Определение № 1844 от 22.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1844 гр. София, 22.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Ненова

Членове:

Зорница Хайдукова

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20268002900965 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Компютър Тийм“ АД, чрез пълномощника му адв. Ек. Д. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 333/19.11.2025 г., постановено по в. т. д. № 359/2025 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, 3-ти граждански състав, с което е потвърдено решение № 260062/24.02.2022 г., постановено по т. д. № 267/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, поправено с решение № 260088/31.03.2022 г., с което са уважени предявените от „Прайм Холдинг“ АД (с настоящо търговско наименование „Уайзър Технолоджи Консултинг“ ЕАД; промяната в търговското наименование е вписана в Търговския регистър при Агенцията по вписванията на 25.11.2025 г. – след приключване на съдебното дирене пред въззивния съд) срещу „Компютър Тийм“ АД, регистрирано в Република Гърция, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 361, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 331196,60 лв., представляваща дял на „Компютър Тийм“ АД от загубите на гражданското дружество по ЗЗД с наименование „Най-добри болнични информационни системи“, ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба - 24.04.2020 г., до окончателното изплащане, както и за заплащане на сумата 1 от 99182,92 лв., представляваща законна мораторна лихва, изтекла за периода от 12.05.2017 г. до 23.04.2020 г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като от една страна, въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, а от друга, по иск, с който не е бил сезиран – не е разграничил понятията „загуба“ и „пасив“, а ги е приел като синоними на негативен финансов резултат от общата стопанска дейност на гражданското дружество. Нещо повече, ищецът е имал друг ред за защита – в случай че той е заплатил в образуваното изпълнително производство на взискателя (УМБАЛ „Св. Екатерина" ЕАД) дължимата сума като солидарен длъжник с другия съдружник в гражданското дружество (касатора), той е могъл да иска от съдебния изпълнител на основание чл. 429, ал. 1 ГПК да насочи изпълнение срещу имуществените права на солидарния длъжник при упражняване на регресните права по правилото на чл. 127, ал. 1 ЗЗД. Счита, че въззивното решение е неправилно, тъй като поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правили – необсъждане както на релевираните във въззивната жалба правни доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, така и на събраните по делото доказателства, апелативният съд е достигнал до необоснования фактически извод, че ищецът е установил по основание и размер загубите при осъществяване на съвместната стопанска дейност от съдружниците в процесното гражданско дружество, които следва да се разпределят съобразно техния дял при прекратяване на гражданското дружество.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – решението е вероятно недопустимо, като поставя следните процесуалноправни материалноправни въпроси:

„Относно критериите на законодателя за правилна квалификация на иска и необходимостта за преценка редовността на исковата молба от гл. т. съответствие на изложени обстоятелства и заявен петитум?“ (твърди се противоречие със задължителната практика, намерила израз по т. 5 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС); 2. „Относно фактическите и правни основания за определяне на правна квалификация на заявения иск по чл. 361, ал. 1 ЗЗД и 2 границите на отговорността на солидарния длъжник по ДЗЗД за загубите на дружеството, в хипотеза на погасени задължения на дружеството по реда на съдебното изпълнение на ЧСИ само от сметките на един от съдружниците?“ и 3. „Относно границите на отговорността на съдружник-търговско дружество в дружество по ЗЗД - за погасени парични солидарни задължения на дружеството, от другия съдружник чрез принудително изпълнение на ЧСИ, след прекратяването на дружеството, в хипотеза на преобразуване на дружеството, погасило задълженията, чрез вливане в друго търговско дружество?“. Касаторът счита, че правният отговор на последните два правни въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, II отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник - с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изяснил, че производството пред него е образувано по реда на чл. 294 ГПК – след отмяна на първото въззивно решение от ВКС, като делото е върнато на апелативния съд със задължителни указания за точното прилагане на процесуалния закон да бъдат обсъдени всички релевирани от страните основания, въведени чрез доводите и възраженията по отношение на спорното право, както и да бъдат установени спорните факти след анализ на събраните доказателства.

Апелативният съд е счел, че между страните не е спорно, че са възникнали правнорелевантните факти, обуславящи пораждането на предявеното от ищеца субективно материално право: 1) на 30.04.2009г. между „СБНД Технолоджис“ ЕООД, преобразувано впоследствие чрез вливане в „СБНД“ 3

