Решение № 478 от 22.11.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. **, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – **, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трин*есети септември през две хиляди дв*есет и втора година в следния състав:

Председател: И Й. М** при участието на секретаря М** КР. К** като разгледа докл*ваното от И Й. М** Гражданско дело № 20214310102304 по описа за 2021 година обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК,във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК:

Под*ена е искова молба от “***” **, с ЕИК *** с *рес: гр. *** с ЕИК ***, чрез пълномощника *вокат Д. К., *** *вокатска колегия, преупълномощена от ***, *вокатска колегия ***, в качеството му на управляващ съдружник на ***, гр. ***, *рес за призоваване: гр. ***, против длъжникът С. Т. И. с ЕГН **********, по която се твърди, че вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнено парично з*ължение по Договор за потребителски кредит № **, сключен на 19.12. 2012г. с „***“ * /с предишно наименование „***“ * и „***“ */, изменен и допълнен с Анекс № 1/16.01.2014 г., по силата на който, Банката е отпуснала на длъжника кредит в размер на 14390.00 лева за пълно предсрочно погасяване на друго з*ължение, а длъжникът се з*ължил да погаси з*ължението си чрез 120 анюитетни месечни вноски, с краен срок за погасяване-19.12.2022 г. , ведно с договорните лихви и таксите, начислени съгласно договора за кредит. За усвоения кредит кредитополучателят се з*ължил да заплати на Банката през първите девет месеца от срока на издължаване на кредита променлива годишна лихва, формирана от сбора на базовия лихвен процент на Банката за потребителски кредити в лева /БЛП/ за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна н*бавка в размер на 8.20 %, като към момента на сключване на договора за кредит БЛП на Банката за потребителски кредити е в размер на 13.20 %. За периода след първите девет месеца до крайния срок на издължаване на кредита, кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва, формирана от сбора на БЛП на Банката за потребителски кредити в лева за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна н*бавка в размер на 0.800 пункта. Кредитът е отпуснат при годишен процент на разходите в размер на 14.93 %. С Анекс от 16.01.2014г., е договорено, 1 че кредитополучателят дължи на Банката и редовна лихва, която ще бъде начислена за периода от датата на п*ежа, предхождащ датата на Анекса, до датата на п*ежа, следващ датата на Анекса /„Следващ п*еж“/, но към датата на Анекса все още не е изискуема.

Договорено е още, че всички плащания във връзка с кредита се отнасят служебно от Банката на датата на Анекса чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит и съгласно уговорките, направени с Анекса, размерът на главницата възлиза на 14654.41 лева. Уговорено е също, че кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва, посочена в Анекса, а годишният процент на разходите по кредита е 13.64 %. Твърди се, че кредитополучателят не е извършвал плащания, с които да погасява з*ължението си по договора, пор*и което е останал непогасен остатък, от който заявителят претендира сумата от 4216.85 лева, дължими за периода 19.10.2018 г. – 19.02.2020 г. /п*ежирали вноски/, както следва: 2589.64 лева – дължима главница, 1627,21 лева-договорна лихва. Излага, че по силата на Договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 18.01.2016 г., вземането по посочения по-горе договор за потребителски кредит, изменен и допълнен с посочения анекс, било изкупено от заявителя „***“ **, за което длъжникът бил уведомен на 10.09.2020 г. с писмено съобщение, изпратено от пълномощник на цедента – *в. дружество „***“, като заедно със съобщаването на цесията, на длъжника бил предоставен 15-дневен срок за доброволно изпълнение.

Твърди, че писмото не е връчено на длъжника и същото е върнато обратно на подателя с отбелязване „Непотърсено". Видно от приложеното копие на пощенската пратка, пор*и невъзможност за фактическо предаване на пратката, на *реса на получателя е залепен стикер на 04.09.2020г. и на 10.09.2020г. с информация за отправена до него пратка. След като пратката не е била потърсена в срок от 20 дни /чл. 55 от Общи условия на договори с потребители на пощенски услуги включени в обхвата на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи на „***" ООД/, пратката е върната на подателя като непотърсена. Със същата пратка на ответника е изпратено и писмено известие, с което му е предоставен 15-дневен срок за доброволно изпълнение на непогасеното з*ължение по горепосочения договор за кредит, като му е указано, че в случай на неизпълнение считано от изтичане на предоставения срок, кредитът ще бъде обявен за изцяло и незабавно дължим.

