Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20894 от 18.12.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 37973/2022
Вид
Решение № 20894
Подписан
18.12.2023
Състав
ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА ЛАЗАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 11, ал. 1, т. 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 12, ал. 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 14 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 20894 гр. София, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20221110137973 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано по искова молба от Г. К. Г. срещу ЕС, находяща се на адрес: град ....., с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на взети решения на проведено на 21.06.2022 г. Общо събрание на собствениците в ЕС.

В исковата молба са изложени доводи, че решенията, взети на посочената дата от Общото събрание на етажните собственици, са незаконосъобразни поради противоречие с императивните разпоредби на ЗУЕС, уреждащи реда за свикване и провеждане на общо събрание, необходимия кворум за взетите решения и удостоверяването на същите, включително на правилата за участие на пълномощници.

Съобразно изложените подробни доводи за незаконосъобразност, е направено искане взетите решения на проведеното на 21.06.2022 г. Общо събрание на ЕС да бъдат отменени. Претендират се разноски.

В указания законустановен срок по реда на чл. 131 ГПК от ответника е депозиран писмен отговор, в който са изложени доводи за законосъобразност на взетите решения на проведеното Общо събрание на ЕС на 21.06.2022 г. Съобразно изложеното е направено искане процесната искова претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендират разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС.

По делото не е спорно между страните и от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот от 07.03.2019 г. на нотариус Весела Червенкова /л. 6 и сл. от делото/ се установява, че ищецът има качеството на собственик в процесната етажна собственост. За установено по делото съдът намира и обстоятелството, че предявеният 1 конституивен иск е депозиран в законоустановения 30-дневен срок, предвиден в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Предвид изложеното, процесната искова претенция се явява предявена от процесуално легитимирана страна и в предвидения в закона преклузивен срок, което я прави процесуално допустима.

Уважаването на конститутивния иск по чл. 40 от ЗУЕС е обусловено от установяването на едно от следните обстоятелства: решението на общото събрание на ЕС /ЕС/ да противоречи на императивни правни норми или на разпоредби, установени с приетия Правилник за вътрешния ред на ЕС; решението да е взето в нарушение на предвидените в закона или правилника процедури и правила за вземане на решение; решението е взето при нарушен ред за свикването на общото събрание; решението е взето по въпрос, който е извън компетентността на общото събрание на ЕС, предвидена в чл. 11 ЗУЕС. В настоящия случай при направено оспорване от страна на ищеца на законосъобразността на процедурата по свикване на Общото събрание /ОС/ на ЕС /ЕС/, проведено на 21.06.2022 г., тежестта на доказване на положителния факт – изпълнение на законовите изисквания, е в тежест на ответната страна – етажна собственост.

В процесния случай, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че е спазена процедурата, предвидена в закона за свикване и провеждане на проведеното на 21.06.2022 г. Общо събрание на ЕС, като за да достигне до този извод, съдът взе предвид следното:

Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, Общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи – не по-рано от 24 часа след поставянето й. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 5 ЗУЕС, общо събрание може да бъде свикано от всеки собственик или ползвател в неотложни случаи или когато е изминала повече от една година от последното проведено общо събрание. В случая тези изисквания са спазени – поканата за свикване на ОС /л. 59 от делото/ е подписана от предвидените в закона лица и е обявена в предвидените в закона срокове, като и е надлежно съставен протокол за поставянето на поканата с необходимите реквизити /л. 60 от делото/.

Представено е и искане на собствениците на 20 % идеални части от общите части за свикване на ОС /л. 58 от делото/.

Противно на изложеното в исковата молба, от представените по делото доказателства – съобщение за изготвяне на протокол от проведено общо събрание от 27.06.2022 г. /л. 61 от делото/ е спазено и изискването на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.

Не се установяват и твърдените нарушения във връзка с кворума на проведеното събрание и правилата за участие на пълномощници. От представените по делото доказателства – протокол от проведеното Общо събрание на 21.06.2022 г. /л. 63 и сл. от делото/, представен списък на присъстващите /л. 65 и сл. от делото/ и приложени пълномощни /л. 77 и сл. от делото/ се установява, че изискванията, предвидени за законосъобразно вземане на решения в Раздел II на ЗУЕС, са спазени. По-конкретно, установява се, че противно на изложените в исковата молба твърдения, в протокола от проведеното общо събрание и съставляващите част от него приложения, се съдържат данни относно датата и мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от ЕС, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата – „за", „против" или 2

„въздържал се", техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. Спазени са и правилата за представителство в общото събрание в съответствие с изискванията на чл. 14 ЗУЕС. Във връзка с многобройните доводи за липса на кворум и мнозинство за взимане на решения поради допуснати нарушения във връзка с представителството на част от етажните собственици, е необходимо да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в т. 2 от тълкувателно решение № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. За договора, сключен чрез мним представител без представителна власт, нормата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД изрично установява възможността той да бъде потвърден. След като такъв договор може да бъде потвърден от мнимо представлявания и заздравен по този начин, като с обратна сила се заличат последиците от недействителността и договорът породи действие, считано от момента на неговото сключване, то тезата за абсолютна нищожност е логически изключена. Мнимият представител е формирал и е изявил поначало валидна воля от името на мнимо представлявания, поради което липсата на представителна власт, в случай че се приеме, че е налице такава по отношение на част от етажните собственици, не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗЗД и може да бъде преодоляна чрез изрично предвидената в чл. 42, ал. 2 ЗЗД възможност за потвърждаване на договора. Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът не може да се позовава на липса на валидно учредена представителна власт по отношение на посочените от него /л. 126 от делото/ в проведеното открито съдебно заседание на 05.10.2023 г. етажни собственици, във връзка с което са представени справки от Имотен регистър към Агенция по вписванията и е заявено становище с молба от 01.11.2023 г.

За неоснователно съдът намира и твърдението на ищеца, че решението за плащане на такси във връзка с поддръжката на тревните площи, находящи се на територията на бл. 422А и 423 А е полезен ремонт по смисъла на параграф 1, т, 12 ДР на ЗУЕС, поради което за законосъобразността му е необходимо да бъде взето с мнозинство 75 на сто идеални части от общите части. Настоящият съдебен състав намира, че решението по т. 3 е взето от Общото събрание в изпълнение на предвидените негови правомощия в чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС, като обсъжданата дейност по поддържане на тревните площи представлява дейност по „Поддържане на общите части" по смисъла на параграф 1, т. 11 ДР на ЗУЕС в приложимата към 21.06.2022 г. редакция на ЗУЕС, т.е. дейност, насочена към запазване на общите части в добро състояние, т.е. решението е взето с предвиденото в закона мнозинство.

В обобщение, по изложените съображения, предявения конститутивен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответника. От последния не е доказано пълно и главно осъществяването на такива, поради което и претендираните от него разноски не следва да бъдат възлагани в тежест на ищеца.

С оглед изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски е неоснователно.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Г. К. Г., ЕГН **********, с адрес: град ....., срещу ЕС, находяща се на адрес: град ....., иск с правно основание чл.

40 ЗУЕС, за отмяна на взети решения на проведено на 21.06.2022 г. Общо събрание на собствениците в ЕС, находяща се на адрес: град ......

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4