Решение № 5427 от 27.10.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5427 гр. София, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Темислав М. Димитров

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20221100508691 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 4185 от 04.05.2022 г., постановено по гр. дело № 20211110137726 по описа за 2021 г. на СРС, 35 състав са отхвърлени предявените от Е. Г. Г. срещу Л. М. М., ЕГН **********, Г. И. Г., ЕГН ********** и Н. И. З., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: гр.

София, ул. ****, кант. 405, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79 от Закона за собствеността (ЗС) за признаване на установено по отношение на Л. М. М., Г. И. Г. и Н. И. З., че Е. Г. Г. е собственик на 1/2 идеална част (наследена от ответниците по настоящето дело) от апартамент № 83, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с площ от 56.48 кв. м., ведно с избено помещение № 21, заедно с 0.851 % идеална част от общите части на сградата на основание изтекла придобивна давност и е осъдена Е. Г. Г. да заплати на всеки от ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 600 лв., представляващи направените по делото разноски.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство – Е. Г. Г., с ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. ****, **** чрез пълномощник – адв. К. Н., съдебен адрес: гр. София, ул. ****. Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост. Въззивникът посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че по делото не е установено ищцата да е владяла имота 1 повече от 10 години. Излага, че правото на собственост ще бъде придобито от владеещия за себе си и тогава, когато владението на имота не е получено от друго лице, стига постоянно владеещият да упражнява фактическа власт върху имота при бездействието на действителния собственик на вещта в предвидения от закона срок. Поддържа, че по делото безспорно се установява, че ищцата владее целия недвижим имот от 1999 г., когато е починал баща , а не както е приел съда от 2015 г., като през целия период от 1999 г. до датата на подаване на исковата молба – 29.06.2021 г., владението е било спокойно, непрекъснато. Посочва, че от показанията на свидетелите се установява, че до другия съсобственик – И.Г.М. (брат на ищцата, наследодател на ответниците по делото) е достигнало намерението на ищцата да свои имота изцяло, за което е уведомен и не се е противопоставил, а напротив заявил ясно, че няма претенции към жилището и не го е посещавал от напускането му. Излага, че от доказателствата по делото се установява, че ищцата е заплащала всички разходи и консумативи по имота, включително данъците и разходите за извършване на ремонтни дейности по жилището.

Поддържа, че ищцата е осъществила своето непрекъснато владение на имота със съзнанието на собственик, ползвала го е, владяла го е, разпореждала се е с него като свой, без съсобственикът – И.М., да е пречил да упражнява това свое давностно владение, а напротив демонстрирал е, че счита сестра си за единствен собственик на имота. Посочва, че ответниците по делото са изявили претенции към процесния имот едва с получаване на исковата молба, но същият вече бил собственост на ищцата на основание придобивна давност.

В обобщение на доводите си моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, а предявените искове – уважени. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания. Претендират се направените съдебноделоводни разноски и за двете съдебни инстанции с оглед изхода на делото пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответниците в първоинстанционното производство – Л. М., Н. З. и Г. Г., чрез пълномощник – адв. Б. А., сл. адрес: гр. София, ул. ****, кант. 405. В отговора се поддържа, че въззивната жалба е бланкетна, тъй като доводите, че решението е неправилно, не са подкрепени със съответни съображения, сочещи на конкретни пороци на съдебния акт, а твърдените с жалбата факти не отговарят на събраните доказателства. Излага се, че на показанията на свидетелите е придаден смисъл, какъвто те нямат, както и че по делото не е приложен нито един документ, отразяващ заплащани разходи за топлинна енергия, вода и пр. Поддържа се, че по делото е установено, че Г. не живее в имота и не се грижи за него, че не е извършван ремонт на банята, че има няколкогодишен теч в апартамента под него, който продължава и към днешна дата. В обобщение на доводите си въззиваемите молят обжалваният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания. Претендират се сторените разноски пред въззивната инстанция.

С разпореждане № 17356/17.10.2022 г. по в. гр. д. № 8691 по описа за 2022 г. на СГС, IV-А състав исковата молба е оставена без движение, като са 2 дадени указания на въззивника и ищец по делото да индивидуализира процесния недвижим имот, като посочи идентификатор на имота и уточни началния момент на давностно владение. С молба, вх. № 76522 от 15.11.2022 г. по описа на СГС, указанията по отношение отстраняване нередовностите на исковата молба са изпълнени от въззивника.

В съдебното заседание въззивникът чрез своя процесуален представител поддържа въззивната жалба и уточняващата молба от 15.11.2022 г., няма доказателствени искания и не сочи доказателства, моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, представя писмени бележки и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другите страни.