ЕАД и ответното дружество - „Компютър Тийм“ АД, е сключено споразумение за консорциум (гражданско дружество по смисъла на чл. 357 ЗЗД) с наименование „Най-добри болнични информационни системи“, с цел участие в процедура за възлагане на обществена поръчка, открита от УМБАЛ „Света Екатерина" ЕАД; 2) съгласно чл. 6.1 от споразумението дяловете на съдружниците са, както следва: 55,16% за „СБНД Технолоджис“ ЕООД и 44,84% за „Компютър Тийм“ АД; 3) на 31.08.2009 г. между консорциума като изпълнител и възложителя на обществена поръчка е сключен договор за обществена поръчка, в изпълнение на който УМБАЛ „Св. Екатерина" ЕАД е превело на дружеството авансово сумата от 471156 лв., разпределена между съдружниците както следва: 133844,72 лв. без ДДС на „СБНД Технолоджис“ ЕООД и 141534,86 лв. без ДДС - на „Компютър Тийм“ АД; 4) договорът за обществена поръчка е развален по искане на възложителя, като с решение от 03.12.2015 г., постановено по т. д. № 2502/2014 г. по описа на СГС, „СБНД Технолоджис“ ЕООД и „Компютър Тийм“ АД солидарно са осъдени да заплатят на възложителя платената сума по договора – 471156 лв., ведно със законната мораторна лихва за периода от 25.04.2015 г. до окончателно заплащане и с разноските, направени от възложителя в съдебното производство - 48617,26 лв. (това решение е потвърдено от САС, чието решение не е допуснато до касационно обжалване на 26.05.2017 г.) и 5) солидарният длъжник „СБНД“ ЕАД (правоприемник на „СБНД Технолоджис“ ЕООД) е удовлетворил чрез плащане всички присъдени парични вземания към възложителя по договора за обществена поръчка.

Въззивният съд е съобразил, че настоящият правен спор е с международен елемент, тъй като ответникът е юридическо лице със седалище в Република Гърция, поради което международната компетентност на българския съд произтича от разпоредбите на Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, в сила от 26.02.2015 г., като съгласно чл. 7 от него приложимостта на българското право се извежда от волята на страните, изразена в чл. 13.3, 13.4 от Споразумението.

Апелативният съд, съобразявайки задължителните указания на ВКС по точното приложение на процесуалния закон, дадени в отменителното решение на основание чл. 294 ГПК, е обосновал правното съждение, че 4 първоинстанционното решение не е недопустимо - поради постановяването му по непредявен иск (основно поддържаните оплаквания във въззивната жалба, че „съдът се е произнесъл по нещо различно от поисканото от ищеца“).

Изяснил е, че в исковата молба ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 364 ЗЗД, съгласно която съдружникът има право да иска разноските, които е направил, заедно с лихви върху тях, и вредите, които е претърпял във връзка с воденето на дружествените работи, но първоинстанционният съд е определил правната квалификация на предявения иск и се е произнесъл по иск с правно основание чл. 361 ЗЗД (ако не е уговорено друго, печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял). В този смисъл, окръжният съд е определил правилната правна квалификация на претенцията на ищеца по главния иск въз основа на изложените фактически твърдения и заявения петитум, а всички останали фактически твърдения (относно влязлото в сила решение на СРС, с което страните по спора са осъдени солидарно; издадените изпълнителни листа и образувани изпълнителни производства; споразумение между ищеца и възложителя) само поясняват пораждането на вземането. Сумата, представляваща предмет на главния иск - 331196,60 лв., е изведена посредством подробна и изчерпателна рекапитулация на извършените в полза и от консорциума плащания, съответно от ищцовото дружество плащания/разходи. Тя е формирана съобразно участието на ответника в твърдяна загуба на гражданското дружество, която представлява отрицателна величина в размер на 738618,65 лв. - разликата между получените и разходвани средства. Паричната претенция е формирана съобразно дела на ответника, в какъвто дух е нормата на чл. 361, ал. 1 ЗЗД печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял. В идентичен смисъл е и клаузата в споразумението, на която се позовава ищецът - чл. 8.1. В правната норма, уредена в чл. 361, ал. 1 ЗЗД, е използвано понятието „дял“, който във всички случаи представлява съотношение между активи и пасиви. Тъй като фактическите твърдения, на които ищецът обосновава материалноправната претенция, се основават на изчерпателна рекапитулация между приходи и разходи, а искането, с което е сезиран съдът, е за „дела“ на ответника „в разходите и вредите“ (понятието „вреди“ по същество се изразява в намаление на патримониума на едно лице), а „разходи и вреди“ е смислово еднозначно с понятието „загуба“ („загуба“ е лишаване от нещо, намаляване и съществителното „загуба“ е синоним на 5

„вреда“), то дори и да е непрецизно заявена, претенцията на ищеца е за присъждане на дела на ответника от загубите на гражданското дружество по смисъла на чл. 361, ал. 1 ЗЗД.

При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи апелативният съд е достигнал до категоричното правно съждение, че първостепенният съд, квалифицирайки претенцията на ищеца по чл. 361, ал. 1 ЗЗД, не се е произнесъл по нещо, което не е поискано от ищеца.

Той е обосновал защитим правен интерес по смисъла на чл. 361, ал. 1 ЗЗД, независимо че се е позовал на чл. 364 ЗЗД - правната квалификация на иска обаче се дава от съда, а не от ищеца, който само е длъжен да изложи фактите, на които основава правото си. Въззивният съд е достигнал до правния извод, че правилно, преценявайки и обсъждайки твърденията и възраженията на страните по спора, окръжният съд е направил обоснован извод, че от събраните по делото писмени доказателствени средства и становището на ответника, претенцията за главница и мораторна лихва по главния иск са основателни и доказани - както по основание, така и по размер.