Решение № 143 от 30.10.2024, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Д., 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20245410100072 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22, чл.11 и чл.19 ЗПК, във връзка с чл.143 ЗЗП и чл.34 ЗЗД от С. М. К., с ЕГН **********, от с. Б., общ. Б., обл. Смолян, ул. П. № *, чрез адв. Е. И., със съдебен адрес гр.

П., ул. Б. № * против „К. Й.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Х., ул. Л. № **, представлявано от В. М. И., чрез адв. С. М., АК - Хасково, съдебен адрес: гр. Х., бул. „Б.“ № ***, с искане съдът да прогласи нищожността на клаузата на чл. 8 от Договор от 14.11.2022г. за паричен заем като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално – правните изисквания на чл.19, ал.4 Закон за потребителския кредит (ЗПК), накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и 10 ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит и да осъди „К. Й.“ ЕООД да върне сумата от 50.00 лева платена неустойка по договор за кредит от 14.11.2022г., поради нищожността на клаузата за заплащане на неустойка по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.02.2024г. до окончателното изплащане. Претендира за присъждане на направените разноски.

В исковата молба ищцата поддържа твърдения, че на 14.11.2022г. е сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 1 200.00 лева, при годишен процент на разходите – 48,214%.

Съгласно чл. 6 от договора, договорът за заем следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.10 от ОУ към договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят 1 кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл.6 от договора, респ. на чл. 10 от ОУ към договора за кредит от договора, същият дължи неустойка, визирана в чл.8 на кредитора в размер на 1 375.03 лева, която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка.

Ищцата оспорва дължимите плащания за неустойка, поради противоречие на клаузата с императивните изисквания на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския заем. Неизпълнението на задължението за обезпечение поставя изисквания към потребителя, което не може да изпълни, осигурявайки допълнителна печалба за кредитора, наред с договорената възнаградителна лихва в противоречие с максималния размер на лихвата и другите разходи по кредита.

Преценката за действителността на клауза за неустойка и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението, съгласно т.3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09 за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, съгласно чл.92 ЗЗД е предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина е прието еднозначно, че същата има обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Неустойката е договорена в нарушение за изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция, тъй като е предвидена към погасителните вноски и по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и не е включена в размера на ГПР, а последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен с размера на неустойката.

Моли съда да прогласи нищожността на клаузата на чл. 8 от договора за кредит от 14.11.2022г. като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално – правните изисквания на чл. 19, ал.

4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и осъди „К. Й.“ ЕООД да върне 2 сумата от 50.00 лева платена неустойка по договор за кредит от 14.11.2022г., поради нищожност на клаузата за заплащане на неустойка по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В срока за отговор по чл.131 ГПК от ответника е представен писмен отговор, с който оспорва иска.

Не оспорва, че ищецът има качеството на кредитополучател по сключен с дружеството „К. Й.“ ООД договор за паричен заем № 942*/14.11.2022г., при Общи условия, по който е била предоставена в заем сумата от 1 200.00 лева, с подписан РКО от 14.11.2022г. Ищцата е следвало да върне сумата на 13 месечни погасителни вноски от по 115.23 лева, а с размера на неустойката по 221.00 лева. Страните са постигнали съгласие за фиксиран месечен лихвен процент от 3.330% и годишен процент на разходите от 48.214%. Уговорено е и предоставяне от страна на кредитополучателя на обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора, изразяващо се в осигуряване на 1 поръчител и 2 ипотека или особен залог или банкова гаранция или ценна книга, като при неизпълнение се дължи неустойка в размер на 1 375.03 лева. (чл. 8 вр. чл. 6 от договора вр. чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ ).

Неустойката, визирана в чл. 8 от договора за паричен заем се дължи в пълен размер още в момента на възникване на основание за начисляването й, а именно - при непредставяне в срок на поръчител, който да обезпечи по достатъчно надежден и сигурен начин вземането на кредитора по договора за заем, т.е. на поръчител, който да отговаря на условията на чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ. Размерът на неустойката е предварително точно определен и заемателят предварително е бил запознат с последиците, ако не предостави обезпечение.

