Решение № 90 от 29.02.2024, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. гр.Велинград, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20235210101157 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 2, във вр. ал. 1 КТ за признаване незаконно уволнението на Ц. М. А., извършено със Заповед № ЧР-02-179 / 25.09.2023 г. на Изпълнителния директор на „Мини Марица Изток” ЕАД и неговата отмяна, възстановяване на заеманата от ищеца преди уволнението длъжност „готвач” в почивна станция на „Мини Марица - Изток” ЕАД в град Велинград и осъждане на ответника „Мини Марица - Изток” ЕАД да заплати на ищеца обезщетение за срок от 6 месеца в размер на 10 054,80 лева, считано от 25.09.2023 г., представляващо разликата между получаваното трудово възнаграждение преди уволнението и възнаграждението, което ищецът получава след това при последващия работодател.

Ищецът твърди, че по силата на Трудов договор № 167/ 25.09.2002 г. и Допълнителни споразумения към него от 01.03.2011 г. и от 05.05.2020 г., заемал длъжността „готвач” в предприятието на ответника, с място на работа: почивна станция на „Мини Марица - Изток” ЕАД в град Велинград.

Със Заповед № ЧР-02-179 / 25.09.2023 г. на Изпълнителния директор на „Мини Марица - Изток” ЕАД му били вменени несъществуващи нарушения на трудовата дисциплина, въз основа на които му било наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”. Като основания за налагане на дисциплинарното наказание били посочени извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187 т. 7, т. 8 предл. първо и т.10 КТ за неизпълнение на задължения по чл.126, т.7, т.8, т.9 предложение първо и 1 второ, т.10 и т.13 от Кодекса на труда и на правилника за вътрешния трудов ред.

Излага, че от началото на изпълнение на трудовите си задължения се е проявявал като съвестен и отговорен работник, към работата му не били отправяни никакви забележки, не му били налагани каквито и да е дисциплинарни наказания. Никога не бил уличаван в разхищение на материални активи, включително на поверените му хранителни продукти, нито в неправилно ползване на поверената му техника. По неизвестна за него причина обаче, някои от останалите работници били негативно настроени спрямо него и техни неверни и тенденциозни твърдения довели до образуването на дисциплинарното производство и налагането на дисциплинарно наказание.

Счита, че дисциплинарното наказание било наложено след изтичане на императивно определения срок съгласно чл. 194 ал.1 от Кодекса на труда- не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая датата на откриване на твърдяното нарушение била 21.07.2023 г., а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание била издадена на 25.09.2023 г. За този период ищецът не е ползвал отпуски, следователно срокът не е спирал да тече. Само на това основание наложеното наказание следвало да бъде отменено.

Оспорва да е извършил посочените нарушения: чл.187 ал.1 т.7 КТ – неизпълнение на законните разпореждания на работодателя; чл.187 ал.1 т.8 предл.1 КТ– злоупотреба с доверието и чл.187 ал.1 т.10 КТ- неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.

Не било налице неизпълнение на законни разпореждания на работодателя по смисъла на чл.187 ал.1 т.7 от КТ, във вр. чл.125 и чл.126 т.710 и т.13 от Кодекса на труда и Правилника за вътрешния трудов ред на „Мини Марица - Изток” ЕАД.

Намерените хигиенни материали в автомобила му не били собственост на работодателя, не били заплатени и заведени от него, а били закупени от работника с негови средства, за да може да извършва трудовите си задължения.

Не оспорва, че е изнесъл хранителни продукти, които обаче били негодни за употреба и приготвени за изхвърляне. Това, че не били отнесени към контейнерите за смет, а натоварени на автомобила му, по никакъв начин не ощетявало работодателя.

Единственият дълготраен материален актив – резачката за зеленчуци само била транспортирана по указание на лицето, което отговаряло за нея и по нея не били констатирани каквито и да е щети.

Не бил извършил нарушение на чл.187 ал.1 т.8 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя. Не е извършвал нищо тайно и скрито, имал е 2 одобрението на прекия си ръководител – главния готвач, както и на калкуланта. При извършената проверка оказал пълно съдействие и не криел по никакъв начин какво е натоварил в колата си, тъй като не е имало от какво да се притеснява, но не е очаквал, че всичко ще бъде представено на работодателя превратно и тенденциозно в негов ущърб. Не е действал виновно, липсвал пряк или евентуален умисъл да нанесе материална вреда на работодателя си или да извърши каквото и да е увреждащо действие.

Изнасянето със собствен превоз на негодни за употреба зеленчуци не увреждало по какъвто и да начин предприятието. Вредите от ползване на машината за рязане на зеленчуци били по-скоро хипотетични, но дори да съществувало основание да се предполагат такива, не били от категорията на тежките нарушения, за които може да се наложи директно дисциплинарно уволнение.

Деянието не можело да се квалифицира и като тежко дисциплинарно нарушение по чл.187 ал.1 т.10 от КТ. Липсвали изложени мотиви защо работодателят счита нарушението на цитираните в заповедта за уволнение разпоредби на закона и правилника за вътрешния трудов ред за достатъчно тежко.

Отделно, оспорва, че цитираните в исковата молба заповеди и вътрешни правила са надлежно сведени до знанието му.

