Решение № 214 от 20.04.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Враца, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Кр. Ангелов при участието на секретаря М. Т. К. като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело № 20251420102307 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба от 18.06.2025 г. от Г. П. И. с ЕГН ********** към датата с постоянен адрес гр.С. район С. ул.“Х“№ и с настоящ адрес гр.В ул.“Н“№чрез адв.Т. В. А. от АК София гр.София ул.“Маринчо Бенли“№2Б ет.2 ап.7, против “Кредисимо“ЕАД,ЕИК 175330437,със седалище и адрес на управление гр.София район Триадица бул.“Витоша“№146 сграда А ет.4 Бизнес център “България“,и “Ай Тръст“ЕООД, ЕИК 203508899,със седалище и адрес на управление гр.София район Триадица бул.“Витоша“№146 сграда А ет.4 Бизнес център “България“.

В исковата молба се твърди,че на 27.05.2024 г. ищецът бил сключил с първия ответник договор за потребителски кредит №.,за сума в общ размер на 3 349.16 лв. и за срок от 24 месеца.Във връзка с договора на същата дата ищецът бил сключил договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник,по силата на който вторият ответник се бил задължил да сключи договор за поръчителство с първия ответник,по силата на който да отговаря пред него солидарно с ищеца за изпълнението на всичките му задължения.Ищецът следвало да заплати за предоставената гаранция възнаграждение в общ размер на 3 752.50 лв.,платимо разсрочено-заедно с 1 вноската по заема.

Ищецът намира,че и двата сключени договора са нищожни,по следните съображения : В договора за кредит била налице неяснота относно начина на формиране на ГПР и включените в него компоненти.Заплащането на възнаграждението към поръчителя не е било включено в ГПР, а ако е било включено,ГПР е щял да надвиши посочения в приложение 1 към договора ГПР,както и максимално допустимия.Възнаграждението за поръчителя е следвало да бъде включено в ГПР,защото договорът за кредит и договорът за поръчителство са били свързани,тъй като двете дружества са имали един и същи собственик,а събирането на възнаграждението за поръчителя е било възложено на кредитора по заемния договор.След като договорът са кредит е нищожен на горните основания,то и свързаният с него акцесорен договор за поръчителство също е нищожен.Отделно,договорът за поръчителство бил сключен в нарушение на чл.143 от ЗЗП,като уговорката за сключването му била във вреда на потребителя,не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и на търговеца.Сключването на договора за поръчителство било условие,благоприятстващо отпускането на кредита,което водело до възлагане на допълнителни разноски за потребителя.Възнаграждението за поръчителя представлявало скрита лихва,която не е била включена в размера на ГПР и по този начин се заобикалял чл.19 от ЗПК и се нарушавали добрите нрави.Посоченият в договора ГПР очевидно не отговарял на реалния размер,който би се получил,ако всички възнаградителни плащания биха били включени при изчисляването му.ГЛП и ГПР по заема са били посочени само като абсолютни стойности.Липсвала ясно разписана методика за формиране на ГПР/кои компоненти са включени в него и как се формира/.Липсвало посочване на взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на ГПР.Били посочени лихвен процент и годишно оскъпяване на заема,но не било ясно как тези стойности се съотнасяли към ГПР.Параметрите на договора противоречали на добрите нрави,клаузите били неравноправни,налице била нееквивалентност на престациите.При всички тези съображения,целият договор за кредит бил нищожен и се дължало плащане само на чистата стойност на кредита - главницата,не и на лихвата.Намира още,че била налице нееквивалентност на престациите по договора,което противоречало на 2 добрите нрави.Липсата на индивидуално договаряне на параметрите в договора,както и неконкретизирането на начина на формиране на ГПР и ГЛП, водели до неравноправност на клаузите по чл.143 от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП,същите били нищожни.След като договорът за кредит бил нищожен,нищожен бил и договорът за поръчителство.

Иска се постановяване на решение,с което да бъде прогласена нищожността на целия договор за потребителски кредит,поради противоречие със ЗЗД,ЗЗП и ЗПК,поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона.В условията на евентуалност-да бъде прогласена нищожността на чл.4 и чл.12 от раздел три и чл.4 от раздел четири от Общите условия за предоставяне на кредити на първия ответник.

Иска се и прогласяване нищожността на целия договор за предоставяне на поръчителство.

Претендират се и сторените в производството разноски.

В срока по чл.131 от ГПК са депозирани писмени отговори и от двамата ответници,с които отговори се оспорват исковете и по основание,и по размер.

Първият ответник не оспорва,че между него и ищеца е бил сключен договор за потребителски кредит,както и че между ищеца и втория ответник е бил сключен договор за поръчителство.Не оспорва и че ищецът е усвоил заемната сума при сочените от него параметри на договора,както и че е върнал усвоените за потребителски цели 3 000 лв.. Оспорва твърденията,че договорът за кредит нарушавал изискванията на ЗПК и бил нищожен.Договорът съдържал погасителен план с посочен фиксиран лихвен процент.

