Определение № 934 от 07.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 934 гр. София, 07.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Врачева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601197 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440, ал. 2 НПК.

Инициирано е по жалба на адв. Ю. С. срещу определение на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 11-ти състав, постановено в открито съдебно заседание на 10.09.2026 г. по н. ч. д. № 4578/2025 г., с което е оставено без уважение искането на осъдения И. П. И. за условното му предсрочно освобождаване от остатъка от наложеното му наказание от 8 години „лишаване от свобода“, приспособено с определение по НЧД № 7302/2023 г. по описа на СГС.

В законоустановения срок за обжалване защитникът е оспорил това определение.

Посочил е, че първият съд не е подложил на всестранно, обективно и пълно изследване събраните доказателства и е направил превратен извод, че няма доказателства за поправяне на осъдения. В жалбата е направен акцент върху изцяло положителния доклад на администрацията на затвора (независимо от необяснимото крайно отрицателно становище), липсата на негативни прояви, намалените рискове от рецидив. Отбелязано е, че констатациите в докладите от затворническите власти са положителни и изненадващ е финалният извод в тях, че за пълното поправяне на осъдения и за постигане на целите по чл.

36 от НК е необходимо той да търпи по-продължително наложеното му наказание. В жалбата са наведени и съображения, свързани с целите на наказанието – превъзпитаване на осъдения и връщането му в обществото; размерът на неизтърпяната част от наказанието, която не може да бъде единствено основание за отказ от предсрочно освобождаване; практиката на ВС и Резолюция № 76(2) на Съвета на министрите към Съвета на Европа. Поискано е определението да бъде отменено като неправилно и въззивният съд да издаде ново, с което да освободи осъдения от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

Като съобрази изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Софийският 1 апелативен съд прие следното:

Жалбата е допустима - подадена е срочно, относима е към акт, който подлежи на проверка в процедурата по Глава двадесет и втора от НПК, и изхожда от страна, снабдена с активна процесуална легитимация да атакува определението на първата инстанция.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Дейността на първия съд е включвала анализ на всички налични в досието на лишения от свобода документи, както и дадените становища от служители от затворническата администрация. Разглеждайки ги на собствено основание, САС прецени следното:

За извършено престъпление, квалифицирано като такова по чл. 249, ал.1, връзка чл. 26, ал.1 от НК на Република България И. И. изтърпява наказание лишаване от свобода редуцирано до максимума, предвиден за това престъпление от 8 години лишаване от свобода. Приспособяването на присъдата, издадена от съдебните власти в Куба е направено в производство по реда на чл. 457 от НПК по НЧД № 7302/2023 г. по описа на СГС, в рамките на което е приета за изпълнение присъда на кубинския наказателен съд, с която на осъдения И. П. И. е наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 години (впоследствие редуцирано на 8 години, което е максимално предвиденото наказание в българския наказателен закон). Наказанието по това дело осъденият е започнал да търпи в Затвора в *** на 08.01.2025 г. Преди тази дата от 29.11.2023 г. е изтърпял изцяло приведено в изпълнение наказание от една година и два месеца лишаване от свобода за извършени от него в условията на реална съвкупност престъпления, идентични по вид с това, за което търпи актуалното наказание. От приспособеното и редуцирано наказание от 8 години лишаване от свобода е приспаднато времето на предварителното задържане и изтърпяно наказание в размер на 4 години и 16 дни.

Първоначално определеният му с присъдата (определението за приспособяване на присъдата на кубинския съд) режим е бил строг, който е останал непроменен.

Към датата на постановяване на определението на СГС (10.09.2025 г.) от процесната присъда осъденият е изтърпял фактически 04 години 08 месеца и 18 дни, от работа 3 месеца и 13 дни или всичко 5 години и 1 ден, с остатък за изтърпяване от 02 години, 11 месеца и 29 дни.

Установено е, че при започване на корекционната работа с осъдения в местата за лишаване от свобода рисковете от рецидив при него са били в средни стойности – 41 точки.

Вследствие на провежданата с И. работа тези рискове са спаднали на 39 точки, като във всички зони се наблюдава спад с изключение на тази, свързана с настоящето правонарушение, където оценката на риска е завишена с една точка поради факта, че се касае за поредно осъждане. Нивата на риск от сериозни вреди за персонала и останалите затворници са оценени като ниски и са били такива по време на целия престой на осъдения в затвора.

В местата за лишаване от свобода осъденият е бил награждаван със Заповед № 2

153/16.05.2025 г. на началника на затвора.

Със заповед № 567 и 568 от 13.11.2024 г. му е възложено да работи като „работник абонатна станция“, където е работил и към датата на изготвяне на доклада.

Личното досие на осъдения не съдържа данни за наложени актуални наказания.

По данни от доклада на ИСДВР осъденият е бил предлаган за поощрения от прекия му ръководител, тъй като се справял добре с трудовите си задължения, показвал положително отношение към труда, спазвал трудовата дисциплина и съвестно изпълнявал възложените му задачи.

Поведението му в затвора е изцяло положително – не заема лидерски позиции, стреми се да избягва конфликти с останалите осъдени, по-голямата част от времето му е ангажирано с изпълнение на възложената му работа, добронамерен е към останалите лишени от свобода и пенитенциарния състав. Към персонала на затвора се отнася с необходимото уважение и при необходимост им съдейства.

