Решение № 279 от 17.08.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. гр. Лом, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20251620101630 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по предявен о т „„В и К“ ООД, гр. Монтана, ЕИК 821152916, представлявано от В.И. - ***, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. ’’Ал. Стамболийски” № 11, против М. Н. Д., ЕГН **********, от гр.***, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в размер на сумата 787.19 лв. (седемстотин осемдесет и седем лева и деветнадесет ст.), от които: главница в размер на 700.79 лв. (седемстотин лева и седемдесет и девет ст.), лихва в размер на 86.40 лв. (осемдесет и шест лева и четиридесет ст.) за периода от 10.01.2023 г. до 30.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 03.06.2025г., до изплащане на вземането, присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1165/2025 г. по описа на PC – Лом.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е неизправен длъжникпотребител на «В и К» ООД - гр. Монтана съгласно Закона за водите. Срещу длъжника е образувано ч.гр.д. № 1165/2025 г. по описа на РС- Лом. До 30.05.2025 г. потребителят е натрупал задължение към дружеството в размер 1 на 787.19 лв. за имот, находящ се в гр.***, като в сумата са включени главница и законна лихва и представляват неизплатената стойност на консумираната вода съгласно извлечение от сметка 411 «Клиенти» на дружеството.

Задължението представляващо главница е за периода от 09.12.2022г. до 11.04.2025г., като претендираната законна лихва е за периода от 10.01.2023г. до 30.05.2025г. Законната лихва се претендира на основание чл. 40 ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съгласно който при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, се заплаща законна лихва по чл. 86 от ЗЗД. Претендира се присъждане на направените в производството разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.

Ответникът счита, че подадената искова молба е допустима, но неоснователна и оспорва претенциите изцяло по основание и размер. Ответникът приема, че процесната сума е начислена без законово основание за това и в нарушение на Общите условия на ищеца. Счита, че не са представени доказателство за налична облигационна връзка между ответника и ищеца. Оспорени са представените с исковата молба документи - извлечение от сметка 411 “Клиенти” и партидната книга на ищеца за имот, находящ се в гр, ****.

Ответникът релевира, че представените документи по никакъв начин не доказват, че той е собственик или ползвател на имота, за който е начислена процесната сума. В допълнение са оспорени и двата документа, тъй като не носят подписи на Д.. Твърди, че ВиК операторът има право да получи заплащане на реално доставена до потребителя питейна вода след отчитане на водомера и съответно на показанията, които е отчел през съответните периоди, както това е предвидено в Общите условия и нормативната уредба.

По силата на Общите условия на ищеца ВиК операторът е длъжен да доставя на потребителите вода с питейни качества съгласно изискванията на действащото законодателство и/или да отвежда и/или пречиства отпадъчни води, а потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги съгласно предвиденото в Общите условия. Естеството на водата й придава характер на родово определена вещ, а конкретизацията и съответно основанието за заплащане на нейната цена, се явява измерената от средството за търговско измерване вода. Следователно, издадените фактури не са основание за плащане на процесната сума. Основание за плащане е 2 действително доставената, отведена и пречистена питейна вода и в тежест на ищеца е да докаже реална доставка, за да възникне за него правото да получи претендираната процесна сума. На следващо място, твърди, че при отчитането на общия и индивидуалните водомери на процесния адрес ищецът не е спазил разпоредбите на Наредба № 4 от 14 септември 2004 г . на чл. 32, ал. 3 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, поради което липсва основанието за начисляване на процесната сума. Съгласно цитираната наредба (Наредба № 4) разпределяне на количества вода между отделните потребители в Етажната собственост, въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер се прави по определен ред, който не е спазен. Ищецът е нарушил и чл. 30 и сл. от Наредба № 4, според който изразходваната вода от потребители в сграда-етажна собственост се отчита по индивидуалните им водомери, като отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Отчитането на водомерите следва да се извършва, като се прави първо отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в присъствието на представител на потребителите. Датата и часът на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не пократък от три работни дни преди деня на отчитането. Не било поставяно съобщение кога ще се отчитат водомерите. Не е правен и регулярен отчет.

