Решение № 1120 от 02.08.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1120 гр. Пловдив, 02.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Анг. Станева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20225300501824 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.435, ал.1, т.3, пр.2 във вр. с чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба вх. №18263/07.07.2022 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от наследника на взискателя Л. Н. М.Л. Н. чрез адв. Л.Ч., срещу постановление от 17.01.2022 г. по изпълнително дело №9030/2015 г. по описа на ДСИ при РС Пловдив, с което е прекратено изпълнителното дело поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години от 15.12.2016 г. Твърди се, че постановлението е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. С молба от посочената дата взискателят е поискал спиране на изпълнителното дело, което е и направено.

Постановлението за спиране не е обжалвано. Счита, че са спрели да текат всички срокове, които не са изтекли. Неправилно е посочено и основанието за прекратяване. Иска се да се отмени постановлението за прекратяване, като на страната се присъдят направените в настоящето производство разноски.

Ответната страна по жалбата – длъжниците „********** ООД и П.

П. П. - не са изразили становище.

В писмено становище /мотиви/ към обжалваното изпълнително действие, депозирани в съответствие с чл.436, ал.3 от ГПК, ДСИ поддържа, че жалбата е неоснователна по подробно изложени съображения.

Жалбата е допустима – подадена е от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния 1 изпълнител по чл.435, ал.1, т.3 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Според разясненията, дадени в т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк.д.

№2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според цитираното тълкувателно решение, искането да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.

Изпълнително дело №9030/2015 г. по описа на ДСИ при РС Пловдив е образувано по молба на Л. К. Н. чрез адв. Л.Ч. против „********“ ООД и П. П. П. Независимо от това са приложени два изпълнителни листа – с единия е разпоредено длъжниците да заплатят на П. суми, а вторият е издаден в полза на адв. Ч., като длъжникът П. следва да заплати адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. С молбата е поискано изискване на справки, но не е посочен изпълнителен способ.

Покана за доброволно изпълнение не е връчена на длъжника П., като е отбелязано, че не живее на адреса от близо 6 месеца и е заминал за чужбина. Такава покана не е връчена и на длъжника „*******“ ООД – посочено е, че адресът е посещаван многократно и по различно време, не е открит афиширан офис, както и служител на дружеството, съгласен да получи поканата. Независимо от това от взискателя не е поискано назначаване на особен представител на длъжниците.

С разпореждане от 22.04.2015 г. държавата е присъединена като взискател за задължения на длъжниците, но същите отново не са уведомени – съобщенията не са им връчени. Не са уведомени и за наложените запори.

С молба от 29.04.2015 г. (л.54) е поискано налагане на запори върху четири сметки на длъжника, като искането е уважено и са наложени такива (л.57), но суми не са постъпили.

С молба (л.145) от взискателя е поискано да се наложат възбрани върху притежавани от длъжника П. идеални части от недвижими имоти.

Върху молбата е поставена резолюция от ДСИ от 29.05.2015 г. Възбрана е наложена с разпореждане от същата дата на ДСИ и е вписана в СВ Пловдив на 01.06.2015 г.

С молба от 15.12.2016 г. (л.161) взискателят е поискал спиране на изпълнителното производство, като с разпореждане от 16.12.2016 г. делото е спряно.

С молба от 17.04.2018 г. е поискано изготвяне на удостоверение за присъединяване на взискателя по друго изпълнително дело, като такова е издадено. По изпълнително дело на ЧСИ ****** взискателят и ДСИ с 2 уведомени за провеждане на три публични продани, последната в периода 25.08.2019 г. до 25.09.2019 г.

С молба от 14.01.2022 г. М.Л. Н. чрез адв. Ч. е посочила, че е единствен наследник на взискателя, като е поискала извършване на опис, оценка и публична продан на идеална част от недвижим имот, собственост на длъжника П. Приложено е и удостоверение за наследници, според което взискателят Н. е починал на ********* г.

С атакуваното постановление от 17.01.2022 г. производството по делото е прекратено. Постановлението е правилно и законосъобразно.

Последното действие, което е в състояние да прекъсне давността, е молбата за налагане на възбрана от 29.05.2015 г. След това в продължение на повече от две години не е поискано от взискателя предприемане на действия, които са в състояние да прекъснат давността.

Неоснователни са доводите, че производството е било спряно по искане на взискателя, като в този случай давност не тече. В мотивите към т.10 от цитираното ТР е изрично отбелязано, че „не случайно законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116, б.В ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес. Тези правила са неприложими при прекъсване на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116, б.В ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. … В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).“ Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи. Такива действия в случая не са предприемани за продължителен период – много по – дълъг от две години, като е налице бездействие на взискателя.

Според разясненията, дадени в същата точка от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, по т.д. №2/2013 г., когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар.

„перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато 3 установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. В този смисъл не се възприемат доводите в жалбата, че прекратяването е станало на несъществуващо правно основание. Прекратяването е станало по силата на закона, а съдебният изпълнител само е прогласил факта. Още повече, че за страната е ясно, с оглед изложените мотиви, на какво точно основание се прекратява изпълнителното производство.

Обжалваното постановление се явява законосъобразно, поради което и подадената срещу него жалба следва да се остави без уважение.

Разноски са поискани единствено от жалбоподателката, като с оглед изхода на делото не се присъждат.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,

V граждански състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №18263/07.07.2022 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от наследника на взискателя Л. Н. М.Л. Н. чрез адв. Л.Ч., срещу постановление от 17.01.2022 г. по изпълнително дело №9030/2015 г. по описа на ДСИ при РС Пловдив, с което е прекратено производството по делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4