Решение № 120 от 09.09.2024, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Първомай, 09.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20225340100207 по описа за 2022 година

Предявени са по реда на чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) активно субективно кумулативно съединени искове за собственост.

Ищците Н. Р. Р., ЕГН: **********, с адрес: ************, С. Ш. Р., ЕГН: **********, с адрес: ************, Ш. Ш. Т., ЕГН: **********, с адрес: ************, и Х. Ш. Т., ЕГН:

**********, с адрес: ************, процесуално представлявани по пълномощие от адв. С.

К. С., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ************, молят съда да признае за установено по отношение на Община Първомай, ЕИК: *********, с адрес: ************, представлявана от Кмета Н. Г.

М. и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Д. К. Н., че са собственици на поземлен имот с идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Е., общ. Първомай, обл. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-753/22.10.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. Е., общ. Първомай, обл. Пловдив, площ от ******* кв. м., трайно предназначение на територия: земеделска, категория на земята: четвърта, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), и съседи: ************ и *******, при следните квоти: 5/8 идеални части – за ищеца Н. Р. Р., ЕГН: **********, на основание придобивна давност и наследство, и 1/8 идеална част – за всеки от ищците С. Ш.

Р., ЕГН: **********, Ш. Ш. Т., ЕГН: **********, и Х. Ш. Т., ЕГН: **********, на основание наследство.

Навеждат се фактически твърдения, че веднага след като през 1972 г. ищцата Н. Р. Р. и съпругът й Ш. Т. Р. (Ш. Т. И.), починал на 14.08.2006 г. и наследен от ищците, сключили с 1 физическо лице неформален договор за покупка на застроено с жилищна и стопански постройки дворно място в с. Е., общ. Първомай, обл. Пловдив, от около ******* кв. м., отразено в действащия дворищнорегулационен план на населеното място от 1986 г. с № ***** и местоположение извън регулацията му, установили върху него владение, което упражнявали непрекъснато и необезпокоявано – първата до сега, като продължавала да го обитава и понастоящем, а съпругът й – до смъртта си, и го придобили по давност, изтекла през време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност. През 1975-1977 г. осъществили основен ремонт и цялостна реконструкция на къщата и стопанските сгради.

Сочи се, че имотът не е включван в ТКЗС, никога не е бил със земеделски характер, от 1972 г. до момента се ползва и стопанисва с жилищно предназначение, деклариран е в общината и за него редовно се заплащат дължимите местни данъци и такси.

През 2021 г. при опит да се снабдят с констативен нотариален акт за неговата собственост ищците узнали, че в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Е., общ. Първомай, обл. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-753/22.10.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, е заснет с идентификатор *********, адрес: с. Е., общ.

Първомай, обл. Пловдив, площ от ******* кв. м., трайно предназначение на територия: земеделска, категория на земята: четвърта, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), и съседи: ************ и *******, и записан като частна собственост на Община Първомай, но не бил владян и придобиван от нея, нито отчуждаван.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 1932/13.07.2022 г., с който ответникът оспорва исковете. Твърди, че парцелът е земеделски по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, не е актуван като общински, но като непринадлежащ на граждани, юридически лица и държавата се явява притежание на общината на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост. Респективно по отношение на него течението на давностния срок за придобиването му е спряно с мораториума на §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (ЗС).

В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат процесуалните си позиции, подробни съображения в подкрепа на които излагат и в писмени защити.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от фактическа страна следното:

От Удостоверение изх. № 37/21.04.2021 г. (л. 6 – л. 7) за наследници, Удостоверение изх. № 4/21.04.2021 г. за идентичност на лице с различни имена (л. 5) и Удостоверение изх.

№ 02/10.11.2022 г. за съпруг/а и родствени връзки (л. 63 – л. 64), издадени от Кметство, с. Е., общ. Първомай, обл. Пловдив, и от показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели П. Й. К., Р. Я. С. и В. Т. А. – дългогодишни жители на с. Е., общ. Първомай, обл.

Пловдив, които следва да се кредитират, тъй като конкретно, логично и обективно възпроизвеждат преки наблюдения върху спорния имот в течение на процесния период, и 2 кореспондират и се допълват както помежду си, така и с останалите доказателствени източници, се изяснява следното:

След като сключили граждански брак на 04.01.1968 г., ищцата Н. Р. Р. и съпругът й Ш. Т. Р. (Ш. Т. Р., Ш. Т. И.) установили местоживеенето си в дома на неговите родители в с.

Е., общ. Първомай, обл. Пловдив. През 1972 г. баща му Т. Р. И. неформално му закупил намираща се в съседство едноетажна водоснабдена и електрифицирана къща от ** кв. м. от съжителстващия в нея дотогава със семейството си К. Х., състояща се от две стаи, коридор, кухня и външна тоалетна със септична яма, ведно с прилежащото й невключвано в ТКЗС дворно място от около два декара, находящо се в южния край на селото близо до речен бряг от югоизток, граничещо от юг с гробището, от изток с водещата към него улица, от север с друга улица и от запад с пустеещ имот с порутена къща, оградено от 60-те години на миналия век до момента – първоначално с плет, а впоследствие – с телена мрежа, и застроено с две едноетажни селскостопански постройки – обор и плевня.

Веднага след покупката съпрузите се преместили в гореспоменатата жилищна сграда и от тогава до сега, а Ш. Р. – до смъртта си на 14.08.2006 г., непрекъснато, явно и необезпокоявано живеели в нея. След 80-те години на миналия век я ремонтирали основно и я разширили с изграждане на пристройка с допълнителни стаи и вътрешен санитарен възел и подменили покрива й. В жилището отгледали трите си деца в лицето на ищците С. Ш. Р., Ш.