При сключване на процесния договор за паричен заем, страните по него са действали в рамките на свободата на договаряне (чл.9 ЗЗД) и по тяхна воля са формулирали клаузата по чл.8 по начин, който да гарантира изпълнението на задълженията на заемателя (обезпечителна функция), да осигури обезщетяването на заемодателя за евентуалните вреди при неизпълнение (обезщетителна функция), както и евентуално да санкционира неизправния заемател чрез заплащане на допълнителна парична сума в полза на изправната страна (санкционна функция).

Неустойката е била начислена, защото заемателят не е предоставил в тридневен срок след подписване на договора обезпечение, отговарящо на условията на чл.10, ал.2, т.1 от ОУ. Клаузата по чл.8 от договор за паричен заем с № 942*/14.11.2022г. е индивидуално уговорена с кредитополучателя, на който е отпуснат заем от небанкова финансова институция, вписана в Регистъра по чл.З ал.2 ЗКИ, а липсата на обезпечение, обуславя необходимостта от неустойката. Възможността заемодателят да загуби предоставените в заем парични средства при настъпване на евентуална неплатежоспособност на заемателя е много по-голяма и оттук съвсем 3 естествено поради съществуващия риск е договорена и сумата, която трябва да поеме заемателя, за да са гарантирани интересите на отпускащия този тип кредити. В конкретният случай неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция има и санкционна такава.

Годишния процент на разходите на заема е фиксиран, а именно 48,214 % и не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (по арг. от чл.19, ал.4 от ЗПК ) основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта (в този смисъл Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения).

С оглед предвиденото в чл.19, ал.2 и ал.З от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула, отразена в приложение №1 към закона, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Във формулата не се включват разходите които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Процесната неустойка представлява разход, уговорен във връзка с неизпълнение на договорните задължения на потребителя, а с чл.19, ал.З, т.1 ЗПК е изрично изключен от обхвата на ГПР разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.

Правата и интересите на кредитополучателя не са нарушени, тъй като последният е бил наясно с размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, съответно сумата за усвояване на кредита и лихвения процент.

Няма нарушение на императивната норма на чл.11, т.10 ЗПК, тъй като е спазен нормативно предвидения ред за изчислението на ГПР (т. 1 и т. 2 от Приложение № 1 към ЗПК).

Първата група са базови допускания (чл. 19, т. 3 и т. 4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и "б" приложение № 1 към ЗПК) и допълнителни допускания (чл. 19, т. 5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК).

Първата група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят определени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято легална дефиниция е дадена в буква "ж" на приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в тази разпоредба кредити.

В настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и 4 потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора.

При приетия и уговорен между страните ГПР 48,257% е спазено изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и присъди сторените разноски. Оспорва претенцията на ищцата за присъждане на разноски по чл.38 ЗАдв., поради липса на представени доказателства за прилагане на безплатна адвокатска правна помощ.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Е. И. в писмено становище, поддържа иска.

Ответникът „К. Й.“ ООД, чрез адв. С. М. в писмено становище, поддържа доводите в отговора.

Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, а и от представения Договор за паричен заем (ДПЗ) № 942*, сключен 14.11.2022г., в гр. Д. се установи, че е сключен между „К. Й.“ ООД – наричан в договора заемодател и С. М. К. – заемател, по който е получила паричен заем в размер на 1 200.00 лева, срещу задължението да го върне в срок от 13 месеца на 13бр. вноски в размер 115.23 лева, платими за периода от 14.12.2022г. – първа погасителна вноска до 14.12.2023г. – последна погасителна вноска.

Съгласно чл.3 лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, а годишният процент на разходите ГПР е 48.214%. Дължимата обща сума по договора е в размер на 1 497.97 лева.

Съгласно клаузата на чл.6 ДПЗ № 942* заемателят е поел задължение договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, отговарят на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия (ОУ) към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, а именно: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл.10, ал.2, т.3 от ОУ; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл.10, ал.2 т.2 ОУ; 3. Банкова гаранция, съгласно чл.10, ал.2, т.4 от ОУ; 4. Ценна книга, издадена в полза на заемодателя.