Решение № 17057 от 19.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17057 гр. София, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110120132 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от Р. П. Л. срещу „Фератум България“ ЕООД искова молба.

Ищцата твърди, че на 18.03.2024г. сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит №1334917, по силата на който бил предоставен заем в размер на 4 000 лева при фиксиран ГЛП от 23,33 % и ГПР от 49,66 %, като общо дължимата сума за връщане била 5 400 лева. Сочи, че на същата дата във връзка с договора за кредит и с оглед неговото отпускане била задължена да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с Multitude Bank p.l.c. В него било уговорено възнаграждение на гаранта в размер на 4 240 лева, разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът „Фератум България“ ЕООД бил овластен да приема вместо поръчителя плащанията. Счита, че договорът за поръчителство е нищожен като противоречащ на добрите нрави и ЗЗП, както и че липсвало основание за неговото сключването, тъй като бил сключен като обезпечение на недействителна сделка. Излага съображения, че посоченият в договора ГПР от 49,66% не отговаря на действителните разходи по кредита, доколкото не включва таксата за предоставеното обезпечение. Обосновава, че договорът за потребителски кредит се явява нищожен поради нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Поддържа се, че договорът за поръчителство само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение, като целта била да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит в нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК. Счита, че единственият правен и икономически ефект от сделката бил кумулиране в полза на „Фератум България“ ЕООД на допълнителен финансов приход от 4 240 лева. С оглед на изложеното отправя искане към съда за уважаване на предявения иск и прогласяване нищожността на сключения договор за потребителски кредит. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва предявеният иск. Изложени са съображения, че кредитополучателят е имал право да избере свой поръчител, а не този, предложен от кредитора, поради 1 което счита, че сключването на договора за гаранция не е задължително. Сочи, че исковете за нищожност или унищожаване на договора за гаранция са недопустими като насочени срещу ненадлежна страна. Твърди, че Multitude Bank p.l.c. е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на страната. Поддържа, че договорът за гаранция поражда отделно облигационно правоотношение, по което „Фератум България“ ЕООД не е страна. Сочи, че ищецът сам избрал Multitude Bank p.l.c. като поръчител в електронния формуляр и след като бил информиран за дължимите такси, подал заявление за кредит. Поддържа, че ищецът не бил въвеждан в заблуждение относно избора на поръчител или размера на дължимите суми. Поддържа, че договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставена от трето лице, като разходът за нея не следва да се включва в ГПР, тъй като същата няма задължителен характер. Предвид посоченото, отправя искане към съда за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи и възражения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от ищеца Р. П.

Л. срещу ответника „Фератум България“ ЕООД иск с правно основание чл.26 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК за признаване за установено между страните, че Договор за потребителски кредит №1334917 от 18.03.2024г. е нищожен поради противоречие със закона, тъй като съдържа неравноправни клаузи. В тази връзка неоснователни са възраженията на ответника в подадения от него отговор на искова молба, че „предявените искове за нищожност или унищожаване на договора за гаранция са недопустими като насочени срещу ненадлежна страна“, тъй като такива не са депозирани от ищеца. Видно от съдържанието на входираната искова молба, отправеното към съда искане касае прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит №1334917, по който легитимиран да отговаря е именно ответникът „Фератум България“ ЕООД, а не на Договора за гаранция /поръчителство/, сключен между ищеца и Multitude Bank p.l.c.

За да бъде основателен предявеният иск, в доказателствена тежест на ищеца е да установи сключването на договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, както и че клаузи от него противоречат на закона. Респективно в доказателствена тежест на ответника е да докаже валидно обвързващи страните договорни клаузи, които са били индивидуално уговорени и отговарят на императивните законови разпоредби.

Страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №1334917 от 18.03.2024г.

Видно от представеното по делото копие на сключения между страните договор, същите са постигнали съгласие за отпускане на кредит в размер на 4 000 лева, при лихвен процент от 23,33% или сума за връщане в общ размер от 5 400 лева, разсрочена на 18 месечни погасителни вноски. Посочен е и размер на годишния процент на разходите от 49.66% или 1 400 лева.

В чл.5 от договора е уговорено обезпечаване на задълженията по него с поръчителство, предоставено от Multitude Bank p.l.c. в полза на дружеството-кредитор.

