическа раздяла, като майка й С.С. Ж.а изплащала сама цената на жилището. Ищецът не участвал по никакъв начин в изплащането на заема. Не участвал нито с труд, нито с грижи за домакинството, нито с грижи за децата родени от брака - тя и сестра й П. Ж. К.. Не давал и месечна издръжка за децата. От момента на фактическата раздяла между съпрузите, майка й изплащала сама заема, като удръжките за вноските по заема били правени от работодателя на С. Ж.а от трудовото й възнаграждение. За периода от 01.01.1982г. до 28.02.1988г. майка й работила в комбинат „Мебел” Стара Загора и за този период изплатила сама с лични средства сумата от 1998лв. /74 месеца по 27лв/ от продажната цена на жилището. За периода от 01.03.1988г. до ноември 1999г. С. Ж.а работила в Химически комбинат /АТЗ, „Агробиохим”/ Стара Загора. В този период на нея й били удържани суми в различен размер, с които са погасявани задълженията по отпуснатия заем от ДСК за придобиване на имота. Средствата били лични, тъй като в този период страните били в трайна фактическа раздяла и не поддържали никакви отношения помежду си. Счита презумпцията за съвместен принос на двамата съпрузи за оборена, тъй като ищецът Ж.Ж. платил само 1768лв. / 3536лв платени съвместно до 01.01.1982г. делено на две/, а майка й изплатила остатъка от 7228лв. от продажната цена на имота в размер на 8996лв. Съгласно чл.21 ал.1 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежали общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като ал.З предвиждала оборимата презумпция за наличие на съвместен принос, който можел да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството. Процесният имот бил придобит по време на сключения между наследодателя й и ищеца граждански брак. Част от сумата, необходима за заплащане на процесния имот била предоставена от ДСК под формата на банков кредит, който от 01.01.1982г. бил погасяван единствено от наследодателката й, чрез удръжки от трудовото й възнаграждение. Съпругът Ж.Ж. считано от 01.01.1982г. напълно се дезинтересирал от нуждите на семейството, и не участвал по никакъв начин - чрез влагане на средства, труд, грижи за децата и работа в домакинството. Предвид гореизложеното била оборена законовата презумция на чл.21 ал.З от СК. Предвид изложеното към момента на смъртта на С. Ж.а — 20.10.2019г. и откриване на наследството, приносът за придобиване на процесния имот на ищеца Ж.Ж. бил 1768/8996 идеални части, а на С. Ж.а — 7228/8996 ид.части, съобразно цената на имота към датата на сключване на договора за продажба. Нейните наследници придобили по закон по 1/3 идеална част от тези 7228/8996 ид.части. По този начин делбата на процесния имот следвало да бъде допусната при следните квоти: За Ж. Т.