Горното се установява от приложеното към настоящата молба известие за доставяне на куриерска фирма „***" ООД с № **. Предвид горното и съобразно разпоредбата на чл. 20 от договора за кредит, която гласи, следното: „Всички уведомления и изявления във връзка с настоящия договор трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща, достигнат до *ресите на страните, посочени в началото на договора, освен ако в настоящия договор не е предвидено друго. По отношение на Кредитополучателят *ресът за получаване е вписания в началото на договора настоящ *рес.

В случай, че някоя от страните промени *реса си, посочен в началото на договора, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна като посочи новия си *рес, а до получаването на такова уведомление, всички съобщения достигнали до ст** *рес ще се считат за получени.", регламентираща т. нар. фингирано връчване, считаме, че е налице валидно уведомяване на 2 ответника досежно извършената цесия. До настоящия момент не е налице уведомление от страна на длъжника, с което да информира относно промяна на *реса си. Счита, че с направения опит за уведомяване на длъжника е кредиторът е упражнил правата си добросъвестно при полагане на дължимата грижа за осъществяване на уведомяването, пор*и което поддържа , че макар и да не е достигнало фактически до знанието на длъжника съдържанието на изпратените уведомления и съобщения, то е налице валидно уведомяване на длъжника относно извършеното прехвърляне на вземания. В тази насока е и съдебната практика, изрично приела за допустима договорната фикция за връчване, обективирана в решение № 49 от 23.04.2014г. на ВКС по т. д. № 2788/2013г., II т. о., ТК, докл*чик съдията ***, решение № 86 от 28.04.2014г. на ВКС по т. д. № 4470/2013г., I т. о., ТК, докл*чик съдията *** и др. С изтичане на срокът за доброволно изпълнение, при наличието на обективен елемент /неплащане на погасителни вноски и субективен елемент - достигнала до знанието на длъжника воля на кредитора/ е настъпила предсрочната изискуемост на з*ължението. На основание описаното по-горе, „***" ** е придобило от „***" *, /с предишно наименование „***" */ едно ликвидно и изискуемо парично вземане. Пор*и липса на доброволно изпълнение нито към ст**, нито към новия кредитор и пор*и факта, че към настоящия момент з*ължението на ответника е обявено за изцяло и незабавно дължимо, както и липсата на обстоятелство, което да погасява посоченото по-горе з*ължение е мотивирало новия кредитор „***" ** да пристъпи към принудително събиране на вземането си по договора чрез подаване на Заявление до Районен съд гр. ** за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по повод на което е образувано ч.гр.д. № 1811/2021г. по описа на Районен съд гр. **. Срещу изд*ената Заповед за изпълнение ответникът е подал възражение, за което бяхме н*лежно уведомени по електронната поща на 09.11.2021г. Към настоящия момент погасяването на з*ължението на С. Т. И., ЕГН ********** по Договор за потребителски кредит № *** от 19.12.2012г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 16.01.2014г. не е осъществено. Не им е известно и основание, въз основа на което з*ължението за погасяване е отп*нало, а в случай, че такова е налице, в тежест на ответника е да го докаже чрез допустими и относими в настоящото производство доказателствени средства. Моли да се признае за установено, че С. Т. И., дължи на „***" ** - гр. **, следните суми: 2589,64 лева (две хиляди петстотин осемдесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки) - дължима главница за периода 19.10.2018г. - 19.02.2020г. (вноски с настъпил п*еж) и 1627,21 лева (хиляда шестстотин дв*есет и седем лева и дв*есет и една стотинки) дължима договорна лихва за периода 19.10.2018г. - 19.02.2020г. (вноски с настъпил п*еж), посочени в заповедта за изпълнение по частно гр. дело № 1811/2021г. по описа на PC **, дължими по Договор за потребителски кредит № *** от 19.12.2012г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 16.01.2014г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата; да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по частно гр. дело № 1811/2021г. по описа на PC **, представляващи държавна такса в размер на 84,34 лева /осемдесет и четири лева и тридесет и четири стотинки/, както и разноските по настоящото производство.

