Решение № 80 от 24.01.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Добрич, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20233230101546 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ГЕНОМИКА” ООД, ЕИК 119628835, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н. Г. срещу „Абритос - 3” ЕООД със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК 124672252, представлявано от управителя Г.Ж.Г..

Исковете са с пр. осн. чл.327 от ТЗ във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът моли, съдът да съди ответника да му заплати следните суми: главница в размер на 2217.60 лв., представляваща неплатено задължение по договори за покупко-продажба и услуги /ищцовото дружество е продало на ответното, семенен материал от бици за изкуствено осеменяване и са били извършени прегледи и изследвания на животни/, сключени между страните през 2018г. и 2019г., за което ищецът е издал в качеството си на продавач 9 броя фактури на обща стойност 2217.60 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /21.06.2023г./ до окончателното изплащане на задължението.

В ИМ е изложено, че между страните са били налице облигационни правоотношения, като в периода 2018-2019г. са били налице сключени 1 договори за покупко-продажба и услуги , по силата на които, ищецът е продал на ответника семенен материал от бици за изкуствено осеменяване и са били извършени прегледи и изследвания на животни, за което ищцовото дружество е издало 9 фактури на обща стойност 2217.60 лв. с вкл. ДДС, а именно: За семенен материал от бици за изкуствено осеменяване и изследване е издадена фактура №12708 от 10.08.2018 година на стойност 324.00 лева, За семенен материал от бици за изкуствено осеменяване и изследване е издадена фактура №12911 от 11.10.2018 година на стойност 360.00 лева, За семенен материал от бици за изкуствено осеменяване и изследване е издадена фактура №12927 от 08.11.2018 година на стойност 230.40 лева, За семенен материал от бици за изкуствено осеменяване и изследване е издадена фактура №13286 от 19.02.2019 година на стойност 230.40 лева, За семенен материал от бици за изкуствено осеменяване и изследване е издадена фактура №13316 от 10.04.2019 година на стойност 180.00 лева; За семенен материал от бици за изкуствено осеменяване и изследване е издадена фактура №13768 от 15.05.2019 година на стойност 129.60 лева; За семенен материал от бици за изкуствено осеменяване и изследване е издадена фактура №13803 от 12.08.2019 година на стойност 208.80 лева, За семенен материал от бици за изкуствено осеменяване н изследване е издадена фактура №13822 от 12.08.2019 година на стойност 259.20 лева; За семенен материал от бици за изкуствено осеменяване и изследване е издадена фактура №14461 от 17.10.2019г. на стойност 295.20 лв.

Ищецът твърди, че е изправна страна по горепосочените договори.

Ответникът не е заплатил на ищцовото дружество дължимите суми по визираните по-горе фактури на обща стойност 2217.60 лв., въпреки, че ги е осчетоводило и е ползвало съответните данъчни кредити по ЗДДС.

Претендират се от ищеца сторените съдебни разноски.

С разпореждане от 22.06.2023г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението /03.07.2023г./, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, не изпращат процесуални представители, не представят нови доказателства, не правят 2 доказателствени искания, не подават писмени бележки/становища.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените доказателства се установява, че през 2018г.-2019г между страните са съществували търговски отношения, в изпълнение на които, ищцовото дружество е продавало на ответното, семенен материал от бици за изкуствено осеменяване и са били извършени прегледи и изследвания на животни, за което ищецът е издал 9 фактури /визирани по-горе/ на обща стойност 2217.60 лв. с вкл. ДДС.

Фактът на получаване на продадената стока и на доставените услуги, не се оспорва от ответника, като за установяване на релевантните факти се представят от ищеца процесните издадени девет броя фактури (л.6-10).

От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза /л.34-41/ се установява, че процесната фактура е отразена в счетоводствата на двете дружества, т.е., осчетоводена е, също така е включена в дневника за продажби, ползван е данъчен кредит. По нея има извършено частично плащане от ответника на 22.02.2018г. в размер на 10000.00 лв. Дължимият октатък по фактурата е в размер на 6130.00 лв.

Заключението е обективно, изготвено е от лице с необходимата квалификация и не е оспорено от страните, поради което съдът го възприема в цялост.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание по чл. 327, ал. 1 от ТЗ във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с които се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 2217.60 лв., представляваща уговорена, но незаплатена продажна цена на осъществени търговски продажби през 2018г. и 2019г. на семенен материал от бици и извършени услуги – изследване на животни, за които стоки и услуги, ищецът е издал девет броя фактури на обща стойност 2217.60 лв., двустранно подписани от страните по сделките.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните са налице валидни договори за търговска продажба и за услуги, предаването на генетичния материал, описан в процесните 9 броя фактури на ответника, както и изискуемостта на вземането по тях. В тежест на ответника е да докаже, че е 3 платил изцяло задълженията по фактурите, /доколкото не се правят правопогасяващи и/или правоизключващи възражения/.

Правоотношението между страните попада под приложното поле на Търговския закон, тъй като страните му са търговци и за тях следва да се прилагат правилата, уредени в този нормативен акт, съгласно чл. 318, ал. 1, вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ.