При налагане на дисциплинарното наказание работодателят не направил задълбочена и базирана на конкретните факти преценка как извършеното нарушение би се отразило на дейността на предприятието и какви точно неблагоприятни последици биха могли да настъпят. Дори формално да е бил осъществен състав на нарушение, то не било достатъчно тежко, че да оправдае директното налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание на служител, който не е бил наказван за други провинения в продължение на повече от двадесет години. Преценката на тежестта на нарушенията следвало да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число: характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение.

Предвид гореизложеното, в случая било налице явно несъответствие между тежестта на нарушението и наложеното наказание, до което е довело неприлагането на обективни критерии в дисциплинарното производство. От това се налагало обоснован извод, че дисциплинарното наказание „уволнение” било наложено незаконосъобразно, при допуснати груби нарушения на правата на ищеца като работник и на законоустановените правила относно производството по налагане на дисциплинарни наказания.

Не били взети предвид обясненията му, в които ясно и аргументирано 3 оборвал всички твърдени нарушения.

Не било доказано, че е извършил нарушение на трудовата дисциплина, тъй като освен докладите и обясненията на други служители, които възпроизвеждали субективни техни възприятия, не били събрани други доказателства, които да ги потвърждават. Не била извършена дори инвентаризация, от която да се установи дали действително имало материални липси, каквито се твърдят в заповедта.

Оспорва констатациите в заповедта за липса на стоково-материални ценност, за което е подведен под дисциплинарна отговорност.

Сочи, че за част от тях е дал обяснения, че са закупени от него с негови средства. Тези твърдения обаче работодателят не обсъдил, заради очевидно тенденциозно отношение спрямо него.

Твърди, че не е злоупотребил с доверието на работодателя, тъй като не е имал намерение да извлече каквато и да е имотна облага за себе си или за трето лице.

Поддържа, че заповедта за уволнение била немотивирана, поради което била издадена в нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ. Мотивите в заповедта били изложено неясно и разбъркано, не ставало ясно кое от вменените деяния, за които работодателят твърди, че са нарушения на трудовата дисциплина, към коя от хипотезите на дисциплинарни нарушения по чл.187 от КТ се отнася.

По този начин било нарушено правото му на защита.

След като е бил уволнен, започнал работа на нов трудов договор при работна заплата в размер на 780 лева. Последното брутно трудово възнаграждение по прекратения с обжалваното решение трудов договор било в размер на 2455,80 лева.

Иска от съда да постанови решение, с което, на основание чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на труда, да признае за незаконно уволнението със Заповед № ЧР-02-179 / 25.09.2023 г. на Изпълнителния директор на „Мини Марица Изток” ЕАД на Ц. М. А. и да го отмени, на основание чл.344 ал.1 т.2 от Кодекса на труда да възстанови на работа ищеца и на основание чл.225 ал.1 във връзка с чл.344 ал.1 т.3 от Кодекса на труда да осъди ответника да изплати на ищеца обезщетение от 10 054,80 лв. за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, намалени с получаваното трудово възнаграждение, считано от 25.09.2023 г., ведно с дължимата законна лихва от датата, на предявяване на иска.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът по иска оспорва неговата основателност.

Оспорва твърдението, че дисциплинарното наказание уволнение е наложено след срока по чл. 194, ал. 1 КТ.

Излага, че нарушението не било установено на 21.07.2023 г., а на 4

26.07.2023 г.. Заповедта за уволнение била връчена на 25.09.2023 г., тоест в двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание от откриването на нарушението.

Оспорва, че мотивите за налагане на дисциплинарното наказание и за конкретно извършено деяние са неясни.

Поддържа, че Заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание ”уволнение”, е редовна от външна страна, съдържа изискуемите от закона реквизити, посочено е нарушението, кога е извършено, коя е нарушената законова разпоредба на КТ, подписана е от носителя на дисциплинарна власт. Заповедта е съставена в изискуемата от закона писмена форма, индивидуализиран е и нарушителят. В нея били изложени достатъчно обстоятелства относно вмененото на А. нарушение на трудовата дисциплина.

Оспорва, че нарушението на трудовата дисциплина не е доказано.

Сочи, че между страните не се спори, че хранителните продукти са собственост на ПС „Марица-изток” Велинград, което се установявало и от дадените обяснения от ищеца в рамките на дисциплинарното производство и в самата искова молба.

Възразява срещу изложените в исковата молба твърдения, че хранителните продукти били негодни за употреба, което категорично се опровергавало от събраните в хода на проверката писмени доказателства и дадените обяснения от лица, които са имали зрителен контакт с установените хранителни продукти в личния автомобил на ищеца, от приемопредавателния протокол за връщането им на материално отговорното лице, както и от изготвения фотоалбум, във връзка с образуваното досъдебно производство.

По отношение на останалите вещи, собственост на ПС „Марица-изток” Велинград, а именно: препарат ,Доместос” 2 броя, течен сапун — 1 литър, 1 бр. пакет полиетиленови чували с вместимост 80 литра, 1 бр. пакет полиетиленови чували с вместимост 35 литра, сочи, че събраните в хода в производството данни категорично опровергавали твърденията на ищеца, че тези продукти не са били налични в почивната база и са купени с лични средства. Видно от Приложение 7 към изготвения Доклад (Вх. № 8307/01.09.2023 г.), на работодателя е представена справка за складовата наличност в почивната станция, от която било видно, че посочените вещи са били налични в склада на почивната станция. В допълнение, излага, че ищецът не представил никакви доказателства, че действително е закупил посочените вещи.