Оспорени са данните, въз основа на които са начислени процесните суми, като формирани по показания на несертифицирано средство за търговско измерване (СТИ) водомер, който не отговаря на изискванията на ЗИзм., обслужващ етажната собственост и преди сключването на договори с отделните етажни собственици. Оспорва методиката, по която е определен размерът на задължението за процесния период. За периода от монтирането на общия водомер до сега между потребителите в сградата е разпределена произволно посочено, а не реално потребено количество вода, чието количество е невъзможно да бъде потребено, а стойността й е неправилно изчислена. Ищцовото дружество като доставчик на В и К услуги следва да следи за правилното и точното отчитане на доставената вода и отговаря за изправността на СТИ, което е негова собственост - общия водомер, по който 3 са начислени и процесните суми. Евентуално съществуващо в общите условия на ищеца правило, обосноваващо отговорността на ответника, е нищожно поради противоречие с императивни правни норми относно разпределението на риска при родово определени вещи. Прави се твърдение и, че ВиК операторът по принцип има право да получи заплащане и на презюмирано количество вода съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 6 от Наредба №4, която предвижда, че “при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера, разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 м/сек за периода до предишен отчет по ал. 1”. В конктетния случай обаче, ответникът не е отказвал осигуряване на достъп на длъжностно лице на оператора до водомера. Ищцовото дружество не е доказало твърденията си, че потребителят е отказал такъв достъп. Отказът на потребителя да осигури достъп до водомера се оформя като протокол, подписан от длъжностно лице на ищеца и потребителя, какъвто протокол не се представя. С оглед гореизложеното, ответника счита, че за ищеца „ВиК“ ООД - гр. Монтана не е съществувала възможност да начисли процесната сума за процесния период и сумата е реално недължима. Не са представени доказателства за реално потребена услуга, не са представени карнети за отчет на водата съгласно законодателството и общите условия на ищеца, не са представени доказателства за годно уред за търговско измерване (водомер), не са представени необходимите документи дори за установяване че сградата е водоснабдена. Няма доказателства, че ВиК операторът е предоставил качествена услуга. На последно място, ответникът счита, че част от исковата претенция е покрита от погасителна давност.

В съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Н. В., като е депозирала и писмена защита по делото, с която поддържа иска.

Ответникът в съдебното заседание не се явява и не се представлява.

Постъпило е писмено становище от същия чрез адв. В. С. от САК, с което се оспорва иска.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Ломският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, 4 обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1165/2025 г. по описа на ЛРС вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК същият е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

Специалният установителен иск, по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр. ***, както и че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия. Ответникът следва да докаже плащане на задълженията по договора, респ. погасяване чрез други способи, като носи тежестта да докаже правоизключващите си, респ. правопогасяващите си възражения, включително за изтекла погасителна давност за вземането.

Съдът приема за установено това, че ответникът е потребител на «В и К» услуги, предоставяни от ищцовото дружество, въпреки че ответникът е направил възражение за липса на облигационна връзка между страните.

Съгласно § 1, т. 2, б. “а“ и б. “б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) качеството „потребител“ имат юридически или физически лица, собственици или ползватели на съответните имоти, на който се предоставят В и К услуги или са собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Същото легално определение на понятието „потребител“ е дадено и в чл.3, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Със заявление от 01.03.2023 г. /л.41/ ответникът е поискал да бъде 5 променено името на партида № 1090032, разкрита за адрес гр. ****, като от името на Н.Д.И. да се промени на ново име – М. Н. Д., като за целта е представено от самия заявител удостоверение за наследници на предходния потребител. Под така подаденото заявление е положен подпис от заявителя, настоящият ответник. С оглед така подаденото заявление съдът намира, че ответникът притежава качеството потребител. Също така предвид представените и приетите в настоящото производство доказателства, а именно извадки от карнет- книгата на ищеца, съдът намира, че в исковия период, обхващащ потреблението от 09.12.2022 г. – 11.04.2025 г., безспорно е, че ответникът има качеството потребител. Действително партидата е сменена със заявлението от 01.03.2023 г., подадено от ответника, след началната дата на исковия период и години след смъртта на първоначалния потребител Н.Д.И., починал през 2017 г. В тази връзка от показанията на св. Ш. става ясно, че същата е инкасатор от около 10 години, посещавала е адреса и семейството на ответника живее на този адрес, поради което съдът приема, че същият е имал качеството потребител дори към началото на исковия период – м.12.2022 г., въпреки че заявлението е подадено два месеца по-късно.