Съдът не е назначил съдебно-счетоводната експертиза, предвид пасивното процесуално поведение на ответника и за да не се товари делото излишно със съдебни разноски. Още повече, че не е налице, нито оспорване по основание, нито по размер на предявените искове от страна на ответното дружество. Така, то не само не се е противопоставило на извършените доставки, но ги е отразило в счетоводството си, което по същността си е признание за извършените търговски продажби на семенен материал по процесните фактури. Получаването на генетичния материал и извършването на съответните услуги, описани във всички девет фактури, са удостоверени с подписа на управителя на ответното дружество. Факт, който не се оспорва.

Пак в тази връзка и с оглед категоричност на фактическите изводи, следва да бъде обърнато внимание, че процесните фактури, които са частен свидетелстващ документ и доколкото са двустранно подписани, удостоверяват сключването на договорите и получаването на описаните в тях стоки и услуги. Процесните счетоводни документи /9 броя фактури/ са подписани и от двете страни, което в още по-голяма степен потвърждава извода, че ответникът в периода 2018г-2019г. е получил от ищеца описаните количества семенен материал от бици и извършените услуги – изследване на животни, на обща стойност 2217.60 лева.

Оттук може да бъде заключено, че от представените доказателства се установява, както наличието на валидни договори от 2018г.-2019г. за търговска продажба между страните, така и получаването на процесните семенни материали от бици от ответното дружество и извършените услуги – прегледи/изследване на животните.

От своя страна, ответникът не доказа плащане на дължимите суми в размер на 2217.60 лв. по процесните девет фактури.

При това положение се поставя въпросът за изискуемостта на вземането по тези фактури. В тях е посочен срок за плащане на задължението, един месец, след издаване на всяка от фактурите. Следователно, поради неизпълнение на задължението си по тях, ответникът е изпаднал в забава.

Вземането по процесните фактури е станало изискуемо на съответните месеци от 2018г и 2019г., тъй като в същите са посочени и дати на плащане по банков път, а последната девета фактура, е била издадена на 17.10.2019г. и в нея е посочена дата на плащане на 18.11.2019г. Към момента, ответникът не е заплатил дължимите суми по нито една от процесните 9 фактури.

Ето защо, главната претенция за осъждане на ответника да заплати на 4 ищеца сумата от 2217.60 лв. – сбор от неплатени суми за доставени стоки и услуги по сключени през 2018г. и 2019г. договори за покупко-продажба на семенен материал от бици за изкуствено осеменяване и изследване на животни, обективирани в издадени от ищеца девет фактури, следва да бъде уважена в цялост.

Ищецът е предявил и акцесорен иск с пр. осн. чл.86 от ЗЗД, следователно, съдът дължи произнасяне и по въпроса за дължимостта на законната лихва върху главницата от 2217.60 лв. Предвид уважаване на главния иск, като последица от това, трябва да бъде присъдена и законната лихва върху сумата от 2217.60 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 21.06.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че предвид пасивното процесуално поведение на ответника, ищецът е можел да поиска постановяване на неприсъствено решение по смисъла на чл.238 и сл. от ГПК, /налице са всички процесуални предпоставки за това по смисъла на цитираната правна норма/, но доколкото липсва такава молба, съдът е бил длъжен да разгледа спора по същество и да изложи мотиви в своя съдебен акт, което е сторил.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му бъдат заплатени направените съдебни разноски. В настоящата инстанция той е направил разноски в размер на 522.00 лева за адвокатско възнаграждение /л.4/ и държавна такса в размер на 88.70 лева /л.5/, или общо 610.70 лв.

При тези мотиви, Районен съд Добрич

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Абритос - 3” ЕООД със седалище и адрес на управление:

***, ЕИК 124672252, представлявано от управителя Г.Ж.Г. , да заплати на „ГЕНОМИКА” ООД, ЕИК 119628835, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н. Г., сумата от 2217.60 лв. /две хиляди двеста и седемнадесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща неплатено задължение по договори за покупко-продажба и услуги, сключени между страните през 2018г. и 2019г., по които, ищцовото дружество е продало на ответното, семенен материал от бици за изкуствено осеменяване и са били извършени услуги - прегледи и изследвания на животни, като ищецът е издал в качеството си на продавач девет броя фактури на обща стойност 2217.60 лв. с вкл. ДДС, а именно:

-фактура №12708 от 10.08.2018 година на стойност 324.00 лева, -фактура №12911 от 11.10.2018 година на стойност 360.00 лева, -фактура №12927 от 08.11.2018 година на стойност 230.40 лева, -фактура №13286 от 19.02.2019 година на стойност 230.40 лева, -фактура №13316 от 10.04.2019 година на стойност 180.00 лева;

5

-фактура №13768 от 15.05.2019 година на стойност 129.60 лева;

-фактура №13803 от 12.08.2019 година на стойност 208.80 лева, -фактура №13822 от 12.08.2019 година на стойност 259.20 лева;

-фактура №14461 от 17.10.2019г. на стойност 295.20 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 2217.60 лв., считано от датата на подаване на исковата молба /21.06.2023г./ до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „Абритос - 3” ЕООД със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК 124672252, представлявано от управителя Г.Ж.Г. , да заплати на „ГЕНОМИКА” ООД, ЕИК 119628835, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н. Г., сумата о т 610.70 лв. /шестотин и десет лева и седемдесет стотинки/, от която: 522.00 лева за адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на 88.70 лева, представляващи съдебни разноски по гр.д. №1546/2023г. по описа на Районен съд Добрич.