Решение № 832 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 832 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20251110218136 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Б. Б. против издадено срещу него наказателно постановление /НП/ №25-4332-016854/11.07.2025г. от началник Сектор в СДВР-ОПП, с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100.00 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца.

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, имащо правен интерес да го обжалва и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН /НП е връчено на 26.11.2025 г., а жалбата е подадена на същата дата/, поради което е допустима за разглеждане.

В жалбата се оспорват фактическите констатации, описани в АУАН и издаденото въз основа на него НП. Жалбоподателят поддържа, че не му е отправяно разпореждано да не излиза от автомобила, преди да излезе от него, както и че не е правил опит да осуетява проверката. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв.

Р.Б..а от АК-Кюстендил, които поддържат жалбата. В пледоарията си, адв. Б.а счита, че от събраните доказателства в хода на съдебното следствие не се доказа фактическата обстановка, описана в АУАН, в частност това, че на жалб. М. Б. е дадено разпореждане да не слиза от автомобила, което той да не е изпълнил. Посочва, че от свидетелските показания се установява, че разпореждането на контролния орган е 1 издадено впоследствие, а именно след като жалбоподателят е слязъл от автомобила си.

С оглед на това моли за отмяна на обжалваното НП. Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че е извършено вмененото на жалбоподателя административно нарушение, се моли за изменение на същото в санкционната му част, като се наложат предвидените в разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП минимуми на административните наказания глоба – 50 лева и лишаване от право да се управлява МПС – 1 месец, съобразно редакцията на санкционната разпоредба, действаща към датата на извършване на твърдяното нарушение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от юрк. Михайлова – пълномощник на АНО, с изложени съображения по същество за неоснователност на подадената жалба и с искане за потвърждаване на обжалваното НП, като законосъобразно и правилно.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по отношение на адвокатското такова, евентуално претендирано от насрещната страна.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН серия GA № 4062455 на 19.06.2025 г. от св. Р. Х. Б. на длъжност „младши автоконтольор” при ОПП-СДВР, в присъствието на св. А. С. С.. В обстоятелствената част на акта е посочено, че в деня на издаването му, около 15.09 часа, в община Столична, на път Първи клас №1 - „път Е 871, с посока на движение от гр. София към гр. Перник“, жалб. М. Б. Б. „управлявал лек автомобил ,,***'' с рег. № ,,***'', собственост на Н.А. Б.а, като на КПП Владая при извършената проверка на водача му е разпоредено да не излиза от управлявания автомобил след което той не изпълнява даденото му разпореждане и излиза от автомобила в опит да осуети проверката.“ Посоченото деяние е квалифицирано като нарушение на чл.103 от ЗДвП. Така съставеният АУАН е предявен на сочения за нарушител, който го подписал без да вписва възражения в него, като такива не са подадени и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на фактическата обстановка е издадено обжалваното НП.

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства - показанията на разпитаните свидетели, допуснати при режим на довеждане на жалбоподателя – В.Н. и Б.Б.., обясненията на жалбоподателя, както и от показанията на актосъставителя Р. Б. се установява различна фактическа обстановка от описаната в съставения АУАН и последващото НП. От показанията на горепосочените свидетели, които са били очевидци на случилото се, тъй като са имали качеството на пътници в управлявания от М. Б. лек автомобил, както и от обясненията на жалбоподателя се установява, че след подаден сигнал със стоп палка жалбоподателят Б. се е подчинил и е спрял, след което 2 е изпълнил дадените указания от представителите на службата за контрол, като предоставил документите си за проверка. Това се потвърждава и от показанията на актосъставителя Р. Б. и свидетеля по акта – А. С..