3

Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок е постъпил писмен отговор, чрез *в. Ф. Ф., който не оспорва твърдението, че между доверителя му и „***"* е бил сключен Договор за потребителски кредит № *** по силата на който е усвоена сумата 14 390,00 лева при определени условия/лихви срок и др./ при заплащане на равни месечни анюитетни вноски съгласно погасителен план с краен срок за издължаване на кредита е 19.12.2022г., по който е усвоил сумата от 14 390,00 лв на 19.12.2012г., след което не са правени погасителни плащания, съобразно двустранно подписания от страните по договора погасителния план. В този смисъл счита, че следва да се приеме, че в отношенията между страните в облигационното отношение намира приложение клаузата на чл.15, ал.5 от договора, според която при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго з*ължение договора, вземането на банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора. Съобразено с погасителния план към договора, първата погасителна вноска за главница при нулева ставка на главницата за срок от девет месеца, считано от датата на сключване на договора в размер на 59,96 лв. е с п*еж 19.01.2013г. Т.е. при неизпълнение на основното з*ължение на кредитополучателя да погаси з*ължението си, след тази дата следва да се приеме, че по силата на самия договор, който има силата на закон между страните е настъпила предсрочна изискуемост на цялото з*ължение по договора за предсрочно връщане на пълния размер на получения кредит. Без за това да е необходимо каквото и да било изявление от страна на банката/кредитор. По тази причина прави изрично волеизявление, с което въвежда възражение за изтекла петгодишна погасителна давност по отношение на пълния размер на претендираното с исковата молба вземане. Следва да се обърне внимание, че по делото не се твърди, а и няма доказателства, че преди да прехвърли кредита, банката е изпращала каквото и да било изявление, което с оглед на визирана по-горе договорна клауза би имало по отношение настъпилата предсрочна изискуемост на целия кредит констативен, отколкото правопораждащ ефект. Изтъква, че трайна и непротиворечива е практиката, че по отношение на договорите за кредит се прилага петгодишната давност, като срокът започва да тече от датата на п*ежа на кредита или от датата на предсрочната му изискуемост. В конкретния казус счита, че е относим именно първия момент. Независимо, че по наше твърдение не е било необходимо процесния договор да бъде обявен за предсрочно изискуем, както излага по-горе, това не е направено от банката. Условията за предсрочна изискуемост на кредита са настъпили, считано от 20.01.201Зг., след непогасяване на първата по погасителния план дължима вноска за лихва на п*ежа - 19.01.2012г., както е разписано в TP № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, касаещо и предсрочната изискуемост. С изпратените по куриер две писма подписани от *в. Жельо Денев веднъж в качеството на пълномощник на цедента и втори път като пълномощник на цесионера датирани с дата 31.08.2020г. длъжникът е уведомен на първо място, че с договор от 18.01.2016г. /т.е. повече от четири години и половина след неговото сключване/ вземането на банката по Договор за потребителски кредит № *** е прехвърлено на „***" ** и второ, че в 15 дневен срок следва да погаси з*ълженията си по договора за кредит /без да е упоменат размер и основание за 4 неговото начисляване/, като в случай на неизпълнение цялото з*ължение щяло да стане предсрочно изискуемо. Липсата на яснота за актуалния дълг към 31.08.2020г. /датата на съставяне на писмата/ е съществен пропуск нарушаващ правата на длъжника да узнае какъв е размера на неговото з*ължение, абстрахирайки се от факта, че пратката с писмата не са достигнали до ответника. Предвид изложеното, считат че с изтичане на петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД з*ължението за главница по кредита е погасено, а при действието на чл.119 от ЗЗД следва с погасяване на главното з*ължение, да се приемат за погасени и акцесорните з*ължения. Изтъква още, че доверителят му твърди, че не е договарял с банката за изменение и допълнение на сключения от него договор за кредит, като представения с исковата молба заверен препис от Анекс от 16.01.2014г. и новия погасителен план към него, представляващи неразделна част към договора за потребителски кредит както и че подписите върху анекса и погасителния план за „Кредитополучател" не са положени от него. Независимо, че твърдят, че предсрочната изискуемост на кредите е настъпила далече преди датата на анекса и в чл.9 от него е записано, че с него не се новира договора за кредит, при доказване на този факт би се установило, че кредита не е предоговарян н*лежно, със знанието и съгласието на ответника. Депозирано е във връзка с указания на съда и становище 4044.