Решение № 4902 от 21.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4902 гр. София, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100507505 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 11003 от 04.05.2023г. по гр.д. № 49710/2022г. на Софийски районен съд, 78 състав, са отхвърлени изцяло исковете по чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ****, за признаване за установено, че ответниците Г. И. Г., ЕГН ********** и М. А. П., ЕГН **********, му дължат разделно при равни квоти следните суми: 515,79 лв. - стойността на потребена от ответниците топлинна енергия за периода май 2019г. - април 2021г., 54,10 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата от 515,79 лв., за периода 15.09.2020 г. – 03.06.2022г. , 54,62 лв. – възнаграждение за доставена услуга дялово разпределение за периода май 2019г. – април 2021г., 10,89 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата от 54,62 лв., за периода 01.07.2019 г. – 03.06.2022г.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Въззивникът счита, че предявените от него искове срещу ответниците, които са собственици на топлоснабдения имот, са неправилно отхвърлени. Не е съгласен с извода на районния съд, че по делото не е могла да се установи доставената и начислена топлинна енергия. Обстоятелството 1 дали енергията е била законосъобразно начислявана не бил технически, поради което вещото лице по техническата експертиза не е следвало да отговаря на подобен въпрос, който бил по съществото на спора. Двамата ответници били клиенти на топлинна енергия за битови нужди и като такива били длъжни да заплащат дължимите от тях месечни суми. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове – уважени.

Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК двамата ответници в първоинстанционното производство - Г. И. Г. и М. А. П., са подали идентични отговори на въззивната жалба, с които оспорват нейната основателност.

Вещото лице достигнало до извод, че в сградата, в която се намира топлоснабдения имот, са ремонтирани помещенията на шести мансарден етаж, усвоени са като жилищни и са топлофицирани. Това обстоятелство, обаче, не било заявено пред продавача и нямало проект за изменение вътрешната отоплителна и топлопроводна инсталация, като в „Топлофикация София“ ЕАД не били открити партиди за мансардите. Това сочело, че е налице незаконно включване към сградната инсталация, извършено в нарушение на чл.11 от ОУ на ищеца. В резултат на това незаконно включване, топлинната енергия за новопостроените обеми се заплащала не от собствениците на мансардите, а се разпределяла между всички останали абонати в сградата. Въз основа на тези обстоятелства, вещото лице изрично заявило, че не може да установи количеството на действително доставената топлинна енергия.

Считат, че решението на районния съд е правилно и молят да бъде потвърдено. Претендират и разноски.

Третото лице-помагач „МХ ЕЛВЕКО“ ООД не е взело становище.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 189559/13.09.2022г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил срещу ответниците Г. И. Г. и М. А. П. обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че двамата ответници в условията на разделност при квоти от по 1/2 част дължат сумата от 515,79 лева - главница за доставена топлинна енергия в имот, апартамент № 7, находящ се в гр. София, ж.к. **** за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.06.2022г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 54,10 лв. за периода от 15.09.2020г. до 03.06.2022г., сумата от 54,62 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 15.06.2022г. и мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 10,89 лв. за периода от 01.07.2019г. до 03.06.2022г.

2

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до топлоснабден имот – апартамент № 7, находящ се в гр. София, ж.к. **** и в режим на съсобственост между ответниците Гр. И. Г. и М. А. П.. Последните били клиенти на топлинна енергия в качеството им на собственици на процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №16-334/2007г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Гр. И. Г. и М. А. П. са подали отговори на исковата молба, с които оспорват предявените срещу тях искове като неоснователни. Считат, че стойностите на потребена топлинна енергия, посочени в исковата молба, не отговарят на действителните такива, като това се отнасяло и за стойностите по изравнителните сметки. Не отговаряли на действителността и данните, които били отразени от служителя на топлинния счетоводител, извършвал проверките на място на индивидуалните разпределители. Липсвало облигационно правоотношение между ответниците и ищеца, както и сключен договор между етажната собственост и топлинния счетоводител за извършване на услугата дялово разпределение, тъй като срокът му на действие бил изтекъл. Представените от ищеца документи не били подписани от ответниците и от тях не се установявало количеството на доставената топлинна енергия и нейното правилно отчитане. Същите не им били предявявани за плащане и липсвали съобщения за издадени фактури, поради което не се дължала лихва за забава. Не били представени и писмени доказателства, които да отговарят на изискванията по Закона за счетоводството. Начислената топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, не отговаряла на определения отопляем обем на сградата и на дела за отопление на имота. В имота нямало тръби, радиатори и отоплителни тела. Обезщетение за забава не се дължало, тъй като липсвал определен срок за изпълнение, а кредиторът не поканил ответниците да изпълнят. Направили са възражение за изтекла погасителна давност, чийто срок бил три годишен, предвид периодичния характер на задълженията. Молят предявените искове да бъде отхвърлени.