Погасителният план имал изискуемото се по ЗПК съдържание, с посочени брой на погасителни вноски,размер на всяка една от тях,от какви компоненти е съставена - части от главницата и от договорната лихва,както и съдържал информация за ГПР и обща сума,дължима от потребителя.Също така,в приложение 1,представляващо неразделна част от договора,бил посочен общият размер на кредита и условията за усвояването му,посочени са били и броят,размерът и датите на плащане на погасителните вноски,като в табличен вид е бил представен и размерът на компонентите на вноската - главница и възнаградителна лихва.Оспорва,че за ищеца е било задължително сключването на договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник.Съгласно раздел III чл.12 от ОУ,кредитополучателят имал право,но 3 не и задължение да предостави обезпечение на кредита. Видовете обезпечения,които ответникът като кредитодател приемал били посочени в цитираната разпоредба и те са били 1. банкова гаранция в 10 дневен срок от кандидатстването и 2. предоставяне на поръчител. Кредитоискателят можел и да не предостави обезпечение, като в този случай ответникът щял да разгледа заявлението му,да направи оценка на кредитоспособността му и да прецени дали да предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и управление на риска.Обезпечените и необезпечените кредити не се отпускали по различен начин и не са били два отделни кредитни продукта,не са били пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за погасяването му.Договорът за предоставяне на поръчителство бил договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД.По силата на този договор,вторият ответник се задължавал да извърши за сметка на ищеца възложените от него действия,а именно: да отговаря пред кредитора солидарно с него за изпълнението на всички негови задължения по договора за кредит,както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита. Вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възниквали в полза на втория ответник, първият ответник не бил страна по договора между ищеца и втория ответник.Оспорва още,че договорът за потребителски кредит бил нищожен на сключването на договора за предоставяне на поръчителство бил задължително условие за получаване на кредит.На следващо място,към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, ответникът не е имал информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство,за да го включи в ГПР.Действително,първият ответник бил едноличен собственик на капитала на втория ответник,въпреки това двете дружества били самостоятелни юридически лица,със собствен предмет на дейност, служители,информационни системи и правила на дейност.В този смисъл,ответникът нямал достъп до договора за предоставяне на поръчителство,съответно нямал данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия.Иска отхвърляне на предявените срещу дружеството искове и присъждане на сторените разноски.

Вторият ответник също не оспорва,че е бил сключен договор за потребителски кредит,във връзка с обезпечаването на който е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство.Бил сключил с първия ответник 4 договор за поръчителство,по силата на който се бил задължил да гарантира като поръчител горепосоченото задължение на ищеца.За тази услуга му е било дължимо възнаграждение,разсрочено на месечни вноски съгласно погасителния план към договора за предоставяне на поръчителство.Възнаграждението се дължало само за периода,за който е било гарантирано задължението по кредита,т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя,същият не дължал възнаграждение за периода след пълното изплащане на кредита. Възнаграждението за поръчител имало характеристиката на възнаграждение,дължимо на лице,което по занятие предоставяло услуги по гарантиране на задължения на контрагенти/дейност,която не била забранена от закона/, като е размерът му е бил съобразен с риска,който поемал. Подробно описва механизма на сключване на договора за кредит и този за предоставяне на поръчителство,както и механизма на оценка на кредитоспособността и формирането на параметрите на договорите.Първият ответник предоставял потребителски кредити при условия,които индивидуално се уговаряли с кредитополучателя,част от тези условия било обезпечаването на договора.В раздел II “Одобряване и усвояване на кредита“,чл.4 ал.3 от договора за кредит, изрично било вписано,че кредитополучателят имал право да заяви кредит без обезпечение.Т.е. обезпечението,в това число предоставянето на поръчител,било единствено възможност,но не и задължение за кредитополучателя.По изложените доводи намира,че възнаграждението за поръчител не следвало да бъде включено в ГПР,тъй като същото не отговаряло на дефиницията на §1 т.1 от ДР на ЗПК, респективно на чл.3 б.ж от Директива 2008/48/ЕО.Освен това,че договорът за предоставяне на поръчителство/в случай,че е избран такъв/ се сключвал след подписването от кредитоискателя на договора за кредит.Кредитодателят не знаел и нямало как да знае предварително какво възнаграждение щяло да се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя,по който не бил страна.

Възнаграждението на поръчителя по бъдещия договор не е било известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя,респективно не попадало в хипотезата на §1 т.1 от ДР на ЗПК,за да бъде общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл.19 от ЗПК.Иска отхвърляне на предявения срещу дружеството иск и присъждане на сторените разноски.

5

Първият ответник е предявил против ищеца насрещен иск за сумата от 349.16 лв.,която ищецът бил усвоил като кредит и която ответникът бил превел директно по сметка на застраховател на ищеца от негово име и за негова сметка,като по този начин ищецът бил изпълнил свое задължение да заплати застрахователна премия.

Ищецът е оспорил насрещния иск.Премията по застраховката не била част от предоставения на ищеца кредит.Включвайки сумата в размера на главницата, ответникът заобикалял и нарушавал законови разпоредби. Сумата представлявала разход по договора за кредит и следвало да се отчита при изчисляването на ГПР.Съответно, при обявяване нищожността на договора,не се дължала,тъй като не попадала в чистата стойност на кредита.Оспорва и да е сключвал договор за застраховка и сумата реално да е била заплатена.

При наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото доказателства/преценените като допустими,относими и необходими/,Съдът приема от фактическа страна следното:

Н а 27.05.2024 г. между ищеца и ответника “Кредисимо“ЕАД е бил сключен договор за потребителски кредит №.,при следните параметри: общ размер на предоставения кредит 3 349.16 лв.,вкл. застрахователна премия 349.16 лв.,срок на кредита 24 м.,брой погасителни вноски 24 бр.,лихвен процент 40% , Г П Р 48.21%.Взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на ГПР,са посочени в ОУ.