Ш. Т. и Х. Ш. Т.. През годините обновили и стопанските постройки, едната от които преустроили на гараж. В двора, който Ш. Т. орял със собствен трактор, гледали тютюн и за лична консумация чушки, домати, фасул, а в обора – крави и овце.

След кончината на последния, който бил наследен от ищците и когото разпитаните свидетели припознават като собственик на имота, ищцата Н. Р. продължила да го обитава, включително и досега, заедно с единия от синовете си.

С подадена през 1998 г. в Община Първомай Декларация вх. № 233037/19.03.1998 г.

(л. 37 – л. 42) по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) Ш. Т. декларирал придобиване чрез покупка от него и съпругата му на равни идеални части от правото на собственост върху имот с кадастрален № ***** по плана на с. Е. от 1986 г., находящ се извън строителните му граници, с електрификация и водопровод и с площ от ***** кв. м., ***** кв. м. от която застроена, както следва: през 1935 г. с масивно монолитно едноетажно жилище с разгъната застроена площ от ** кв. м., основно ремонтирано през 1984 г., и през 1982 г. и 1986 г. с две второстепенни масивни едноетажни постройки с разгъната застроена площ от ** кв. м.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза (л. 131 – л. 144), заключението на която с поправките, допълненията и уточненията, внесени от вещото лице при изслушването му в открито съдебно заседание, се оценя като обективно и компетентно изготвено след оглед и геодезическо заснемане, извършени на 17.06.2023 г., и след проучване на гласните и писмени доказателствени материали и на относимата документация и информация в Община Първомай, Кметство, с. Е., Общинска служба по земеделие (ОСЗ) – Първомай и Кадастрално-административната информационна система на АГКК, поради 3 което се възприема от съда, освен в частта относно извода, че след образуването на ТКЗС през 1954 г. имотът е бил владян от бивш собственик до 1970 г. и е бил застроен от него, по причина че почива на недостатъчно коректна интерпретация на свидетелските показания.

Въз основа на Скица изх. № 643/31.05.2022 г. (л. 20) и Удостоверения изх. № № АБУ113/13.07.2022 г. (л. 35) и АБУ-114/13.07.2022 г. (л. 36), издадени от Общинска администрация – Първомай, Скица № 15-582158/31.05.2022 г. (л. 21), издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – Пловдив, Справка за пълна история на имот № ******* в землището на с. Е. от Регистъра на земеделски земи, гори и земи в ГФ (л. 49), изготвена към 08.11.2022 г. от ОСЗ – Първомай, и експертните констатации се установява, че процесният поземлен участък не е нанесен в първия кадастрално-регулационен план на с. Е., утвърден с Указ № 6/15.01.1922 г. и със Заповед № 169/21.01.1922 г. съответно за уличната и дворищната регулация, а във втория, одобрен със Заповед № 59 от 1986 г. и действащ, е отразен извън регулацията на населеното място с пл. № *****, площ от ******* кв. м., административен адрес: *******, граници: улица, път, от две страни общинско място, гробищен парк и поземлен имот № *****, застрояване с полумасивна жилищна сграда от ** кв. м., полумасивна стопанска постройка от ** кв. м., навес от * кв. м. и стопанска постройка от ** кв. м., като в разписния лист, извлечение от който е представено с исковата молба (л.

4), е записан на лицето Ш. Т. И. без документ за собственост.

И по двата плана парцелът не попада в строителните граници на селището и за него няма регулационно предвиждане, а местоположението му е южно от улица, която е край на регулацията и е с осови точки 98-138-139 (по плана от 1922 г.) и 177-178 (по плана от 1986 г.).

Експертният оглед сочи, че е ситуиран в най-южната част на с. Е., граничи от север с улица, от запад с полски път и от юг и изток със самозалесен имот, обезпечен е с ток и вода, застроен е с масивна жилищна сграда, масивен гараж и стопанска постройка, за които в Община Първомай липсват строителни книжа, и при геодезическото му заснемане, изобразено в червено на скица на л. 3 от заключението (л. 122), е измерен с големина от ***** кв. м. Локацията му в картен лист К-35-63(250) и картен лист К-5-31(203) на едромащабните топографски карти (ЕТК), изработени за територията на с. Е. съответно през 1970 г. и 1985 г., извадки от които са поместени съответно в Приложение № 3 (л. 127) и № 4 (л. 128) към заключението, е идентифицирана с контур 85, в който са обозначени сгради, и с контур 173, където са маркирани три постройки.

Графичната съпоставка, онагледена в комбинирана скица на л. 4 от заключението (л.

123), показва, че имот пл. № *****, илюстриран със зелени очертания, е частично идентичен с поземлен имот, очертан с черна колорация, заснет в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Е., одобрени със Заповед № РД-18-753/22.10.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с идентификатор *********, площ от *** дка, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), категория на земята – четвърта, съседи: ************ и ******* и собственик Община Първомай, без сведения за сгради. Същият фигурира по партида, открита на 16.09.1997 г., и в картата на 4 възстановената собственост (КВС) на землището на с. Е. под № ******* с площ от ***** дка, четвърта категория на земята, начин на трайно ползване – индивидуално застрояване, вид на територията по предназначение – за нуждите на селското стопанство, вид собственост – частна общинска на Община Първомай, и начин на придобиване – по ЗСПЗЗ.