По делото е приложено заповедно дело № 32410/2022г. по описа на СРС, 78 състав, съгласно което по заявление вх.№ 123017/15.06.2022г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът Г. И. Г. и длъжникът 3

М. А. П. да заплатят разделно при квоти по 1/2 всеки на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 515,79 лв. за доставена топлинна енергия с лихва в размер на 54,10 лева за периода от 15.09.2020г. до 03.06.2022г., сумата от 54,62 лева за доставена на длъжника услуга „дялово разпределение“ с лихва в размер на 10,89 лева за периода от 01.07.2019г. до 03.06.2022г. и законна лихва от 15.06.2022г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 75 лева разноски по делото. За така издадената заповед длъжниците са уведомени на 30.06.2022г., като на 28.07.2022г. всеки един от двамата е подал възражение.

На дата 18.08.2022г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта, като е представил такива на дата 13.09.2022г.

По делото е приет нотариален акт за продажба № 164, том I, рег. № 2205, дело № 123 от 2017г., от който се установява, че на 19.07.2017г. Ю.Д. и Д.Д. продават на двамата ответници по делото М. А. П. и Г. И. Г. процесния топлоснабден имот – апартамент № 7, находящ се в гр.София, ж.к. ****.

Приета е и молба-декларация с вх. № Г-24081/12.10.2017г., от която е видно, че ответникът Г. И. Г. е помолил да му бъде открита партида на адрес: гр.София, ж.к. ****, ап.7.

Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 16.09.2002г. и договор № 489-III от 14.10.2002г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр.София, ж.к. **** е избрало и възложило на „МХ Елвеко” ООД да извършва дяловото разпределение на енергията. Видно е от удостоверение за идентичност на адрес с изх. № 68-00-305/19.03.2015г., че стар адрес: гр.София, ж.к. „Христо Михайлов“, ул. **** съответства на настоящ адрес: гр.София, ж.к. ****. Представен е и списък на живущите в сградата етажни собственици.

Приети са следните фактури: обща фактура № 1005264065 от 31.07.2020г. за периода 01.05.2019г. – 30.04.2020г. за сумата от 410,89 лева и обща фактура № 1013813686 от 31.07.2021г. за периода 01.05.2020г. – 30.04.2021г. за сумата от 352,54 лева, както и извлечение от сметки на ищеца, сочещо задължение за процесния период в размер на 570,41 лева.

Третото лице - помагач е представило изравнителна сметка в размер на 352,61 лева за периода 01.05.2019г. – 30.04.2020г., от която е видно, че в имота се ползва енергия за отопление, както и топлинна енергия за БГВ.

Начислявани са суми за топлинна енергия за отопление на общи части в размер на 61,97 лева и енергия, отдадена от сградна инсталация, в размер на 116,72 лева. Представена е и изравнителна сметка за сумата от 363,24 лева за периода 05.2020г. – 04.2021г., видно от която топлинната енергия за отопление на общи части е на стойност от 62 лева, а тази, отдадена от сградна инсталация, възлиза на 127,53 лева. Приобщени са още и два броя формуляри за отчет за двата отоплителни сезона, подписани от клиента, видно от които в имота има три броя отоплителни тела с уреди, както и един водомер на топла вода.

4

В хода на първоинстанционното производство е изготвена и съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице след запознаване с документите по делото и справки при ищеца, третото лице помагач и дружеството, извършило услугата дялово разпределение, е посочило, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в 0,00 часа на първо число на месеца, като от общото количество топлоенергия били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил „МХ Елвеко“ ООД, което дружество издавало изравнителни сметки. По данни от топлинния счетоводител в топлоснабдения имот има три радиатора с монтирани уреди за дялово разпределение. В жилището има един водомер за топла вода и въз основа на него е изчислявано количество енергия.

Начислявани е още и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, изчислена пропорционално на пълния отопляем обем на жилището. Общият топломер е преминал метрологични проверки, които не са констатирали отклонения. Стойността на потребената топлинна енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки на стойност 352 лева за получаване, възлиза на 712,90 лева.