Решение № 19 от 29.05.2023, Районен съд - Ардино

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Ардино, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Байданова при участието на секретаря Катя Т. Хаджиева като разгледа докладваното от Дарина Байданова Гражданско дело № 20225110100141 по описа за 2022 година

Предявен е установителен иск с пр. осн. чл.26, ал.1,предл.3 от ЗЗД, за прогласяване нищожност на отделни клаузи в договор за потребителски кредит, сключен при Общи условия, предвиждащи заплащането на такса за експресно разглеждане и заплащане на такса за удължаване на кредита , предвидена в анекс към договора. Предявен е и насрещен иск с пр.осн. чл.211 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 във вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът в първоначалната искова молба твърди, че на 19.08.2022 г. между страните е сключен договор за паричен заем № 9742698005, съгласно който кредиторът отпуснал на ищцата сумата в размер на 1100 лв., като страните се договорили, че ищцата ще ползва услуга „такса бързо разглеждане", за която следва да заплати сумата в размер на 183,82 лв.

На 18.09.2022г. страните сключили Анекс към договора, с който са уговорили, че срокът по кредита ще бъде удължен със седем дни срещу такса в размер на 85 лв. Счита, че било нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин с еднакви по вид,формат и размер на шрифта – мин.12 елементи на договора, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора; че ДПК е нищожен на основание чл.

11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК,поради липса на съществен елемент от съдържанието му годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита; че същият бил посочен единствено като процент, без описание на основните данни, послужили за неговото изчисляване; че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти били включени в него и как се формирал посоченият в договора ГПР, било в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК, тъй като в договора единствено бил посочен годишен лихвен процент по заема, без да става ясно по какъв начин тази стойност се съотнасяла към ГПР по договора и описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в т.ч. възнаградителна лихва, такса експресно разглеждане, различни такси за неустойки), водели до различен размер на ГПР от посочения. Позовава се на Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС. Сочи, че в ДПК бил грешно посочен размер на ГПР, който в действителният бил в пъти по-висок от посочения - над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната 1 разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи и че в договора не била посочена договорната лихва, която ищцата следвало да заплати,а заплащането на услуга, свързана с усвояването на кредита - „такса експресно разглеждане", не била включена нито към ГПР, нито към ГЛП; както и че с анекса били уредени въпроси, касаещи управлението на кредита, за което начислени допълнителни такси в противоречие на ЗЗП, с които действия кредиторът заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Счита, че приложимото национално законодателство следвало да бъде тълкувано и прилагано съобразно духа, целите и разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на ЕП и Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити, във връзка с което счита, че неизпълнението на задължението за правилно посочване на размера на ГПР било в нарушение на Директива 2008/48/ЕО, поставяща изискване за наличие единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, поради това,че по този начин потребителят не може да сравни продуктите адекватно. Счита, че грешното посочване на размера на ГПР следвало да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и целият договор да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, като посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало и „заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС /в т.см. решение от 15.03.2012 г. по дело 2—453/10 на СЕС, доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Сочи и че липсвали каквито и да било условия за прилагането на ГЛП, а именно уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент - върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница, което нарушение било още по-съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план имало посочване на общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посочения лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя, която неяснота съществено ограничавала правата на потребителя и била основание за недействителност на договора за кредит. Липсата на някои от съществените реквизити на чл.11 от ЗПК водило до недействителност на договора на специалните основания по чл.22 ЗПК, последица от което е връщане само на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по кредита и неизпълнението на задължението на кредитодателя (банка или небанкова финансова институция), който по занятие осъществявал сделки по предоставяне на потребителски кредити и като такъв бил по-силната страна в правоотношението да предостави на потребителя изискуемата информация и водело до лишаване от правото му да получи възнаграждението по договора.

Ето защо, счита, че клаузите в процесния договор не били формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици. Счита за нищожна клаузата, с която било уговорено кредитополучателят да заплати такса за експресно разглеждане на кредита, както и клаузата в анекса за такса в размер на 85 лв. за удължаване на кредита със седем дни, тъй като не били спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК договорът за потребителски кредит да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