Посочено е, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да бъде отменена от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

2

Приети по делото са и Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „Фератум България“ ЕООД /“ОУ“/. Съгласно чл.5.3 от тях за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от дружеството, кредитоискателят може да предложи едно от следните обезпечения: а) обезпечение, предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство и одобрено от дружеството; б) обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство от поръчител– предложено от кредитоискателя и одобрено от дружеството физическо лице.

В чл.5.4 от ОУ е предвидено, че кредитоискателят самостоятелно и свободно, по свое собствено усмотрение избира вида на предпочитаното от него обезпечение и посочва това в искането за потребителски кредит. Съгласно чл.5.5 от ОУ предложеното от кредитоискателя обезпечение не задължава дружеството да одобри обезпечението, както и да предостави поискания от кредитоискателя потребителски кредит. Оценката на кредитоспособността се увеличава по един и същи начин, независимо от това, дали е одобрен поръчител или гарант.

Представен е и сключеният на 18.03.2024г. между ищеца Р. Л. и Multitude Bank p.l.c. Договор за гаранция /поръчителство/, заедно с приложимите към него Общи условия, по силата на който дружеството е предоставило гаранция, като е поело задължение да обезпечи изпълнението на задълженията, произтичащи от договора за потребителски кредит срещу заплащане на такса в размер на 4 240 лева, която се заплаща по сметка на гаранта на 18 равни месечни вноски съгласно погасителен план.

Приложени са погасителни планове към сключените договори за потребителски кредит и гаранция, от които се установява, че падежите на задълженията по тях съвпадат.

На първо място следва да бъде посочено, че доколкото по делото не се твърди, нито се представят доказателства сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да бъде прието, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на кредитополучателя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК.

На следващо място, при анализ на горепосочените договорни клаузи съдът намира, че породените от тях облигационни правоотношения следва да бъдат разгледани като едно цяло. В този смисъл е налице и практика на СЕС, съгласно която за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това, е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа деиност, която при кредитирането има лукративна цел – печалба. Следва да бъде посочено, че за свързани лица по смисъла на §1, т.6 от ДР на ТЗ се считат лицата, чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лице. След извършена служебна справка в Агенция по вписвания – ТРРЮЛНЦ се установява, че принципал на ответното дружество е Мултитют СЕ, имащ идентично наименование с това на гаранта Multitude Bank p.l.c., което обстоятелство създава обосновано съмнение за наличие на свързаност между дружествата. В същото време видно от представените общи условия, сключването на договора за гаранция се осъществява от разстояние и по идентичен на договора за потребителски кредит начин, чрез използване на сайта на ответника- www.ferratum.bg.

От представените по делото доказателства се установява също, че задълженията и по двата договора са разсрочени на 18 погасителни вноски с падежи в един и същи ден. С 3 оглед на всичко посочено съдът счита, че е налице горепосочената хипотеза и процесните правоотношения следва да бъдат разгледани като едно цяло.

Изследвайки поетите въз основа на двата договора задължения съдът стига до заключение, че уговореното възнаграждение за предоставено поръчителство по същество представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите /“ГПР“/. Съгласно §1, т.1 ДР ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В настоящия случай, както бе вече посочено, заемодателят е обвързал отпускането на кредита с предоставянето на обезпечение от страна на кредитополучателя под формата на поръчителство. Въпреки наведените в отговора на исковата молба възражения, че заемателят е имал възможност за избор на поръчител/гарант преди сключване на договора, съдът счита, че така уреденото в договора право на избор е напълно фиктивно и на практика не може да бъде упражнено, доколкото става въпрос за договор, сключван от разстояние, както и предвид бързия характер на кредита, който предполага належаща нужда от парични средства. Макар в ОУ към договора за кредит формално да е предвидена възможност за избор на обезпечение чрез физическо лицепоръчител, процедурата за неговото одобряване е до такава степен неясно формулирана, че същата следва да бъде приравнена на липса на алтернатива. В същото време в самия договора за кредит /чл. 5/ изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен от Multitude Bank p.l.c., тоест на кредитора му е изначално известно, че такъв договор ще бъде сключен, като преценката за предоставяне на сумата е обусловена от това обстоятелство.