Решение № 1312 от 31.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1312 гр. Пловдив, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20235300502742 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.462 ал.2 от ГПК.

Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението К. Ф. Ф. ЕГН ********** от с.*** срещу разпределение от 11.08.2023г. на 147 216 лева, извършено от ЧСИ Росен Раев рег. № 910 - район на действие Окръжен съд Пловдив, по изпълнително дело № 20219100401293. По отношение на разпределението жалбоподателят излага оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпределение. Иска се отмяна на разпределението и върщане на делото на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение. Иска се допускане на съдебно-счетоводна експертиза за спазването на чл.136 от ЗЗД и правилно ли са изчислени таксите по ТТР към ЗЧСИ.

Взискателите по делото «Ренесанс строй» ЕООД, В. П., М. К., община Пловдив, ТД на НАП Пловдив и Районен съд Пловдив не вземат становище по делото.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

1

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.462 ал.2 от ГПК срок, платена е държавна такса за обжалване действията на ЧСИ и като процесуално допустима жалбата подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата срещу извършено разпределение е неоснователна.

Изпълнителното дело № 20219100401293 на ЧСИ Росен Раев рег. № 910 - район на действие Окръжен съд Пловдив е продължение на изпълнително дело №135/2021г. на ЧСИ Атанас А. рег. № 910 - район на действие Окръжен съд Пловдив, който изтърпява наказание лишаване от права, а делата му са поети от ЧСИ Росен Раев и е образувано на 19.07.2021г. по молба на взискателя «Ренесанс строй» ЕООД гр.София с приложен изпълнителен лист на РС Пловдив от 27.05.2021г. по НОХД № 5960/2018г., с който длъжниците П. К. Ф. и К. Ф. Ф. са осъдени да заплатят на ТБМ Груп ЕООД солидарно 616 000 лева, обезщетение за имуществени вреди от престъпление, ведно със законнта лихва и разноските по делото. След успешна публична продан на 1/2 идеална част от недвижим имот на длъжниците, а именно апартамент в гр.*** с предложена цена 147 219 лева /л.137/ , като купувач на същия е обявен В. П. с протокол от 18.07.2023г. След това ЧСИ е пристъпил към разпределение на сумата, която не е достатъчна да плати всички вземания спрямо длъжниците и е съставил разпределение от 11.08.2023г. /л.173/.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя К. Ф., че не са спазени императивните разпоредби на чл.136 от ЗЗД. На първо място съдът констатира, че в обжалваното разпределение са спазени разпоредбите на чл.136 от ЗЗД и редът на привилегиите е спазен. Първо са погасени вземанията от първи ред чл.136 т.1 ЗЗД, след което са погасени следващите по ред редове по точки 2 и 6, след което се погасяват съразмерно хирографарните вземания. По отношение на това възражение следва да се посочи също така, че видно от Тълкувателно решение 2/21г. от 22.11.2022г. по т.д. № 2/21г. на ОСГТК на ВКС, то настоящият съд в производството по чл.463 от ГПК е ограничен от оплакванията в жалбата и не може служебно да проверява обжалвания акт. А горното възражение на жалбоподателя К. Ф. е неконкретно и не сочи в какво точно се изразява нарушението на чл.136 от ЗЗД извършено в обжалваното разпореждане. Тоест налице е бланкетна жалба, която е редовна и допустима принципно. В тази жалба обаче не е 2 посочено на основание чл.260 т.3 от ГПК в какво конкретно се състои порочността на разпределението. Според мотивите на горното тълкувателно решение в т.1, с оглед на диспозитивното начало в процеса – чл.6 ал.2 ГПК, предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо. Пак там ВКС приема, че нормите на чл.136 ЗЗД независимо, че се намират в материален закон, са процесуални по своя характер, тъй като уреждат ред на вземанията. При което се приема, че за тези процесуални норми са неотносими указанията дадени с ТР №1/2013 по т.д.

№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които за правилното приложение на императивна материалноправна норма съдът следи служебно. Ето защо при тази бланкетна жалба съдът няма да извърши служебно проверка на цялото разпределение за всички привилегии и взискатели. При това е безпредметно да се назначава съдебно-счетоводна експертиза за спазването на чл.136 от ЗЗД, както иска жалбоподателя.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя К. Ф., че вземанията за разноски са неправилно инзивидуализирани и изчислени, не е посочено ясно и точно какво представляват тези такси и как са изчислени. Оспорването на таксите и разноските от страна на длъжника по изпълнението е допустимо по силата на нормата на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК, но не и в това производство по чл.463 от ГПК. Според ТР №2/21г. от 22.11.2022г. по т.д. № 2/21г. на ОСГТК на ВКС производството по чл.435 от ГПК е контролно-отменително и има различен процесуален характер от настоящото производство по чл.463 от ГПК, което е въззивно по правна същност. Ето защо в това производство съдът не е оправомощен да се произнася по жалби на длъжника свързани с разноските /правилност, изчислен размер и съответствие с релноизвършеното по делото/. Жалобподателят неправилно се учудва, защо в разпределението не е посочено посочено ясно и точно какво представляват тези такси и как са изчислени. Настоящият съд пак ще цитира по този въпрос мотивите, този път на т.2 от ТР №2/21г. от 22.11.2022г. по т.д. № 2/21г. на ОСГТК на ВКС – липсва законово изискване изпълнителния орган при извършване на разпределението или по-късно при обжалването му, да изложи мотиви към акта. По това обжалването на разпределението се различава от обжалването на изпълнителните действия на съдебния изпълнител по реда на чл.435 ГПК, при което съгласно изричното правило на чл.436 ал.3 от ГПК той е длъжен да изложи мотиви по обжалваните действия. В настоящото разпределение обаче 3 има мотиви, макар и такива да не се изискват по закон, в които ясно и точно е посочено какви разноски, за какви изпълнителни действия и по коя норма от тарифата за разноски към ЗЧСИ са били начислени. Като тук следва да се посочи също така, че съгласно т.2 от ТР №3/2015г. от 10.07.2017г. по т.д.

№3/2015г. на ОСГТК на ВКС използвания в чл. 435, ал. 2 ГПК израз „постановление за разноски”, следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. По процесното изпълнително дело настоящият жалбоподател, в качеството му на длъжник е бил адресат на няколко покани за доброволно изпълнение, в които са били посочени и разноските по делото /л.30 и л.42 от делото/, тези разноски обаче не са били обжалвани от длъжника К. Ф. по ред на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК, ето защо повдигането на този въпрос в производството по обжалване на разпределението по ред на чл.463 от ГПК е недопустимо. При това извършеното разпределение е законосъобразно и следва да се потвърди от съда. Поради което и на основание чл.274 във вр. с чл.463 от ГПК съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпределение от 11.08.2023г. на 147 216 лева, извършено от ЧСИ Росен Раев рег. № 910 - район на действие Окръжен съд Пловдив, по изпълнително дело № 20219100401293.

Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаване на решението на страните пред Апелативен съд Пловдив.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4