Решение № 260698 от 09.12.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./09.12.2020г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при секретаря Нина Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №893 по описа за

2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Г.Л.Т., ЕГН**********, с адрес: ***, срещу

Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша" №2, представлявана от Главния прокурор на РБ Иван Гешев, кумулативно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 300 000лв. /триста хиляди лева/ за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян психически стрес, страх, несигурност, раздразнение, тревожност, депресия, избухливост, гняв, вътрешно напрежение и поведенчески промени, изразяващи се в промени в апетита, в съня, нарушения в концентрацията, в лесно забравяне, в самоубийствени мисли, в загуба на доверие от близки и приятели, в компрометиране на доброто й име в обществото и във влошено здравословно състояние /онкологично заболяване и други съпътстващи заболявания/, които са пряка и непосредствена последица от неправомерно водено срещу нея наказателно производство - по ДП №406/2009г. по описа на ОД МВР - Варна, НОХД №425/201Зг. и НОХД №227/2014г. по описа на ВОС, ВНОХД №354/2016г. на Апелативен съд - Варна и касационно дело № 198/2017 г. по описа на ВКС, по което с Решение № 102 /27.04.2017г. е потвърдена оправдателна присъда на ВОС по НОХД № 227/14г.

Претендира се и законна лихва, считано от датата на влизане в законна сила на Решение №102/27.04.2017г. по касационно дело № 198/2017 г. по описа на ВКС - 27.04.2017г., до окончателното изплащане на задълженията.

- с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата общо 46

518.52лв. /четиридесет и шест хиляди петстотин и осемнадесет лева и петдесет и две стотинки/ - равностойността в левове, изчислена по курса на БНБ към деня на извършеното плащане, на заплатената от ищцата общо сума от 112 076.00/сто и дванадесет хиляди седемдесет и шест/ шекела, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от ищцата медицински услуги за лечението й в Израел, гр. Тел Авив в медицински център „Асута'' ООД в периода от 11.04.2014г. до 09.03.2016г. за онкологичното й заболяване, възникнало в резултат на преживяния стрес от неправомерно воденото срещу нея наказателно производство - по ДП №406/2009г. по описа на ОД МВР - Варна, НОХД №425/201Зг. и НОХД №227/2014г. по описа на ВОС, ВНОХД №354/2016г. на Апелативен съд - Варна и касационно дело № 198/2017 г. по описа на ВКС, по което с Решение № 102 /27.04.2017г. е потвърдена оправдателна присъда на ВОС по НОХД № 227/14г.

Претендира се и законна лихва, считано от датата на влизане в законна сила на Решение №102/27.04.2017г. по касационно дело № 198/2017 г. по описа на ВКС - 27.04.2017г., до окончателното изплащане на задълженията.

Ищцата твърди, че на дата 10.08.2009г. е било образувано досъдебно производство № 406/2009 г., по описа на ОД на МВР - Варна, вх. № 983/2009 г., по описа на Окръжна прокуратура Варна срещу виновното лице за престъпление по чл. 255, ал. 1. т. 6 от НК, извършено през 2007 г. и 2008 г.

Твърди още, че на 17.08.2011г. ищцата е била привлечена като обвиняем по горецитираното досъдебно производство за престъпление по чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като с привличането й била взета на основание чл. 61 от НПК мярка за неотклонение „парична гаранция" в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

На 22.02.2012 г. ищцата отново била привлечена като обвиняемо лице и разпитано като такова, но само по отношение на престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, същото било съгласувано с наблюдаващия прокурор Р. Л. на 20.12.2011 г. Като отново с привличането й била взета на основание чл. 61 от НПК мярка за неотклонение „парична гаранция" в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Близо три години след образуване на горецитираното досъдебно производство, на 28.03.2012 г. материалите по разследването били предявени на ищцата.

На 08.10.2012г. ищцата Г.Т. отново била привлечена към наказателна отговорност за престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, което постановление било докладвано и подписано от наблюдаващия прокурор на 19.09.2012 г. На същата дата бил извършен и разпит съгласно протокол за разпит на обвиняем от 08.10.2012 г. На

12.10.2012 г. отново било предявено разследването на лицето Г.Т..

Почти година по-късно с обвинителен акт от

02.04.2013 г., вх. №983/2009 г., ПД №37/2013 г. по описа на Окръжна прокуратура Варна ищцата била предадена на съд за това, че през периода от 02.10.2006 г. до 29.06.2007 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - инспектор по приходите в ТД на НАП Варна и старши инспектор по приходите в ТД на НАП Варна ищцата Г.Т. била извършила престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал.

2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Във връзка с горепосочения обвинителен акт било образувано НОХД №425/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд. С разпореждане №1191 от 05.04.2013 г. по НОХД №425/2013 г. било насрочено делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 24, 26.06.2013 г.

С протоколно определение от 24.06.2013 г., постановено по НОХД №425/2013 г. по описа на ВОС било прекратено съдебното производство поради множество ивършени съществени процесуални нарушения от страна на наблюдаващия прокурор, а именно в обвинителния акт не се съдържали минимално необходимите реквизити, съдържащи обективните признаци на състава на престъплението, съгласно нормата на чл. 246 от НПК.

Видно от мотивите на съда за прекратяване на съдебното производство по НОХД №425/2013г. по описа на ВОС и връщане на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения се установявало, че същата не била изпълнила в голяма степен вменените й със закон задължения, а именно да ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане.

Тоест прокуратурата била станала причина за удължаване на процесуалните и репресивни действия срещу ищцата.

