Решение № 274 от 18.04.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Стара Загора, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Евдокия Ив. Досева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20215530105028 по описа за 2021 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. с чл.439 ГПК и иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.

Ищецът Н. Т. М. твърди в исковата си молба, че бил поръчител по Договор за банков кредит №*** от *** г., който бил сключен с основен кредитополучател ЕТ „Диди - Димитър Русев“ и „Прокредит Банк (България)“ АД, като банка, отпускаща кредита. Изхождайки от предмета и същността на този договор, можело да се направи извод, че основният кредитополучател имал качеството на "потребител" по смисъла на пар.13, т.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Това било така, тъй като съгласно тази разпоредба от ЗЗП "Потребител" било всяко физическо лице, което придобивало стоки или ползвало услуги, които не били предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност". Искът се основавал на следните обстоятелства: На 10 ноември 2011г. на ищеца Н.М. била връчена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ, рег. №865 - Маргарита Димитрова, с която бил уведомен за образувано изпълнително дело № 20118650400652 въз основа на изпълнителен лист от 07.09.2011 г., издаден по ч.гр.д.

№4441/2011 г. по описа на PC - Стара Загора. Съгласно връчената му покана длъжникът Н.М. дължал солидарно с ЕТ „Диди - Димитър Русев“, с ... и с ... по ИД № 652/2011 г. сума в размер на 12782,75 лв., от които 9687лв. главница; законна лихва в размер на 219,42 лв. за периода 22.08.2011 г. 10.11.2011 г.; 882,16 лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и др.); 211,40 лв. присъдени разноски и 1782,05 лв. такси по 1 тарифата към ЗЧСИ. С изпратената до длъжника покана му се съобщавало за наложена възбрана върху негов собствен недвижим имот и за запор върху вземания от трудовото му възнаграждение и банкови сметки. Към поканата било приложено копие от издадения изпълнителен лист. От връчени по-късно книжа по изпълнителното дело (запорно съобщение от 19.06.2017 г.) ищецът установил, че взискател по това изпълнително дело вече не била „Прокредит Банк (България)“ АД, а ответното дружество "ЕОС Матрикс" ЕООД. По молба на ищеца ЧСИ М. Димитрова издала удостоверение (удостоверение с изх. № 14141/13.09.2021 г. по описа на ЧСИ), от което било видно, че срещу Н. Т. М. на 20.09.2011г. било образувано ИД № 20118650400652 с първоначален взискател „Прокредит Банк (България)“ АД въз основа на изпълнителен лист от 07.09.2011 г., издаден в полза на банката по ч.гр.д. № 4441/2011 г. по описа на PC — Стара Загора. Било видно от приложеното по делото удостоверение, че задължението на ищеца по изпълнителното дело към момента на образуването му било в размер на 12782,75 лв. Събраната от длъжника в хода на делото сума била 957,31 лв. и остатъкът от задължението към момента на издаване на удостоверението възлизал на 11226,44 лв.

/главница и лихви/.

С постановление от 09.04.2015г. на ЧСИ Димитрова по изпълнителното дело като взискател било конституирано ответното дружество "ЕОС Матрикс" ЕООД въз основа на извършена цесия. От този момент нататък всички изпълнителни действия се извършвали от името на новия кредитор "ЕОС Матрикс" ЕООД. Следвало да се отбележи, че длъжникът Н.М. не бил надлежно уведомен за извършената цесия, поради което същата не била породила правен ефект спрямо него.

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439 от ГПК:

Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК длъжникът можел да оспори чрез иск изпълнението, като искът му можел да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което било издадено изпълнителното основание. В конкретния случай длъжникът ищец в настоящото производство се позовавал на факта, че изпълнителният лист, издаден по частното гражданско дело по описа на PC Стара Загора бил издаден по заявление на кредитора „Прокредит Банк (България)“ АД. Същият този кредитор бил образувал и изпълнителното дело за събиране на дължимите суми, но в последствие на негово място се бил появил друг кредитор - "ЕОС Матрикс" ЕООД. Това било факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството по издаване на изпълнителния лист.

Друг по-късно настъпил факт бил и това, че междувременно задължението на солидарния длъжник по изпълнителното дело било погасено по давност. Тези обстоятелства обуславяли правния интерес на ищеца от водене на иска по чл.124, ал.1 във вр. с чл.439, ал.1 от ГПК, бидейки длъжник по изпълнителното дело. Също така, за да бъдел допустим искът по чл.439 от 2