Процесният договор съдържал информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, но в същия не била посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Позовава се на нищожност на клаузата, с която е начислена такса експресно разглеждане,тъй като съгласно ЗПК кредиторът нямал право да събира такси, свързани с отпускането, усвояването и 2 обслужването на кредита, а в случая се касаело до такса за отпускане на кредита. Счита,че същата представлявала начин кредиторът да набави за себе си допълнителни средства, нарушавайки добрите нрави и заобикаляйки императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК в нарушение на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване, т.к. по този начин се калкулирала допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва в пряко нарушение на чл. 143, т. 19 ЗЗП, които клаузи били неравноправни и противоречащи на добрите нрави на основание умишленото въвеждане на потребителя в заблуждение. При условията на евентуалност, ако съда приеме договора за валиден и действителен, счита за нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД - поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП - поради неравноправност, като се позовава на чл. 23 от ЗПК за връщане чистата стойност на кредита без лихва и други разходи по кредита. Претендира нищожност на клаузата за дължимост на възнаграждение за експресно разглеждане на кредита. Сочи, че с ИМ не е предявен иск за обявяване на нищожен на целия договор, а иск за провъзгласяване нищожност на отделни негови клаузи, но моли съда в мотивите си да се произнесе относно валидността на договора. Моли съда да постанови решение, с което: 1. Да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 183,82лв., предвидена в процесния договор, като нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност моли да бъде прогласена и 2. Да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за удължаване на кредита в размер на 85,00лв., предвидена в анекс към процесния договор, като нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД,вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност моли да бъде прогласена. Претендира разноски.В съдебно заседание чрез представител по пълномощие моли първоначалните искове да бъдат уважени, насрещният да бъде отхвърлен на основание недействителност на целия договор и при евентуално при уважаване, съдът на осн.чл.241,ал.1 от ГПК да разсрочи задължението на ищцата. Прави възражение по чл.78,ал.5 от ГПК. Представя списък на разноските.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на ИМ от ответника по първоначалния иск, в който изцяло оспорва исковата претенция за прогласяване на нищожност на такса „Бързо разглеждане“ по Договор за кредит № 9742698005 /19.08.2022 г. като неоснователна и недоказана, като сочи, че всички елементи на договора били представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12 пункта, в екземпляр за всяка от страните по договора и преди подписване на Договора за кредит и Общите условия към него, същият бил предоставен на кредитоискателя във формат и с шрифт, спазващ законовите разпоредби и Стандартен европейски формуляр бил предоставен в момента, в който ищецът влязла в сайта vivus.bg, избрала сумата и срока, за които кандидатства. На етап преддоговорна информация ищцата била запозната и приела Специалните условия по процесния договор за кредит, в които било изрично посочена и таксата за заявената допълнителна незадължителна услуга "Бързо разглеждане". След сключването на Договора за кредит вътрешната система на Дружеството автоматично изпаща в PDF формат Договора за кредит заедно с Общите условия към него на посочената от Кредитополучателя e-mail поща за контакт с него, а именно: [email protected].

Оспорва довода, че Договорът противоречал на чл.11, ал.1, т,10 от ЗПК, т.к., в Специалните условия изрично бил посочен действителният размер на разходите по кредита, съответстващ на заложената законово допустима граница, определена в ЗПК и всички параметри по процесния договор за кредит били изначално известни на кредитополучателя още на етап преддоговорна информация (обективирани в СЕФ) и същите изрично, ясно и индивидуално били определени на стр.1 „Специални условия на договора за кредит“ и били съобразени с предписаните форма и съдържание, като условията по Договора – Общи и Специални били 3 съгласувани с регулаторния орган в областта на защита на потребителите и следвали специалното законодателство - ЗПК и ЗПФУР.

По отношение на ГПР счита, че единствен обективен и задължителен показател за максималния размер на ГПР, било правилото на чл. 19, ал.4 от ЗПК – допустимост до 50%, като в процесния случай страните се съгласили да сключат Договор за кредит с годишен лихвен процент от 40,97% и ГПР 49,7% и счита, че законът не предвиждал ограничение на отделните компоненти за формиране на ГПР, нито налагал задължителни такива. Т.е., спазването на чл,19, ал. 4 от ЗПК не изключвало определяне на договорна възнаградителна лихва от 50 %, ако тя бил единственият начисляван на потребителя разход от обхвата на ГПР. Счита,че размерът на ГПР по Договора бил изчислен в съответствие със законовата формула, в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, а съгласно Специалните условия по Договора, лихвеният процент бил 40,97% и след приравняване на годишна база ГПР възлизал на 49,7%. Формулата за изчисляване на Договорната лихва по кредита била описана в т. 7.1. от Общите условия към Договора. Позовава се на чл.19, ал. 3, т. 2 от ЗПК,съгласно който заявяването на отделни допълнителни и незадължителни услуги не следвало да се включва в ГПР, поради което счита, че такса бързо разглеждане не следва да бъде включена към ГПР и правилно същата не била елемент от формирането му, съгласно императивната формула, посочена в Приложение № 1. Предоставените допълнителни незадължителни услуги, изрично заявени от ищеца съответствали на законовата възможност, уредена в чл. 10а, ал.1 ЗПК, какъвто бил характерът на такси „Бързо разглеждане“ и „Удължаване срока на кредита“, поради което не следвало да бъдат включени в ГПР, като такса „Бързо разглеждане“ не се отнасяла до действия, касаещи усвояване на кредита, доколкото същата се дължала за услуга, некасаеща условията по предоставянето и/или връщането на същия. Счита,че процесният ДПК бил съобразен изцяло по форма и съдържание с императивните изисквания на Глава трета от ЗПК, както и разпоредбите на ЗЗП също са спазени в изпълнение на чл. 148, ал. 3 от ЗЗП. Общите условия, включително и регламентираните в тях такса за бързо разглеждане и удължаване на срок, били изпратени и съгласувани с държавен орган (КЗП). Излага съображения относно съвпадане на понятието „общи разходи по кредита “ и годишен процент на разходите по кредита, в т.ч. такси „Бързо разглеждане “ и „Удължаване срока на кредита “.