Тъй като пътниците, които се возели на задна седалка на управлявания от М. Б. лек автомобил са били без поставени обезопасителни колани, по искане на представителите на службата за контрол, те също си предоставили документите за самоличност, с оглед съставяне на АУАН или фиш и на тях. След като св. А. С. се върнал при автомобила на жалб. Б. със съставените актове, последният слязъл от автомобила си, като както жалбоподателят, така и двамата разпитани свидетели /Н. и Б./ са категорични, че преди това от представителите на службата за контрол не е било отправяно към жалб. Б. разпореждане да се слиза от автомобила си. Едва в този момент св. А. С. му разпоредил да не слиза от автомобила си и че няма право да слиза от него докато се провежда проверката. Жалб. Б. незабавно се подчинил на отправеното му разпореждане и се качил обратно в автомобила си. Включително и актосъставителят Б., в дадените от него показания в хода на съдебното следствие потвърждава именно тази фактическа обстановка, като посочва, че „при извършване на полицейска проверка водачът напуска автомобила самоволно, без да му е разпоредено“. В отговор на изрично зададен от съда въпрос дали преди водачът да напусне автомобила си, му е било разпоредено да не слиза от МСП, свидетелят Б. отговаря, че няма спомен за такъв факт. При това, се налага извода, че обективираното в АУАН обстоятелство, че жалб. Б. не се е подчинил на даденото устно разпореждане да не слиза от автомобила си по време на проверката се поддържа само и единствено от св. А. С., като противоречието относно това дали процесното разпореждане е било отправено преди или след като жалб. Б. е слязъл от автомобила си, не беше преодоляно и след проведената очна ставка между св. А. С. и св. Б.Б... С оглед на обстоятелството, че описаната в АУАН фактическа обстановка се подкрепя само и единствено от показанията на св. А. С., като същата не се подкрепя дори и от показанията на актосъставителя Р. Б., съдът се довери на показанията на останалите свидетели – Н. и Б., въпреки, че те са в близки приятелски и роднински отношения с жалб. Б.. Идеята на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.1 и т.7 ЗАНН, в АУАН да се посочват: собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му, както и имената, точните адреси и датата на раждане на свидетелите, е същите да са индивидуализирани по начин, позволяващ идентифицирането и призоваването им в качеството на свидетели, за да може посредством техните показания да се проверят фактите, описани в АУАН, който няма презумптивна доказателствена сила, а описаните в него факти и обстоятелства следва да бъдат доказани, като доказателствената тежест за това е на наказващия орган. В конкретния случай дори и актосъставителят, в дадените от него показания пред съда не потвърждава, описаната от самия него фактическа обстановка в АУАН, въз основа на който е издадено 3 обжалваното НП, като поддържа, че установения от него факт е, че „при извършване на полицейска проверка водачът напуска автомобила самоволно, без да му е разпоредено“. Така установеното от актосъставителя, лично или чрез показанията на св. С., е коренно различно от описаното в АУАН, с оглед на което и поради несъответствията и противоречията между показанията на свидетелите Б. и С., настоящият съдебен състав счете, че не може да приеме за несъмнено и категорично установена фактическата обстановка, описана в АУАН. С оглед на това, издаденото въз основа на него НП подлежи на отмяна, поради недоказаност на административнонаказателното обвинение.

Независимо, че при този изход на делото не е необходимо излагането на допълнителни съображения за наличието на основания за отмяна на обжалваното НП, следва да се посочи и това, че дори и според показанията на св. А. С., жалб. Б. и част от пътниците са слезли от автомобила, когато той е дошъл при него с цел предявяване и връчване на съставените актове/фишове, т.е. след като проверката вече е била приключила. А според собствените показанията на св. С., отправеното от него разпореждане към водача на МСП било да остане в автомобила по време на полицейската проверка, а съгласно установеното по делото водачът и част от пътниците са излезли от автомобила след като проверката е приключила – при предявяване на съставените им актове.

Съобразно чл.103 от ЗДвП „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“. Т.е. цитираната разпоредба предполага първо да е подаден сигнал за спиране, второ - задължение на водача да спре в определените от закона места и трето вече след спиране да изпълни съответните указания на контролните органи. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.103 от ЗДвП не визира три самостоятелни състава на нарушения. Съюзът "или" е използван от законодателя само за определяне алтернативно на местата за спиране, като задълженията в посочената правна норма са "да спре" и "да изпълни" съответните указания на контролните органи. Спирането има предшестващ характер по отношение на задължението за изпълнение на указанията, дадени от контролния орган. На следващо място необходима предпоставка за съставомерността на нарушението е възприемането от водача на подадения от контролния орган сигнал и изпълнение на конкретно дадени указания за спиране. Следователно за да е налице нарушение е необходимо подадения сигнал да е бил своевременно възприет от водача на превозното средство и същият да не е спрял, с което на практика да е извършен отказ за изпълнение нареждането за спиране на органите за контрол. От гласните доказателствата по делото се установява, че вследствие на подадения сигнал за спиране, жалбоподателят сам е спрял.

4

Подаването на сигнал за спиране по начините, описани в чл.170, ал.3 от ЗДвП е от категорията на конклудентните административни актове, т. е. представлява "нареждане" по терминологията на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като съдържанието на разпоредените задължения е по чл. 103 от ЗДвП. Субект на нарушението е лице с качеството водач по см. на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, а изпълнителното деяние се осъществява чрез бездейтвие - отказът да се изпълни такова нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, който отказ да е насочен към осуетяване на проверката.

След като е спрял, вследствие на подадения сигнал за спиране, жалбоподателят е изпълнил задължението си по чл.103 от ЗДвП и не е осуетил извършването на проверка на полицейските органи, които са органи за контрол по чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като им е предоставил поисканите документи при проверката и останал на място до приключването й. Дори и да му е било разпоредено да не слиза от автомобила до приключване на проверката, от доказателствата по делото се установява, че той е слязъл от автомобила си едва след приключване на проверката, когато контролният орган се приближил до автомобила му, за да предяви и връчи съставените актове/фишове. При това положение неправилно на жалбоподателя му е било вменено извършване на нарушение по чл.103 от ЗДвП, тъй като такова нарушение не е осъществено от обективна и субективна страна. С оглед на това, същият не е следвало да бъде санкциониран за това нарушение с налагане на административна санкция, предвид на което издаденото НП е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.