Прогнозата за развитието на личността и поведението на осъдения и възможностите му за ресоциализация не е обсъдена в доклада, но е подчертан образователният му ценз.

При все това в този доклад е отбелязано, че все още не е осъществен принципът на прогресивната система при изпълнение на наказанието и осъдения не е дал категорични доказателства за поправянето си и с оглед обстоятелството, че все още изтърпява наказанието си при първоначален строг режим, който не е бил смекчаван, се налага работата с него да продължи в посока изпълнение на заложените в плана на присъдата цели, задачи и поощряване с предвидените в ЗИНЗС награди.

Становището на началника на затвора в *** за предсрочно условно освобождаване на осъдения И. също е било отрицателно. Посочено е, че при осъдения има актуални проблемни зони, а дефицитите не са преодолени, рискът от рецидив не е намален в достатъчна степен, прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена и остатъкът от наказанието е значителен.

Към момента на произнасянето на първия съд и пред настоящата инстанция, не са представени доказателства от затворническата администрация, разкриващи проблеми в поведението на осъдения по време на изпълнение на наказанието.

Така изложените факти налагат следните изводи от правна страна:

Решаващият съд обосновано е заключил, че е налице първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно освобождаване. Тази предпоставка е изпълнена, тъй като осъденият И. И. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание.

САС изразява несъгласие с констатацията на първата инстанция, която е приела, че не е налице втората предпоставка за условно предсрочно освобождаване, а именно доказателства за поправянето на осъдения. За да направи този извод, съставът на СГС се е 3 позовал на докладите и становищата на затворническата администрация. В принципен план този подход е бил правилен, тъй като в преценката си за поправяне на осъдения, чрез изготвени доклади, оценки и справки за индивидуалния план на присъдата, съдът се подпомага от информация, предоставена от служители на затворническата администрация, които пряко са ангажирани с корекционния процес. Тези документи безспорно имат своето процесуално значение, но те биха могли да бъдат поставени в основата на съдебните правни изводи единствено, ако са обективно поднесени, щателно мотивирани и намират подкрепа в доказателствата, съдържащи се в личното досие на осъдения.

От начина, по който е изготвен последният доклад на ИСДВР от 25.06.2025 г., подобна констатация не може да бъде изведена. Напротив - в този доклад е отбелязано, че осъденият е с добро поведение, със съхранени трудови навици и с добра прогноза за ресоциализация. Посочено е също така, че И. не е бил наказван за нарушение на режимните изисквания, че отношението му към другите лишени от свобода и към затворническата администрация е много добро, че приема реда в затвора без да създава или да участва в конфликти. Отбелязан е и спад в проблемните зони – трудова заетост и начин на живот и обкръжение Посочен като стойностно изражение рискът от рецидив, възлизащ на 39 точки, е в ниски стойности.

При анализа на втората предпоставка по чл. 70 от НК въззивният съд не би могъл да подмине и още едно обстоятелство, върху което правилно е акцентирал и защитникът във въззивната частна жалба. В съдържателно отношение изготвеният доклад съдържа положителни данни за осъдения, тъй като носи информация, че той е бил награждаван, започнал е работа в затвора, а и рисковете за рецидив при него са спаднали с две точки. При това положение абсолютно неясна остава финалната констатация в доклада, че за поправянето на осъдения той следва да продължи да изпълнява наказанието.

Отрицателното становище на началника на затвора в *** също не е мотивирано, а в значителната му част влиза и в противоречие с други данни относно същите факти. Така например в становището е посочено, че при осъдения има проблеми зони – настоящо правонарушение, криминално минало, отношение към правонарушението и умение за мислене, при първите две от които не може да се очаква корекция. От своя страна като гранични зони са маркирани: трудова заетост, управление на финансите и доходите и начин на живот и обкръжение, но в доклада на ИСДВР е отбелязано, че точно в тези зони има спад - в първия случай с 1 точка, а във третия с 2 точки.

Другият аргумент за отрицателно становище на началника на затвора в *** е свързан с това, че прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена докрай, тъй като осъденият не е преминал на по-лек режим. Нито в доклада на ИСДВР, нито в становището на началника на затвора в *** са изложени мотиви защо процесът по превъзпитание на осъдения не е завършил, след като той е участвал в достъпни и предлагани му трудови дейности. От друга страна - обективен факт по делото е, че в периода, в който осъденият е бил в местата за лишаване от свобода, той не само е полагал труд, но е имал и поведение, изцяло съобразено с режимните изисквания, за което е бил награждаван. Разбира се, 4 спазването на правилата е част от задълженията на лишените от свобода, но отсъствието на дисциплинарни нарушения не може да бъде пренебрегнато, още повече, че намира подкрепа и в информацията, получена от самите затворнически власти, според които осъденият е неконфликтен и няма агресивни прояви. Всичко това означава, че поведението в затвора е позитивно и при висока лична мотивация за промяна. За направената от САС положителна преценка за поправяне на осъдения не може да бъде подценено и обстоятелството, че размерът на фактически изтърпяната част от наказанието не е незначителен. През този период от време е реализиран корекционен процес с осъдения в условията на затвора, който очевидно е дал резултат предвид отчетените от пенитенциарните власти занижени стойности на риск от рецидив. Не без значение е обстоятелството, че осъденият има образование, трудови навици и близък роднина (сестра), която го подкрепя. Налице е перспектива за социално и лично развитие след излизане от затвора.