ГПК, било необходимо към момента на завеждане на иска страните да се намирали във висящ изпълнителен процес, каквото условие безспорно било налице, видно от представеното от ЧСИ Маргарита Димитрова удостоверение. Правният спор според ищеца по делото се свеждал до въпроса законосъобразно ли било встъпването в изпълнителния процес на мястото на носителя на изпълнителния титул „Прокредит Банк (България)“ АД от страна на цесионера по договора за цесия - "ЕОС Матрикс” ЕООД като нов взискател на мястото на предишния съобразно правилото на чл.429. ал.1 от ГПК. Отговор на този конкретен въпрос, както и на въпроса за защитата на длъжника при извършена цесия в хода на изпълнителния процес бил даден в Решение №71/24.07.2019 г., по гр.д. № 2576/2018 г. по описа на ВКС, IIIг.о., постановено в производство по чл.290 от ГПК. В цитираното решение било посочено, че правилото в изпълнителния процес по ГПК било, че взискател може да бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор по вземането, а длъжник може да е само лицето, което изпълнителният лист сочи като длъжник. Действително чл.429 ГПК въвеждал изключения от това правило, но разширителното им тълкуване било недопустимо. Съгласно чл.429, ал.1 ГПК, "наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният длъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист". Тази разпоредба обаче разграничавала поръчителя и солидарния длъжник, платили дълга от всички останали частни правоприемници. Поръчителят и солидарният длъжник имали правен интерес да платят дълга, а когато притежават регресно право срещу длъжника, да се суброгират в правата на удовлетворения кредитор (чл.74, вр. чл.146 и чл.127, ал.2 ЗЗД). Именно поради това не всички случаи на частно правоприемство давали право на суброгация, т.е. встъпване във вече висящ изпълнителен процес. За да събере дължимата сума, всяко друго трето лице, различно от поръчителя и солидарния длъжник, платили дълга, което твърди, че се било суброгирало в правата на кредитора по изпълнителния лист, следвало да инициира съответното съдебно производство по снабдяване с изпълнително основание - да предяви осъдителен иск, или да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение. В производството по снабдяване с изпълнително основание третото лице (различно от поръчителя и солидарния длъжник, платили дълга) следвало да заяви своето регресно право срещу длъжника по изпълнителния лист, както и всички останали предпоставки на законната суброгация, на които се позовавало. Това било необходимо, тъй като в изпълнителното производство законът овластил съдебният изпълнител, чрез правилата на държавната принуда, да реализира едно неудовлетворено гражданско притезание, но изключвал неговата компетентност да проверява материалноправните предпоставки за допустимостта на изпълнителния процес. Така например съдебният изпълнител не можел да извърши проверка за съществуването на дълга или най-общо на изпълняемото право. Тази роля законът възлагал само и единствено на съда, а той я осъществявал в 3 производството по снабдяване с изпълнително основание. Съдебният изпълнител по правило бил ограничен до правомощието само да установи извършеното плащане. Именно поради това, ако допусне суброгация на първоначалния кредитор с цесионера и нямайки право да извърши проверка на материалноправните предпоставки за това съдебният изпълнител ще постави длъжника в неблагоприятната позиция да не можел да се защити или да противопостави на новия кредитор възражения, които били настъпили след издаване на изпълнителния лист. Именно това била логиката на законодателя да не дава законова възможност за по-широкото прилагане на суброгацията.

Ищецът твърди още, че ако третото лице (различно от поръчителя и солидарния длъжник, платили дълга) желаело да замести първоначалния кредитор, то трябвало да инициира свое производство по снабдяване с изпълнителен титул спрямо длъжника. В това производство разбира се съдът бил длъжен да зачете задължителното действие на влязлото в сила осъдително решение, или на влязлата в сила заповед за изпълнение в полза на първия кредитор относно съществуването на дълга към онзи по-ранен момент, което означавало, че този нов кредитор все пак разполагал с един по-облекчен режим за снабдяване със свое изпълнително основание. Това било така, защото върху кредитора - цесионер били преминали всички прехвърлими права на кредитора - цедент, които можели да му послужат за събиране на вземането към момента на плащането (изпълнението), но с правото на принудително изпълнение на удовлетворения кредитор по вече издадения изпълнителен лист цесионерът не разполагал, тъй като с него разполагали само поръчителят и солидарният длъжник, платили дълга. С оглед изложеното тълкуване и съобразно дадения отговор на основния спорен въпрос по делото, се налагал изводът според ищеца, че ответникът "ЕОС Матрикс" ЕООД не можел да встъпи в изпълнителния процес на мястото на „Прокредит Банк (България)“ АД и да реализира принудително изпълнение спрямо ищеца Н.М.. В своята практика ВКС приемал, че отрицателният установителен иск, заведен срещу конституирания от съдебния изпълнител нов кредитор, бил винаги основателен, когато съдът констатирал, че съдебният изпълнител бил образувал изпълнително дело или е заместил първоначалния взискател по искане на лице, което не фигурирало в изпълнителния лист и нямало качеството на поръчител или солидарен длъжник, платили дълга. Следователно сумата, посочена от ЧСИ М.

Димитрова като остатъчен размер на задължението на ищеца към ответника, възлизаща общо на 11226,44 лв. (главница и лихви) се явявала недължима по отношение на "ЕОС Матрикс" ЕООД. Недължима била и сумата от 300 лв., която била събрана в хода на изпълнителното производство и била разпределена в полза на "ЕОС Матрикс" ЕООД, който нямал качеството на кредитор по отношение на ищеца или иначе казано този ответник нямал изпълнително основание по отношение на ищеца, по силата на което да търси изпълнение на сумите от него в рамките на изпълнителния процес, по който било образувано ИД № 20118650400652 по описа на ЧСИ М. Димитрова.

4

Искането до съда е установяване на недължимостта на общата сума от 11526,44 лв., представляваща сбора на сумата от 11226,44 лв. и 300 лв.

На отделно основание сумата не се дължала, тъй като била погасена по давност, поради изтекла погасителна давност на главното задължение, което произтичало от сключен Договор за банков кредит № *** от *** г.

Ищецът нямал претенции към събраната по изпълнителното дело сума, която била разпределена към първоначалния кредитор „Прокредит Банк (България)“ АД, тъй като този кредитор притежавал правото на принудително изпълнение.

По иска с правно основание чл.55. ал.1, предл.1 от ЗЗД: При кумулативно наличие на елементите: извършена от ищеца в полза на ответника престация на определено благо при несъществуване между страните на валидно правоотношение, което да съдържало задължение за извършването й, и да оправдавало имущественото разместване, обуславяло основателността за иск по чл.55 ЗЗД. В настоящия случай ищецът, чрез действия по принудително събиране на частен съдебен изпълнител бил заплатил в полза на ответника сума от 300 лв., без последният да имал правно основание да получи сумата, което довело до намаляването на имуществото на едно лице и увеличаването на това на друг правен субект, т.е. налице било обедняване на ищеца и обогатяване на ответника.