В съдебното заседание въззиваемите чрез своя процесуален представител оспорват въззивната жалба, поддържат отговора, правят доказателствено искане за приемане по делото като доказателства на заверени преписи от споразумение между Н. З. и „Топлофикация София“ ЕАД от 17.10.2022 г., разписки за платена топлинна енергия за имота за периода 18.10.2022-18.04.2023 г. – 7 бр. и приходни квитанции за платен данък за имота от 13.09.2023 г. – 3 бр., представят пълномощни от 03.08.2023 г. – 3бр., договори за правна защита и съдействие от 03.08.2022 г. – 3 бр., разписки от 22.09.2023 г. за плащане в брой на уговореното адвокатско възнаграждение – 3бр. Молят за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно, претендират разноски, съобразно представен списък по чл.

80 ГПК, оспорват адвокатското възнаграждение на другата страна поради липса на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В срок представят писмени бележки.

Софийски градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Настоящият съдебен състав приема, че изцяло обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи следното:

Първоинстанционният съд (с оглед отстранената във въззивното производство нередовност на исковата молба) е сезиран със субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС, предявени от Е. Г. Г. срещу Л. М. М., Г. И.

Г. и Н. И. З. за признаване на установено, че ищцата е собственик на основание изтекла придобивна давност в периода от 19.12.1999 г. на ½ идеална част от Апартамент № 83, находящ се в гр. София, Столична община, Район Възраждане, ж.к. ****, състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

3

София, община Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед № РД18-32/01.04.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 07.09.2021 г., с адрес на имота: гр. София, Район Възраждане, ж.к. Сердика бл. 22 вх. Г ет. 4 ****, който самостоятелен обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ от 56,48 кв. метра, стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** и ***, под обекта:

***, над обекта: ***, с прилежащи части: зимнично помещение и 0.851% идеални части от общите части на сградата.

Ищцата твърди, че е собственик на ½ идеална част от процесния апартамент на основание наследствено правоприемство, а другата ½ е собственост на брат

– И.Г.М. на същото основание. Излага, че видно от договор за продажба от 27.04.1971 г. и договор от 29.03.1973 г., Г. М.Г. и Н.

А. Г. са придобили собствеността върху процесния апартамент, като след смъртта им, видно от представените удостоверения за наследници, законни наследници са И.Г.М. – син и ищцата Е. Г. Г. – дъщеря. Посочва, че след смъртта на И.Г.М., брат на ищцата, същият е оставил за свои законни наследници тримата ответници по настоящето дело. Поддържа, че от 19.12.1999 г. до датата на подаване на исковата молба – 29.06.2021 г. владее процесното жилище постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да държи вещта като своя собствена. Излага, че брат и неговите наследници повече от 40 години живеят на адрес, различен от този, на който се намира процесният апартамент, до който ответниците нямат свободен достъп, не могат да пребивават в него и да го ползват, за което са уведомени, като са наясно с претенциите на ищцата и наложените им ограничения. Посочва, че целият имот се владее от нея, като го счита за изцяло свой, грижи се за него, заплаща ремонтните работи по имота, сметките за комунални услуги, такси и данъци за апартамента. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищцата е собственик на основание давностно владение на наследената от тях ½ идеална част от процесния апартамент. Претендира направените по делото разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

С постъпилите в срока по чл. 131 ГПК писмени отговори на исковата молба ответниците оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърдят, че ищцата не е осъществявала владение, а държане върху имота. Поддържат, че в имота живее синът на ищцата, който е бил допуснат от наследодателя им И.Г. и майка му Н. Г.. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендират сторените по делото разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Предмет на делото е установяване правото на собственост на ищцата върху ½ идеална част от процесното жилище на основание придобивна давност чрез упражнявано давностно владение върху целия имот от 4

19.12.1999 г.

Във въззивната жалба е посочено, че неправилно първоинстанционният съд е приел за недоказано, че ищцата е упражнявала фактическа власт върху имота с намерение да го свои в продължение на повече от 10 години и че е отблъснала владението на своя брат.

Инвокираните във въззивната жалба оплаквания са като цяло неоснователни.

Страните не спорят, а и от представения по делото договор от 29.03.1973 г. се установява, че Г. М.Г. и Н. А. Г. са придобили собствеността върху процесното жилище.

Страните не спорят, а и от представеното по делото удостоверение за наследници № РВЕ19-УГ01-10745/20.12.2019 г. се установява, че Г. М.Г. е починал на 18.12.1995 г. и е оставил за свои законни наследници – Н. А. Г. – съпруга, И.Г.М. – син и ищцата Е. Г. Г. – дъщеря.