Едва половин година по-късно с обвинителен акт от 24.02.2014 г., вх. №983/2009 г., ПД №15/2014 г. Окръжна прокуратура Варна отново предала на съд ищцата Г.Т. за престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Във връзка с горепосочения обвинителен акт било образувано НОХД №227/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд. С разпореждане от 28.02.2014 г. по НОХД №227/2014 г. било насрочено делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 19, 20, 21.05.2014 г. На 17.03.2016 г. с Присъда№ 38, постановена по НОХД №227/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд подсъдимата Г.Т. била призната за невиновна по обвинението, за което била предадена на съд за извършено престъпление по чл.

282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Видно от мотивите на съда към присъдата се установявало, че за Г.Т. прокурорът не бил изписал в обстоятелствената /описателна/ част на обвинителния акт фактите по обвинението, което бил повдигнал с диспозитив 1.4. относно издаден /Ревизионен акт/ № 0304331/11.12.2006 г. и РД № 4331/08.11.2006 г.. както и че не били налице твърдяните от прокурора умишлени нарушения или неизпълнение на нормативните изисквания на чл. 37, ал.1 чл. 37, ал.З от ДОПК, чл.51 от ДОПК вр. чл А ал.2, т.З от ЗСч.чл.56 от ДОПК , чл. 65, ал. 8 от ЗДДС.

Независимо от тези констатации на съда с протест от 17.03.2016 г., Окръжна прокуратура Варна оспорила невлязлата в сила първоинстанционна присъда като поискала нейната отмяна и осъждане на Г.Т. по обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На 20.06.2016 г. Окръжна прокуратура Варна с допълнително писмено изложение към протеста мотивирала това свое искане за отмяна на визираната по-горе оправдателна присъда.

С решение №263 от 07.12.2016 г. постановено по ВНОХД №354/2016 г. по описа на Апелативен съд - Варна била потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда с №38 от 17.03.2016 г., постановена по НОХД №227/2014 г. по описа на ВОС.

По протест на прокурор Гамазова от 22.12.2016 г., на Апелативна прокуратура Варна било образувано Н. Д. №198/2017 г. по описа на Върховен касационен съд II-ро Н.О.

С решение №102 от 27.04.2017 г., постановено по к. д. №198/2017 г., II-ро Н.О.

Върховен касационен съд оставил в сила Решение №263/07.12.2016 г. по описа на Варненския апелативен съд, постановено по ВНОХД №354/2016 г., като решението било окончателно и не подлежало на обжалване.

Въз основа на гореизложеното, се установявало, че продължителността на воденото наказателно производство от страна на прокуратурата срещу ищцата било започнало на 10.08.2009 г. - дата на която е образувано досъдебно производство под №406/2009 г. по описа на ОД МВР Варна, пр. преписка вх. №983/2009 г. и било завършило на 27.04.2017 г. - дата на която било постановено Решение с №102 от 27.04.2017 г. по к. д. №198/2017 г., II-ро Н.О., по oписа на Върховен касационен съд, въз основа на което влязла в сила Присъда № 38 от 17.03.2016 г., постановена по НОХД №227/2014 г. по описа на ВОС, която констатирала липсата на извършено престъпление от страна на ищцата Г.Т..

През периода от 7 годни, 8 месеца и 17 дни, в които е траело наказателното производство срещу ищцата, същата била преживяла силни болки, страдания, стрес, нервно напрежение, тревожност, безспокойство и страх. Преживеният от Г.Т. стрес повлиял негативно на емоционалното и здравословното състояние, на самочувствието, на социалния й статус, на нормалното общуване с колеги, близки, приятели и роднини. Г.Т. вследствие на воденото срещу нея наказателно преследване се чувствала безпомощна, изолирана, страдала от безсъние, липса на апетит, изпитвала била постоянни болки в областта на корема и главата. През близо 8 годишния период, в които било продължило наказателното преследване срещу нея същата била преживяла голямо психическо напрежение, довело до потиснатост, тревоги, безпокойство, нервозност, липса на апетит, страдала била и продължавала да страда от безсъние. Чувствала се била изолирана, безпомощна, изоставена и сочена от всички за престъпник, част от престъпната група на Б.М....

Вследствие на повдигнатото обвинение от страна на прокуратурата била изготвена и публикувана статия във вестник ..24 часа" със заглавие „Дедесарите на разстреляния Манджуков навлизат в земеделието за европари", в която било посочено, че с помощта на лицето Г.Т., в качеството й на данъчен служител бил ощетен бюджета на държавата със суми в размер на милиони левове. Чрез въпросната статия повдигнатото обвинение срещу Г.Т. било станало публичното достояние до неограничен брой хора, което засилило изпитваното от Г.Т. чувство на притеснение, страх, срам и унизеност, че същата била сочена за престъпник и свързвана с хора и действия ощетяващи бюджета на държавата. Това обстоятелство допринесло още повече от вече създадените негативни поведенчески прояви, а именно да е затворена, необщителна и раздразнителна, започнала била да изпитва силно притеснение от посещаване на обществени места с усещане, че всички я сочели с пръст и я гледали укорително. След узнаването на близки, приятели и колеги, че било повдигнато обвинение срещу нея от прокуратурата за извършено престъпление от общ характер същите се били отчуждили, дистанцирали и почти прекратили всякакви контакти с нея. При опит за общуване на Г.Т. със семейството си и роднините си същата изпитвала срам и безпокойство от това как най-близките й хора възприемали факта, че тя била обвинена от прокуратурата за извършване на престъпления, за което се предвижда наказание лишаване от свобода за период от 10 г.